Решение № 207 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7000/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. С. Х. от гр.София чрез адв. Иванов против Решение № 7739/06.03.2025 г., постановено по адм. дело № 12107/2024г. по описа на Административен съд –София град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 2153-21-286/08.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София град и потвърденото с него Разпореждане № РНП-8-4-21-01702645/25.09.2024 г. на длъжностно лице по чл.114 ал.4 КСО в ТП на НОИ София град, с което е разпоредено да се възстанови недобросъвестно получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода след смъртта на баща й С. С. М. от 01.10.2018-31.07.2021г ,ведно с лихвата върху тях до 25.09.2024г в общ размер 6487,12лв. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се уважи жалбата против оспореното решение и потвърдените с него разпореждане. Претендира разноски. Ответникът по касация – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-София град взима писмено становище за неоснователност на жалбата.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд – София град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София град е Решение № 2153-21-286/08.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София град и потвърденото с него Разпореждане № РНП-8-4-21-01702645/25.09.2024 г. на длъжностно лице по чл.114 ал.4 КСО в ТП на НОИ София град, с което е разпоредено да се възстанови недобросъвестно получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода след смъртта на С. С. М. от 01.10.2018-31.07.2021г ,ведно с лихвата върху тях до 25.09.2024г в общ размер 6487,12лв. От фактите по делото е установено, че с решение №2312/16.02.2023г., постановено по гр. дело № 41174/2021г. по описа на Районен съд гр.София ,както и с решение № 2949/20.02.2024г на СРС по гр.д.№ 54881/2023г, на основание чл. 9 и чл.14 от ЗЛС първоначално е обявено отсъствието ,а в последствие е обявена смъртта на лицето С. С. М., на основание чл. 16, ал. 2 от ЗЛС 23.09.2018г. е обявен като ден на смъртта на С. С. М. - денят, за който се отнася последното известие за него и е разпоредено издаване на акт за смърт на С. С. М., като за дата на смъртта се впише 23.09.2018г. Според мотивите на съдебното решение на 19-20.09.2018г. внукът на покойника го е видял за последно жив.Установено е също така, че с телеграма 29517/14.10.2018г С. С. М. е бил обявен за общо държавно издирване, а с решение по гр.д.№ 41174/2021г на СРС С. С. М. е обявен за отсъстващ и Р. С. Х. е въведена във владение на имотите на отсъстващия в това число и паричните му влогове. С разпореждане от 01.09.1990г. на С. С. М., била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ,а с разпореждане от 11.02.2004г и социална пенсия за инвалидност През годините размерът на пенсиите е бил актуализиран съгласно нормативната уредба. Пенсиите били изплащани по банкова сметка на С. С. М. в банка ДСК ЕАД. Пенсиите били изплатени в периода 01.10.2018 до 31.07.2021 г.,като след получено уведомление от ГДНП ,че С. С. М. е обявен за издирване пенсиите са спрени от 29.10.2021г,считано от 08.07.2021г- датата на установяване на данните.Наследници на С. С. М. са Д. О. М.- съпруга и Р. С. Х.. След изпращане на уведомление до Банка ДСК ЕАД ,банката възстановила сумата в размер на 10332.58лв,като остатъкът от сумата от 4591,64 представлявали удръжки от ЧСИ и за автоматична такса обслужване. За възстановяването на тази сума до Р. Х. било изпратено писмо с изх.№ 1029-21-4729/21.05.2024г на Директора на Дирекция пенсии с искане за възстановяване на сумата. На 25.09.2024г. длъжностното лице по чл.114, ал.4 от КСО издало разпореждане № РНП-8-4-21-01702645/25.09.2024год., с което разпоредило възстановяването на неоснователно изплатената сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ведно с дължимата лихва за периода след смъртта на С. С. М., за периода от 01.10.2018 г. до 31.07.2021 г. от наследницата му- Р. С. Х.. Разпореждането било обжалвано пред директора на ТП на НОИ гр.София град, който с решение № 2153-0212-286/08.11.2024год. го оставил в сила. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ, както и потвърденoтo с него разпорежданe, e издаденo от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и e подробно мотивиранo, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че касаторката е наследник на С. С. М., в това число и на задълженията му, поради което изплатените от банката административни такси и удръжки в полза на ЧСИ, като поради тази причина същата е задължена да възстанови неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера. Това било и основанието съдът да приеме,че задължено лице за възстановяване на сумите се явява наследницата на починалия пенсионер. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Правилно е прието от длъжностно лице по чл.114 ал.4 КСО при ТП на НОИ – София град, че по банковата сметка на починалия С. С. М. са изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност.Безспорно е,че правото на пенсия е ненаследимо,но натрупването на суми по разплащателна сметка в банкова институция представлява имуществено право- вземане към същата банка, което е наследимо. Наследимо се явява и задължението на покойния пенсионер за удръжки към ЧСИ и административни такси към банковата институция. От друга страна в съдебното решение по гр.д.№ 41174/2021г на СРС изрично е посочено, че на основание чл.10 ал.1 ЗЛС Р. Х. се въвежда в недвижимите имоти и движимите вещи и вземания по парични влогове, а също така и на осн. чл.8 ЗЛС същата е назначена за представител на безвестно отсъстващия, като отношенията й с другия сънаследник ще се уредят по правилата на чл.121 и сл ЗЗД.Именно посочените по горе факти обосновават различна фактическа обстановка от цитираната в касационната жалба съдебна практика,при която е налице депозиран своевременно от наследника отказ от наследство на покойния пенсионер. Поради това законосъобразно длъжностно лице по чл.114 ал.4 КСО при ТП на НОИ – София град е постановил разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получени суми.Неснователни са доводите на касаторката за недоказаност на обстоятелствата,свързани с изплащането на пенсиите. Видно от мотивите на решение № 2312/16.02.2023г по гр.д.№ 41174/2021г на РС София, инициирано от касаторката още през 2021г С. С. М. е бил обявен за отсъстващ ,като е прието,че последните данни за него са от 20.09.2018г,като негов законен представител се явява касатора Р. Х..В този ред на мисли доводът ,изтъкнат в касационната жалба,че не било доказано на кое лице са изплатени пенсиите на С. С. М. в банковата сметка на Банка ДСК ЕАД се явява неоснователен.При наличието на хипотеза на безвестно отсъстващ,само представителя по чл.8 от ЗЛС може да извършва правни действия от името на същия.Поради това обстоятелство фактът,че Банка ДСК ЕАД е удържала суми от получената пенсия, които са били в разплащателната сметка на С. С. М., в това число за негови задължения както към банката, така и към взискател, чието изпълнение се осъществява от ЧСИ, не би могъл да обоснове различен извод от посочения в първоинстанционния съдебен акт. Сумите са били част от наследството на С. С. М. ,при което касаторката следва да изпълни задължението си по чл.14 ал.1 от НПОС и да уведоми пенсионния орган за всяко обстоятелство, свързано с отпуснатата пенсия. Ето защо и касаторът Р. Х. не би могла да се ползва от тезата за липса на недобросъвестност,с оглед качеството й на законен представител.Противен извод не би могъл да се изведе и от представеното пред първата инстанция решение № 20054702/26.02.2021г на СРС,с което е отхвърлен иска по чл.9 ЗЛС.И към датата на завеждане на делото през 2019г и в последствие през 2021г,когато за втори път е поискано от съда обявяването на отсъствието на С. С. М., за касаторката е било ясно,че наследодателят й е бил обявен за общодържавно издирване още през месец октомври 2018г.Именно това обстоятелство, което е станало служебно известно на органите по осигуряването е следвало да се съобщи ,за да се съобрази с изпащането на пенсията за в бъдеще. Това нейно поведение е в противоречие с разпоредбата на чл.14 ал.1 от НПОС,която й вменява задължение в рамките на един месец от настъпването на всяко обстоятелство,което води до прекратяване на пенсията,да съобщят на органите по социално осигуряване. Всичко това обуславя и правилното приложение на процесуалния закон от първоинстанционния съд досежно квалификация за недобросъвестност при получаване на пенсията. Ето защо и не се откриват посочените от касатора основания по реда на чл.209 т.3 от АПК за отмяна на първоинстанционното решение. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до обосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил правилно материалния закон, поради което и съдебното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременното искане на ответника по касация за присъждане на разноски ,на юридическото лице към което той се числи/ §1 т.6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение от касатора в размер на 200 лв съгласно чл.24 от НзПрПщ. Превалутирана сумата е в размер на 102,26 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,