Определение № 2056 от 24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2024 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат И. П. Т. срещу определение №406/30.01.2024г. постановено по г.д.№4029/2023г. на Върховен касационен съд. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. Излага, че след депозиране на молбата по чл.232 от ГПК за оттегляне на подадената от него касационна жалба съдът не е имал правомощие да се произнася по нейната допустимост. Същият е следвало да връчи препис от молбата за оттегляне на жалбата на насрещната страна, която да вземе становище по нея. Твърди, че неспазването на тази процедура води до недопустимост на съдебния акт, като постановен по спор, с който съдът не е бил сезиран. Твърди още, че на основание чл.88, ал.5 вр. чл.7, ал.5 от Закона за адвокатурата всички решения на адвокатския съвет подлежат на обжалване. По същество претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалба вх. № 502497/11.05.2023 г. по описа на ВКС, подадена от адвокат И. П. Т., съдружник в Адвокатско съдружие „Т. и Й.“ към АК-Пловдив срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по жалба вх.№ 244/29.3.2023 г. по описа на АК-Пловдив като отмени решение № 90/15.03.2023г., обективирано в протокол № 7/15.03.2023г. на Пловдивския адвокатски съвет за образуване на дисциплинарно производство срещу адв.И. П. Т.. Със същото е оставена без разглеждане жалба вх. № 502497/11.05.2023 г. на ВКС, подадена от адвокат И. П. Т., съдружник в Адвокатско съдружие „Т. и Й.“ към АК-Пловдив срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по жалба вх.№ 244/29.03.2023г. по описа на АК-Пловдив като отмени ВСИЧКИ РЕШЕНИЯ взети на 15.03.2023г. от Пловдивския адвокатски съвет, обективирани в протокол № 7 от същата дата, поради оттегляне на жалбата. Производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съставът на ВКС приел, че Върховният касационен съд е компетентен да упражни контрол за законосъобразност на решенията на Висшия адвокатски съвет само в предвидените в Закона за адвокатурата хипотези, които са изчерпателно посочени. Посочил, че решенията на ВАдС извън предвидените в закона, не подлежат на обжалване пред съд, в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна практика. Въз основа на изложеното съдът направил извод, че обжалваният мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет не попада в изброените хипотези на подлежащите на обжалване пред ВКС актове, поради което подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата част, с която се обжалват “всички взети на събранието на 15.03.2023г. решения“ съдът съобразил направеното оттегляне на жалбата и оставил същата без разглеждане, като прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съдът се е произнесъл в рамките на предмета, с който е бил сезиран, като преди разглеждане на искането по същество е направил проверка за допустимостта на жалбата. Последната е в правомощията на ВКС, който служебно преценява предпоставките за допустимост на образуваното пред него производство. В конкретния случай, съдът е съобразил оттеглянето на жалбата в частта, с която са били оспорени “всички взети на събранието на 15.03.2023г. решения“, направено в срока за произнасяне (с молба от 19.01.2024г.), като оставил същата без разглеждане. Препис от молбата за оттегляне на жалба не се връчва на насрещната страна, а жалбоподателят не може да въвежда доводи за допуснати от съда процесуални нарушения, които са в защита на правата на насрещната страна. Съобразно трайно установената практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 26, ал.2 ГПК, никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция, каквато в случая не е налице. Трайно установена е и съдебната практика на ВКС, на която се е позовал и съдът, според която на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат само изрично предвидените в закона актове на Висшия адвокатски съвет, сред които не попада решението за образуване на дисциплинарно производство. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на подадената жалба в тази ѝ част е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение