Определение № 1541 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 526/2025 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4958/22.05.2024 г. по регистъра на Окръжен съд – Хасково, първоначално постъпила на електронната поща на ВКС с вх. № 501052/13.05.2024 г., подадена от А. М. А. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, на влязлото в сила определение № 1935 от 18.04.2024 г. по ч. гр. д. № 1364/2024 г. по описа на IV г. о. на ВКС. С последното е потвърдено разпореждане № 155 от 21.02.2024 г. по гр. д. № 529/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е върната касационната жалба на А. М. А., заведена с вх. № 364/16.01.2024 г. (подадена пред Окръжен съд – Хасково с вх. № 360/12.01.2024 г.) против постановеното по делото въззивно решение № 226 от 20.12.2023 г. В молбата се поддържат бланкетно основанията за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Молителката сочи, че съдията - докладчик по въззивното дело е нарушил служебните си задължения. Твърди наличието на нарушение на процесуалните правила, доколкото е лишена от справедлив съдебен акт. Ответната страна по молбата за отмяна Й. Й. Б. не е подала отговор в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК. При извършената служебна проверка, Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Трето отделение, намира молбата за отмяна на влязлото в сила определение за процесуално недопустима. Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 6 и мотивите към нея от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, институтът на отмяната не се прилага към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. В т. 6 от цитирания тълкувателен акт е посочено, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК (по реда на Глава 24 от ГПК) съдебните определения, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, което се ползва със сила на пресъдено нещо. В случая определението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 279 ГПК и не попада в посоченото по - горе изключение. По същество молбата за отмяна е подадена срещу окончателен съдебен акт, с който е решен процесуалноправният въпрос за връщане на подадената от молителката касационна жалба, като след изчерпване на редовния процесуален ред, за страната не съществува друг път за защита. Изложените принципни постановки – че процесуално допустим предмет на извънинстанционното производство за отмяна по Глава 24 от ГПК могат да бъдат само влезли в сила съдебни актове, формиращи сила на пресъдено нещо относно материалноправен спор, респ. - че молба за отмяна на влязъл в сила съдебен (или несъдебен) акт, който не поражда сила на пресъдено нещо, е процесуално недопустима, са възприети и с т. 3 и т. 4 от същото ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и с ТР № 6/2020 от 20.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС. В обобщение, подадената от А. М. А. молба за отмяна на влязлото в сила определение № 1935 от 18.04.2024 г. по ч. гр. д. № 1364/2024 г. по описа на IV г. о. на ВКС, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,