Определение № 4654 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено определение № 3144/ 19.06.2025 г., в сила от датата на постановяването му, с което е оставена без уважение частна жалба на И. Д. И. и К. А. И. срещу тази част от определение на Върховен касационен съд /ВКС/, ІІІ-то гражданско отделение, № 1838 от 11.04.2025 г. по гр.д.№ 3655/ 2024 г., с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от И. Д. И. и К. А. И. срещу въззивно решение № 137/ 04.07.2024 г. по гр.д.№ 105/ 2024 г. на Смолянски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 15/ 19.01.2024 г. по гр.д.№ 141/ 2023 г. на Смолянски районен съд относно произнасянето по иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и е прекратено производството по делото. Ответната по частната жалба страна П. Д. А. е поискала допълване на постановеното определение в частта за разноските. Поддържа, че искане за присъждане на такива е направен с отговора срещу частната жалба, като с него са представени и доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Съдът пропуснал да се произнесе по искането, поради което А. моли актът му да бъде допълнен с произнасяне по него и присъждане на сторените разноски. Ответните по молбата страни И. Д. И. и К. А. И. я оспорват с доводи, че защитата на молителката с нищо не допринесла за отхвърлянето на частната им жалба. Обжалваното от тях определение на друг състав на ВКС било потвърдено по съвсем различни от изложените в отговора срещу частната жалба съображения, поради което заплатеният адвокатски хонорар не се дължал. Евентуално правят възражение за неговата прекомерност и молят възнаграждението да бъде присъдено в минимален размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество – за частично основателна. В отговора си срещу частната жалба, по която е образувано настоящето производство, П. А. изрично е формулирала искане за присъждане на разноските по него. Приложен е договор за правна защита и съдействие, видно от който А. е заплатила на представляващият я адвокат 1 000 лв адвокатско възнаграждение в брой. Налице са предпоставките за възлагане на разноските в тежест на частните жалбоподатели, тъй като жалбата им е оставена без уважение. Неоснователни са доводите, че защитата на молителката не е била от значение за това, тъй като съдът изложил различни правни съображения. В производствата по чл.274 ал.2 ГПК съдът преценява служебно законосъобразността на обжалвания акт и може да изложи свои съображения, но разходваните за защита срещу частната жалба против този акт средства са винаги дължими. Основателно е обаче възражението на частните жалбоподатели за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение. Делото не съставлява правна сложност, а фактическа сложност то по дефиниция не би могло да има, доколкото се обжалва преграждащ производството акт, а не такъв по същество. Възнаграждение в размер 1 000 лв не е адекватно на усилията за изготвяне на отговор срещу частната жалба, поради което съдът го присъжда до размер 600 лв. По изложените съображения съдът