Определение № 6592 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. И. Г. против определение № 3323 от 17.03.2026 г., постановено по адм. д. № 2721/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалнте правила и необоснованост. Моли обжалваното определение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Варна не изразява становище по частната жалба. Ответникът – Р. С. Д., в писмен отговор, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Варна, на основание чл. 166, ал. 4 АПК, оставя без уважение искането на Д. Г. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 3282/09.10.2025 г., издадена от кмета на община Варна, с която на основание чл. 194, ал. 1 вр. ал. 3 и ал. 4 ЗУТ е наредено на жалбоподателя, като собственик на жилище с идентификатор 10135.536.55.1.2 с адрес: гр.Варна, [улица], да осигури свободен достъп до своето жилище на посочения адрес, на представителна комисия на община Варна с цел извършване на оглед в частта от неговото мазе, в което съгласно проект: „Делба на вилна сграда“ – част „Вътрешно ВиК“ трябва да се намира обща сградна окачена канализация, обслужваща двата обекта в сграда 10135.536.55.1 и която е компроментирана (премахната) като достъпът се осъществява през жилище, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.55.1.2, собственост на Г.. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на изричната законова норма на чл. 217, ал. 1, т. 8 ЗУТ. Констатира че такова предварително изпълнение може да бъде спряно от съда на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Приема, че претенцията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта по чл. 194, ал.1 във вр. с ал.3 и ал.4 ЗУТ е неоснователна и изпълнението на процесната заповед не би причинило на жалбоподателя щети, тъй като е разпоредено единствено осигуряване на достъп до мазето за оглед от общинска комисия, а не за възстановяване на сградна инсталация, а целта на огледа е изследване на необходимостта от извършване на ремонтни или възстановителни дейности. Приема, че в случая противостои защитен от закона интерес и на неговия съсед Д. за необезпокоявано ползване на собственото му жилище в двуфамилната жилищна сграда, което се препятства от прекъснатата сградна канализация, отвеждаща битовите отпадни води от втория етаж на сградата. Прави извод, че не съществуват противопоставими по степен на важност на обществения и държавен интерес засегнати субективни права или законни интереси на Д. Г., които да налагат спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената по съдебен ред заповед. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че предварителното изпълнение на оспорената заповед, издадена на основание чл. 194 ЗУТ се допуска по силата на закона, съгласно чл. 217, ал. 1, т. 8 във вр. ал. 2 ЗУТ като обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. В случая производството е по реда на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, при което в тежест на жалбоподателят е да ангажира доказателства, установяващи, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителни или трудно поправими вреди. По делото, от страна на оспорващия, не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на обжалвания административен акт още повече, че в случая се касае само за извършване на оглед от назначена от кмета на общината комисия, в частта от мазето, за да се определят необходимите ремонтни и възстановителни работи, които трябва да се извършат, за да се възстанови общата сградна канализация, която е прекъсната. Изложените доводи в искането за спиране на предварителното изпълнение касаят основно законосъобразността на акта, който е предмет на разглеждане в основното производство по жалбата на Д. Г. срещу заповедта, а наведените твърдения за необратими вреди върху психичното здраве на непълнолетния син на жалбоподателя не са подкрепени с доказателства, обосноваващи основателност на искането за спиране. В искането се твърди, че детето, с оглед заболяването му е чувствително към миризми, температурни промени, шумове, което изключва наличие на канал за отходни води в помещението (мазе), до което се достига само през жилището на Г.. Неудобства за адресата на процесната заповед от изпълнение на разпоредената проверка не представляват „значителни или трудно поправими вреди“ по смисъла на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, като се има предвид, че в случая единствено е разпоредено осигуряване на свободен достъп за оглед на място от назначена общинска комисия, което изключва риск от нанасяне на имуществени или неимуществени вреди. Следователно не са налице законовите предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Ето защо като отхвърля искането на Д. И. Г. за спиране предварителното изпълнение на заповед № 3282/09.10.2025 г., издадена от кмета на община Варна първоинстанционния съд постановява определение, което е в съответствие на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане от страна на Р. Д. за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Д. И. Г. да заплати на Р. С. Д. сумата 300 евро, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,