Определение № 50237 от 26.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1466/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния пълномощник на касатора - ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, за изменение на определение № 442 от 13.07.2022 г. по т.д.№ 1466/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което не е допуснато касационно обжалване на решението по в.гр.д. № 2541/2020 г. по описа на САС, в частта за разноските. Моли се присъденото адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ответниците по касация - адв. Р. М. по чл.38 ал.2 ЗА да бъде намалено от 1 430 на 1 072.50 лв., с оглед правилото на чл.9 ал.З НМРАВ, което страната намира за приложимо в конкретния случай. Срещу молбата не е постъпил писмен отговор в срока по чл.248 ал.2ГПК. По направеното искане съдът съобрази следното: Молбата за изменение на определението относно разноските е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е допустима, а по същество - основателна. Доколкото в хипотезата на чл.38 ЗА процесуалното представителство и защита се осъществяват безплатно, а адвокатът - пълномощник се възмездява при постановяване на крайния съдебен акт и с оглед резултата от спора, за определяне на възнаграждението му не е без значение какви процесуални действия същият е извършил по делото. В случая пред касационната инстанция производството е приключило с постановяване в закрито заседание на определение по реда на чл.288 ГПК, а защитата на ответниците по касация се е изчерпила с подадения от пълномощника им отговор на касационната жалба, включващ становище по наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Тъй като възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗА се присъжда според размерите на Наредба № 1/09.07.2004 г., а процесуалното представителство е във вида и обема, посочен в чл.9 ал.З от същата, то възражението за намаляване на присъденото възнаграждение от 1 430 лв., определено по чл.7 ал.2 т.4 НМРАВ, с ј - съобразно разпоредбата на чл.9 ал.З НМРАВ, е основателно. При тези условия дължимото адвокатско възнаграждение възлиза именно на претендираната с молбата по чл.248 ГПК сума от 1 072.50 лв., в който смисъл следва да се измени и определението в частта за разноските. Така мотивиран и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение