Решение № 99 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 26/2009 г.

Решение № 99 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 26/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Х. С. Ф., Д. С. Б., С. Д. Р., З. Д. Р., Р. А. Ч., М. Я. К., М. М. С., С. Я. К. и Б. Я. К. са обжалвали въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 484 от 27.10.2008 г. по гр. д. № 503/2008 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 694 от 16.07.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за вида на писмените доказателства, извън изброените в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, с които е допустимо да се доказва собствеността в производството по чл. 13, ал. 2 ЗСПЗЗ. Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Смолянския районен съд № 94 от 6.02.2008 г. по гр. д. № 863/2007 г., с което е отхвърлен иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Въззивният съд е приел, че представените писмени доказателства не установяват правото на собственост на наследодателя на ищците С с оглед твърдяното придобивно основание. Изложил е съображения, че съдът е длъжен да установи дали писмените доказателства, които се представят имат вещноправно действие и доказват валидно възникване право на собственост според действащата към придобивния момент нормативна уредба. Ищците са твърдяли в исковата молба, че наследодателят им С. С. е притежавал гори в землището на гр. С., те са придобити по реда на Закона за г. от 1927 г. като са изплащани петинки, което се установява от списъка на горопритежателите от с. Р. и имат право на възстановяване на горите. Като доказателство за собственост е представен списък на горопритежателите от с. Р., Д., Г. и Ф., Р. община, на които г. се продават съгласно § 3 от специалния закон обн. Д. в. бр. 47/1927 г. В този списък обаче са посочени само имената на лицата и обозначение на г. - ревир, местност, вид, декари. Представен е списък на лицата от с. Р., които притежават гори, изготвен към 1934 г. и подписан от кмета и секретар бирника с посочени суми за петинки като срещу името на С. И. няма посочени вноски. От заключението на лесотехническата експертиза е установено, че в архивите на Смолянското административно лесничейство не са открити документи за основанието на което са съставени тези списъци, не са запазени квитационни книги за заплащани петинки, до 1948 г. не е съставян ревир в с. Р. за стопанисване на горите. При тези данни въззивният съд законосъобразно е приел, че въз основа на представените доказателства не може да се признае правото на възстановяване на собствеността. Законът за изменение и допълнение на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия обн. Д. в. 47/1927 г. дава възможност с § 3 г. извън тези задържани за държавно горско стопанство да бъдат продадени на старите яйлакопритежатели, жители на Ц. като на основание § 4 изплащането на стойността им ще се извърши в срок от 5 години от деня на публикуване на закона. С изменението на закона в Д. в. 18/1931 г. е предвидено, че на притежателите се издава крепостен акт от мировия съдия след представяне на удостоверение от местния лесничей, че е заплатена стойността на гората и копие-скица от плана на гората. Следователно правилно въззивният съд е преценил, че представените списъци не удостоверяват право на собственост с оглед предвидения в закона фактически състав за продажбата на горите. Списъците очевидно отразяват подготвителен етап за продажба на гората и при липса на данни за плащане на съответните петгодишни вноски и деклариране на собствеността в по-късен период законосъобразно съдът е приел, че те не представляват годно доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Посочените в разпоредбата допустими доказателства са две групи - такива, които имат вещнопрехвърлително действие - нотариални актове, крепостни актове, делбени протоколи други, косвени доказателства като данъчни регистри, стопански карти, удостоверения за дялово участие в кооперации. От примерното изброяване следва да се направи извод, че други доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ са тези, които са били съставяни по предвиден в закона ред за удостоверяване на правото на собственост което предполага придобиване на собственост на друго основание, без да е необходимо то да се доказва. Когато обаче правото на собственост е придобито въз основа на специален закон, то и документите, които се представят следва да установяват предвидените в закона съществени условия за придобиване на собствеността. Ето защо списъкът за продажба на гори не може да служи за доказване на собственост по Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия и поради това не представлява допустимо доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. С оглед на изложеното не са налице основанията за отмяна по чл. 281 ГПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение