Определение № 9 от 22.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4176/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. Н., в качеството ѝ на ликвидатор на „Елиса 1” ООД-в ликвидация, срещу определение № 2212 от 07.10.2020г., постановено по в.ч.гр.д.№ 3224/2020г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която първоинстанционното определение е обезсилено. Касаторът счита определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Ответникът по жалбата А. Л. Л. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната недопустимост, евентуално, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално недопустима. С обжалваното определение апелативният съд е обезсилил като недопустими определение № 6836 от 14.05.2020г. по ч.гр.д. № 3904/20220г. на Софийския градски съд в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.108 ЗС, който ще бъде предявен от Д. Г. Н., в качеството ѝ на ликвидатор на „Елиса 1” ООД - в ликвидация, против А. Л. Л. чрез налагане на възбрана върху подробно описан в определението офис № 1, предмет на бъдещата искова претенция, при условията на гаранция в размер на 2500 лв., както и издадената въз основа на него обезпечителна заповед, като е прекратил производството по делото в тази му част. Съгласно дадените с ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивен съд, а не и при произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по частни жалби срещу определенията на първоинстанционния съд, както е в настоящия случай. С последващо допълнение на чл.396, ал.2 ГПК (ДВ, бл.100/2010г., в сила от 21.12.2010г.) е предвидена възможност за обжалване на въззивните определения единствено в хипотезата, при която въззивният съд за първи път допусне обезпечението, като в останалите хипотези, включително настоящата, важи даденото с посоченото тълкувателно решение разрешение. По изложените съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІ г.о.,