Решение № 170 от 12.04.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №15 от 22.01.2010г. по ч.гр.д. №29/2010г. на П. окръжен съд е потвърдено определение № 567/26.10.09г. по гр.д. №2953/08г. на П. районен съд, в частта, с която е било прекратено производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на ответника П. Ц. В.. В. съд е приел, че с оглед характера на правния спор, който е за установяване правото на собственост върху бивша земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС, ответникът П. Ц. В., който претендира права върху спорния момент, произтичащи от покупко-продажба по нот.акт №24/2008г. от останалите ответници, не е надлежна страна по предявения иск. Частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от ищците Й, М. Н., Й. Й. и М. Й. В нея те поддържат, че имат правен интерес да привлекат П. В. като ответник по предявения иск, тъй като към настоящия момент не могат да водят срещу него друг иск за собственост. В изложението към жалбата поддържат, че по въпроса за правния интерес от предявения срещу П. В. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ въззивното определение противоречало на решение №46 от 22.03.94г. по гр.д. №573/93г. на ІV ГО на ВС; решение №4024/11.01.1995г. по адм.д. №2063/94г. на ІІІ ГО на ВС и ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС. Ответниците в производството не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Въпросът за правния интерес от предявяване на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ срещу лице, придобило собствеността върху спорния имот от лицата, на които той е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ и които са ответници по спора за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е решаващ за изхода на процесуалноправния спор по настоящото дело. Приетото от въззивния съд по този въпрос обаче не влиза в противоречие с посочената от жалбоподателите съдебна практика, която разисква други правни въпроси. ТР №1/97г. на ОСГК на ВКС разисква общите предпоставки за допустимост на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, без да засяга въпроса за това дали купувачът по договор за продажба на възстановена по ЗСПЗЗ земя е надлежен ответник по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, заедно със своите праводатели по сделката. Същото се отнася и за останалите две решения на ВС. Решение №46 от 22.03.94г. по гр.д. №573/93г. на ІV ГО на ВС разглежда въпроса за съотношението между административното производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и спора за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, който се разглежда по общия исков ред. Решение №4024/11.01.1995г. по адм.д. №2063/94г. на ІІІ ГО на ВС сочи пътя на защита на третите лица, чиито права са засегнати от позитивно решение на поземлената комисия, с което имотът на техния наследодател е бил възстановен на друго лице, въз основа на декларация по чл.12, ал.3 /отм./ на ЗСПЗЗ. Тази съдебна практика е неотносима към процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и следователно не може да се говори за противоречива съдебна практика по този въпрос – т.е. не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,