Определение № 7039 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. В. К., [населено място], община Троян, чрез адв. И. Жерков, срещу Определение № 207/10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 283/2023 г. по описа на Административен съд /АС/ – Ловеч. С обжалваното определение е отменено протоколно определение от 03.02.2026 г., с което е даден ход на делото по същество и жалбата на Д. В. К. срещу Заповед № РД-06-166/24.07.2023 г. на Началника на Национален военен университет /НВУ/ „Васил Левски“ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необосновано. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че К. няма правен интерес от оспорване на процесната заповед, с която се прекратява договорът му за военна служба. Излага подробни съображения за незаконосъобразността на Заповед № РД-06-166/24.07.2023 г. на Началника на НВУ „Васил Левски“. Иска обжалваното определение да се отмени и касационната инстанция да реши делото по същество, като отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба - Началникът на НВУ „Васил Левски“ не депозира отговор по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено, че видно от представения по делото Договор за военна служба № 1-25-36/25.08.2019 г. Д. В. К. е бил курсант в НВУ „Васил Левски“. С рапорт с Вх. № 3742/18.07.2023 г., подаден до Началника на НВУ „Васил Левски“, К. е заявил желание да бъде освободен от НВУ „Васил Левски“ и да му се прекрати договора за военна служба по собствено желание на основание чл.66, ал.1, т.4 от Правилни за устройството и дейността на НВУ“Васил Левски“, тъй като желае да се развива в друга сфера. С оглед изразеното волеизявление от К. Началникът на НВУ „Васил Левски“ е издал оспорената заповед, с която Д. В. К. е отписан от обучение, прекратен е договорът му за военна служба и е отчислен от списъчния състав, поради напускане на университета по собствено желание, считано от 25.07.2023 г., като с т.5 от заповедта е разпоредено и да възстанови направените разходи за издръжка и обучение. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че жалбата е процесуално недопустима. АС - Ловеч е посочил, че в настоящия случай оспорената заповед е издадена въз основа на заявеното с Рапорт рег. № 3742/18.07.2023 г. желание от К. за прекратяване на договора му за военна служба. Органът е изразил съгласие с отправеното предложение, като в законния срок по чл. 162, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, е издадена и Заповед № РД-06-166/24.07.2023 г. от Началника на НВУ „Васил Левски“. Съдът е приел, че заповедта се явява благоприятен за жалбоподателя административен акт, поради което за него не е налице правен интерес от оспорване на същата. Първоинстанционният съд, след като е преценил събраните доказателства подробно е разгледал и обсъдил разпореденото с всяка една от точките в заповедта. Посочил е, че заповедта в частта й, с която жалбоподателя е отчислен от списъчния състав на военния университет, няма характер на самостоятелен административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол. В частта й по т.5 заповедта определя имуществените последици от прекратяване на договора за военна служба, т.е. касае отношения с гражданскоправен характер, поради което не подлежи на обжалване по реда на АПК, а касае спор, подлежащ на разглеждане по общия исков ред. По тези съображения съдът е оставил без разглеждане жалбата, като недопустима и е прекратил производството по дело. Определението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилен и подкрепен от доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че К. няма правен интерес от оспорването на горецитираната заповед. Правният интерес от оспорване на всеки административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването му. Липсата на правен интерес от търсената съдебна защита означава, че не е налице твърдяното от оспорващия засягане или застрашаване от акта на негови субективни права, свободи и законни интереси. С оспорения административен акт не се засяга неблагоприятно правната сфера на частния жалбоподател. Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие: по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок; в случай че тя не направи това, се смята, че предложението не е прието. В конкретния случай с подаването на рапорт с вх. № 3742/18.07.2023 г. до началника на НВУ „Васил Левски“, К. е упражнил субективното си право за отправяне на предложение за прекратяване на договора за военна служба, което е удовлетворено с акт от категорията на облагоприятстващите, като е издадена Заповед № РД-06-166/24.07.2023 г. от Началника на НВУ „Васил Левски“ за прекратяване на договора за военна служба по взаимно съгласие. С оглед изложеното правилно съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес. Липсата на правен интерес у жалбоподателя да оспорва заповедта се извежда и от самия диспозитив на административния акт, с което са постигнати целените от жалбоподателя правни последици. Не са налице данни по делото, че волята на К. за прекратяване на договора за военна служба не е свободно изразена. Такива не се навеждат и в частната жалба. Правилно съдът е приел, че в частта, с която жалбоподателят е отчислен от списъчния състав на военния университет, заповедта няма характер на самостоятелен административен акт, подлежащ на обжалване. Следва да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта в частта й по т.5 - относно определяне имуществените последици от прекратяването на военна служба и размера на дължимата сума за разходи за издръжка и обучение, няма характер на индивидуален административен акт. С тази част тя урежда, на основание чл. 260 от от ЗОВСРБ гражданскоправни последици от прекратяването на договора за кадрова военна служба и споровете по същите следва да бъдат разрешени в производство по общия исков ред, по реда на ГПК. Правилно съдът е приложил закона, като е приел, че в този случай между издалия заповедта и жалбоподателя са налице отношения на равнопоставени лица в едно гражданско правоотношение, а не отношения на власт и подчинение между административен орган и задължено лице. Не са налице характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като заповедта не е последица от административна дейност, а касае неизпълнението и последиците на съществувало между страните договорно правоотношение. Аргумент, в подкрепа на това може да бъде извлечен от нормата на чл. 260, ал. 6 от ЗОВСРБ /в относимата редакция към датата на издаване на заповедта/, съгласно която когато дължимата сума за издръжка и обучение не може да се събере по реда на ал. 5, както и в случаите по ал. 2 вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 4. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното определение. Първоинстанционният съд аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за допустимостта на жалбата, с която е сезиран, като е извел обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правният интерес предпоставя установяване на засегнато от оспорения акт субективно право, а в случая правото е удовлетворено, чрез издаването на благоприятен за К. административен акт. Следва да бъде отбелязано, че доводите, изложени от частния жалбоподател относно твърдяната незаконосъобразност на административния акт, обжалван пред АС - Ловеч, са неотносими към предмета на настоящото производство, поради това не следва да се обсъждат. Касационната инстанция проверява законосъобразността на съдебния акт на първоинстанционния съд и обсъждането на доводи, които не засягат пряко законосъобразността на същия е извън предмета на касационната проверка. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1-во, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение