Определение № 221 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 172/2011 г.
ВКСIII гражданско отделение20.04.2011 г.докладчик Л. Богданова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 17 от 12.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 659/2010 год. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. Определението е окончателно. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Агенция “Митници” чрез началника на Митница-В., на Митнически пункт “Пристанище В.” и на Митнически пункт “В. запад” срещу определение № 17 от 12.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 659/2010 год. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение № 1996 от 22.06.2010 г. по ч.гр.д. № 1179/2010 г. на Варненския окръжен съд. С това определение е уважена частна жалба на [фирма] срещу прекратително първоинстанционно определение на Варненския районен съд. В. съд е приел, че иска е допустим, отменил е определението на първата инстанция и върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба [фирма], с Въглен, В. обл. не е подал писмен отговор на частната жалба. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Обжалваното определение на Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба е правилно, тъй като определението на Варненския окръжен съд, с което е отменено прекратителното определение на първоинстанционния съд не е от категорията определения, за които е предвиден касационен контрол в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Това е така, защото с определението на въззивния съд не е оставено в сила преграждащото по-нататъшния ход на делото определение на първата инстанция, а последното е отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението на районния съд е преграждащо исковото производство, но не и въззивното определение, което не попада в тази категория. То не попада и в кръга на посочените в чл.274, ал.2 вр. ал.1 ГПК определения, подлежащи на обжалване с частна жалба, тъй като нито е преграждащо, нито е от определенията за които изрично е предвидено, че подлежат на обжалване. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІI г.о.