Определение № 2299 от 29.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 281/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по постъпила молба с вх. № 10 512 от 04.06.2025 г., подадена от „ДЗИ-общо застраховане“ Е АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, с която се иска освобождаване на внесената на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК по сметка на ВКС сума в размер на 33 588,20 лева. и превеждането й по посочена от молителя банкова сметка. Искането се обосновава с приключилото по настоящото дело производство по чл. 288 ГПК и изплащане от застрахователното дружество на сумата по изп. дело № 20238380405234. на ЧСИ М. Б. с взискател И. Н. Б. Насрещната страна по молбата – И. Н. Б. чрез своя представител адв.Я. Д. изразява писмено становище вх. № на ВКС 12167/27.06.2025 г. за основателност на молбата. За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, взе предвид следното: Съгласно приложено по т.д. №2034/23 на ВКС, Второ т.о. удостоверение на счетоводител на ВКС сумата от 33 588,20. е налична по сметката за обезпечения на съда към 15.12.2025 г.. Същата е внесена за спиране, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, изпълнението на въззивно решение № 1288 от 16.11.2023 г. по в.гр.д. 958/2023 г. на САС, с което е потвърдено решение № 263172 от 21.10.2022 г., допълнено с определение № 261299 от 28.02.2023 г., постановени по гр.д. № 3605/2020 г. по описа на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 27 състав, в частта, с която „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД е осъдено на основание чл.405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на взискател И. Н. Б. сумата 31 366,41 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско+“ по полица от 15.03.2019 г. за застрахователно събитие „Кражба на МПС“ за л.а. „Форд Мустанг“, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 24.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2221,79 лв., представляваща обезщетение за забава от падежа на вземането – 13.08.2019 г., до датата на подаване на исковата молба – 23.04.2020 г. С определение № 1275 от 08.12.2023 г. по ч.т.д. № 2034/2023 г. на ВКС ТК, II т.о., е спряно изпълнението на горецитираното въззивно решение. С определение № 1650 от 18.06.2024 г. по т.д. № 281/2024 г. на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Представено е и преводно нареждане от 01.12.23 г. г., от което е видно, че сума в размер на 52 802 лева лв. е преведена от „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД по посочената банкова сметка на ЧСИ М. Б. за удовлетворяване вземането на взискателя по изп. дело № № 20238380405234. Последният, уведомен за молбата на застрахователното дружество И. Н. Б. чрез своя представител адв.Я. Д. изразява писмено становище вх. № на ВКС 12167/27.06.2025 г. за основателност на молбата.. С оглед установените факти – наличие на изпълнение по образувано за принудително събиране на вземането изпълнително дело по описа на ЧСИ М. Б., образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по спряното по реда на чл. 282 ал. 2 ГПК осъдително въззивно решение, за сумите, предмет на същото, което въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила – обезпечителната нужда е отпаднала и внесеното обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК следва да бъде върнато на молителя. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение