Решение № 344 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2833/2013 г.

Решение № 344 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2833/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 996 от 26.07.2013 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. Т. А. - пълномощник на Р. Г. М. против въззивно решение № 538/17.12.2012 г., постановено от Софийски окръжен съд по гр. д. № 773/2012 г., с което е отменено решение от 2.05.2012 г., постановено по гр. д. № 928/2011 г. по описа на РС - Елин Пелин, в частта, с която е осъдено "Л. Б. Е. & Ко" КД да заплати на Р. Г. М. сумата от 16 588,80 лв. - обезщетение за неспазен срок на предизвестието на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба - 28.10.2011г до окончателното изплащане и е отхвърлен иска. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос-допустимо ли е при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ присъждане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в посочения в КТ размер едновременно с обезщетение на същото основание, но в друг размер, което страните са уговорили по реда на чл. 66, ал. 2 КТ в индивидуалния трудов договор, че се дължи при прекратяване на правоотношението на същото основание. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Няма пречка обаче страните по трудовия договор да уговорят размер на посоченото обезщетение, по-голям от този, който законът предвижда. В такъв случай при прекратяване на трудовото правоотношение на визираните по-горе основания обезщетението, което ще дължи работодателят, ще е това което е договорено. Противното би означавало уволненият работник или служител да се обогати неоснователно, тъй като прекратяването на трудовия договор по чл. 327, ал. 1 КТ визира прекратяване на правоотношението без предизвестие. За да се получи обезщетение кумулативно в размер на нормативно уреденото плюс уговореното в трудовия договор, то страните следва изрично да уговорят това. По касационните основания: В касационната жалбата са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост, основание за отмяна по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Претендира разноски. Ответникът "Л. Б. Е. & Ко" КД, е депозирал отговор по чл. 287 ГПК, с който оспорва основателността на касационната жалба по същество. С оглед отговора на поставения материално правен въпрос обжалваното решение е правилно. Сумата 16 588,80 лв. - обезщетение за неспазен срок на предизвестието на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, не се дължи на ищцата, тъй като тя е обезщетена на горепосоченото основание, въз основа на договорен с второто допълнително споразумение размер, който надвишава размера на нормативно определения в чл. 221, ал. 1 КТ. Релевираните касационни доводи са неоснователни. Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела, че е налице посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл. 327, т. 3, предл. първо КТ - промяна на мястото на работа на служителката и съответно наличие на основание за дължимост на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. Правилни са изводите относно претендираният размер от 66 355,20 лв., представляващ уговорено по трудов договор и допълнителни споразумения между страните обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ при уволнение по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, с оглед установеното: че страните по трудовото правоотношение с допълнително споразумение № 02/29.05.2008 г. са уговорили изменение на чл. 11 от трудовия договор, като продължителността на срока на предизвестието при прекратяване на трудовия договор за всяка от страните е три месеца, а с допълнително споразумение № 6/2.11.2009 г. са постигнали съгласие, че при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, т. 2, т. 3 КТ, работодателят се задължава да изплати незабавно на служителя обезщетение за прекратяването в размер на 12 брутни месечни възнаграждения, на база на последното брутно месечно възнаграждение на служителя. Тъй като работодателят дължи на работника трудово възнаграждение и обезщетения, съобразно уговореното в индивидуалния трудов договор е прието, че въпреки, че между страните е уговорен три месечен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, то няма пречка същите да уговорят и по-висок размер на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, а именно 12 брутни месечни заплати. Допустимо е дължимостта, предпоставките, границите и сроковете на претендираното обезщетение да се уреждат и в отклонение от правните норми на КТ, доколкото се касае за по-благоприятно правно разрешение за служителя, т. е. в смисъл на по-висок размер на обезщетението, поради което, съдът е приел, че работодателят дължи обезщетението на служителката в уговорения в допълнителното споразумение № 6/2.11.2009 г. размер, а именно 12 брутни месечни възнаграждения, на база на последното брутно месечно възнаграждение на служителя. Правилен е изводът и по отношение на втория иск по чл. 221, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 16 588.80 лв. - обезщетение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение в случите по чл. 327, ал. 1, т. 2, т. 3 КТ. Съдът е приел, че ищцата претендира обезщетението, за което е предявила и първата искова претенция в размер посочен в КТ. Доколкото с този иск се цели да се обезщетят вреди от прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, то за тях ищцата е обезщетена с присъждане на обезщетението по първата искова претенция и не й се следва друго обезщетение, което да репарира същите вреди. Двете обезщетения са с едно и също основание, въз основа на което се претендират, а именно чл. 221, ал. 1 от КТ и не може да се присъдят кумулативно. С оглед изложеното, формираните от въззивния съд изводи са правилни, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. Разноските остават в тежест на страните така, както са направени, с оглед изхода на делото. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,