Определение № 33 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 76/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Т. К. - от [населено място] срещу Решение № 74 от 16.ІХ.2011 г. по т.д. № 186/ 2011 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение от 9.V.2011 г. по т.д.№ 694/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е уважен искът, предявен срещу него от М. С. Ж. - от [населено място] по чл. 422 ГПК и е признато за установено задължение по запис на заповед от 6.І.2010 г. 30 000 лв., със законната лихва от 6.VІІІ.2010 г. - датата на заявлението по чл. 410 ГПК, с оплакване за незаконосъобразност. В Допълнение и уточнение към касационна жалба жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, който се решава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, и иска решението да се отмени на основание чл. 303 ал. 5 ГПК, тъй като е лишен от възможност да участва в делото. С последваща Допълнителна молба жалбоподателят сочи съдебна практика по въпросите за връзката на записа на заповед с каузалното правоотношение, за условията за уважаване на иск по чл. 422 ГПК, за предявяването на записа на заповед, за проверката в заповедното производство при издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед. В Приложение към касационна жалба жалбоподателят цитира приетото в ТР №1/28.ХІІ.2005 г. по тълк.д.№1/2004 г. на ВКС, ТК и в Р.№1088/7.VІІ.2003 г. по гр.д.№ 132/2003 г. на ВКС и Р.№221/26.V. 2008 г. по т.д.№893/2007 г. на ВКС за реквизитите на записа на заповед и за каузалното правоотношение, което обезпечава, и иска да се допусне касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба М. С. Ж. - от [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение е оставена без уважение молбата за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК и е признато за установено вземане в размер на 30 000 лв. по запис на заповед. Касационната жалба срещу това решение е процесуално недопустима. Решението на въззивния съд, постановено в производство по чл. 240 ал. 1 ГПК по молба за отмяна на неприсъствено решение, не подлежи на обжалване. Това решение няма характер на въззивно решение по чл. 270 - чл. 272 ГПК, като спецификата на неприсъственото решение, което не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239 ал. 4 ГПК, обуславя характера на акта по чл. 240 ал. 1 ГПК. Предвиденият в закона ред за защита срещу неприсъствено решение, не е редът за обжалване на решенията по Глава ХХ и Глава ХХІІ, а този по чл. 240 ГПК: искане за отмяна на основание посочените в чл. 240 ал. 1 ГПК основания, и нарочен иск по чл. 240 ал. 2 ГПК. Така предметът на производството по отмяна, е различен от предмета на въззивното производство - в производството по чл. 240 ал. 1 ГПК се атакува влязло в сила първоинстанционно неприсъствено решение и въззивният съд преценява само основанията за отмяна по чл. 240 ал. 1 т. 1 - т. 3 ГПК и не прилага правилата за въззивното производство, а предмет на въззивното производство е невлязло в сила първоинстанционно решение. В решението по чл. 240 ал. ГПК съдът се произнася в рамките на възложените му от процесуалния закон правомощия в извънинстанционно производство, а не в качеството на въззивна инстанция и решението не е от посочените в чл. 270 - чл. 272 ГПК и не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане и не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя за поддържаните основания за допускане на касационно обжалване и по същество на частната жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение