Определение № 142 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 548/2020 г.

Производството е образувано по частна жалба на М. М. Д. и М. Д. Д., и двамата с адрес в [населено място], срещу определение № 552 от 05.11.2019 г. по в.гр.д. № 131/2018 г. на Бургаския апелативен съд. С него е оставена без разглеждане молба с вх.№ 8395 от 08.10.2019 г. за тълкуване на решение № 61 от 09.08.2019 г. по в.гр. д. № 131/2018 г. на Бургаския апелативен съд. Жалбоподателите излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно. Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В обжалваното определение на Бургаски апелативен съд е прието, че подадената молба е недопустима, тъй като се иска тълкуването на невлязло в сила съдебно решение – същото е било обжалвано с касационна жалба с вх. № 8098 от 30.09.2019 г. Обжалваното определение е правилно. Изводите на апелативния съд са в съответствие с чл. 251, ал. 1 ГПК, съгласно която по принцип на тълкуване подлежат влезлите в сила съдебни решения. В случая с оглед подадената касационна жалба на Г. А. А., решението, чието тълкуване се иска, не е влязло в сила. Освен това в молбата за тълкуване на решение № 61 от 09.08.2019 г. по в.гр. д. № 131/2018 г. на Бургаския апелативен съд по никакъв начин не е аргументиран правният интерес от направеното искане за тълкуване. Изложените твърдения в молбата евентуално са относими към евентуалната възможност за поправка на очевидна фактическа грешка или допълване на решението. Принципът е, че тълкуване може да се иска тогава, когато смисълът на съдебния акт е неясен до степен, че не може да бъде разбрана волята на съда. Настоящият случай не е такъв, тъй като волята на съда е изразена ясно и недвусмислено. Ето защо настоящата частна жалба следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.