Определение № 3432 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2076/2025 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по подадената на 28.01.2025 год. от П. С. П. и Р. С. П., двамата от [населено място], чрез адв. Ив. С., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 176 от 2.11.2023 год. по гр. д. № 314/2022 год. на районния съд- [населено място], с което е извършена съдебна делба между наследодателя им С. П. С. и Т. П. С. чрез разпределение на основание чл. 353 ГПК на описаните в решението недвижими имоти в [населено място]. В молбата за отмяна молителите поддържат, че наследодателят им С. П. С. е бил страна по горното делбено дело, решението по което е влязло в сила на 24.11.2023 год., и същото има сила на пресъдено нещо и за тях, като негови наследници. За него узнали в началото на 2025 год. след справка в районния съд, при която констатирали, че призоваването на наследодателя им С. П. С. по него било нередовно. Същият страдал от многобройни заболявания, вкл. и тежки психически отклонения, за които представят медицински документи, въз основа на което считат, че същият не е бил в състояние да разбира свойството и значението на действията и бездействията си по повод на това дело, съдът не му назначил служебен защитник, не му предложил и не му осигурил безплатна правна помощ, въпреки, че обществено известен бил фактът за невъзможността му да се труди поради алкохолната му зависимост и психически отклонения. Молителите, като наследници на С. П. С., починал на 10.03.2024 год., считат, че е налице процесуалната им легитимация да искат отмяна на горното влязло в сила решение на основание чл. 304 ГПК. В молбата се сочи като основание за отмяна и това по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът по молбата – Т. П. С., чрез пълномощника й адв. Ст. М., в представения писмен отговор оспорва молбата като недопустима, респ. неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните доводи, намира следното: Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК, респ. чл. 304 ГПК. В случая делбеното производство е приключило с влязло в сила на 24.11.2023 год. решение по извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти, на основание чл. 353 ГПК. Съделителят С. П. С. е починал на 10.03.2024 год. и молителите са негови наследници-низходящи, по отношение на които влязлото в сила решение има действие, съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК. Това им качество обаче не ги легитимира да искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК, тъй като уредената с тази законова разпоредба правна защита касае трети лица, неучаствали в производството, но обвързани от формираната сила на пресъдено нещо на постановеното по него решение. Това са хипотезите, при които тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право или качеството им на необходими другари и правото им на иск, респ. на защита срещу иска, не е било надлежно упражнено- чл. 216, ал. 2 ГПК. В настоящия случай молителите не са били участници в съсобствеността на делбените имоти по приключилото производство по иска, предявен от Т. П. С. срещу техния наследодател, които са притежавали правата в тази съсобственост, възникнала на основание наследствено правоприемство, същите надлежно са ги упражнили като страни в производството, приключило с решението от 2.11.2023 год. по гр. д. № 314/2022 год. на РС-Велики Преслав. При установените в приключилото производство факти и при липса на твърдение в молбата за отмяна за други обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл. 304 ГПК, същата в частта й относно това отменително основание е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Същият извод за процесуална недопустимост е относим и за частта на молбата, касаеща позоваване на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поради просрочието й – подадена е извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Наследниците на страна в производството имат правно положение, идентично с това на наследодателя, който е участвал в него. От данните по делото е видно, че решението е съобщено на наследодателя при отказа му да го приеме, съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК, и е влязло в сила като необжалвано в определения от закона срок, съгласно чл. 296, т. 2 ГПК. Молбата за отмяна на влязло в сила решение се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който срок е изтекъл далеч преди подаването й на 28.01.2025 год., дори и да се приеме, че същият е започнал да тече от влизане в сила на решението на 24.11.2023 год. Възможността молителите да се позоват на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и да искат отмяната на влязлото в сила решение, произтича от качеството им на наследници на страна по делото, те не са трети лица. Предвиденият в закона срок за отмяната на влязлото в сила решение е еднакъв както за страната, така и за наследниците й, поради което и при констатацията, въз основа на данните по делото, че същият е изтекъл преди подаване на молбата, същата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. По останалите доводи на молителите – относно здравословното състояние на наследодателя им и представените към молбата писмени доказателства, същите не могат да обосноват наличие на основание за допускане на молбата за отмяна до разглеждане. Това обосновава отново извод за недопустимостта й, с оглед приетото в т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 год. по т. д. № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС. С оглед на тези съображения настоящата молба за отмяна е недопустима, при който изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответницата в настоящето производство има право да й се присъдят разноските за защита в него. Същите възлизат на сумата 1 500 лв., представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение