Решение № 15125 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6995/2010 г.

Решение № 15125 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6995/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Ет "Беден богат - Вечие Хюсеинова" моли да бъде отменено решение № 676/30.03.2010 г. по адм. д. № 2409/2009 г. на Варненския административен съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 900224/15.06.2009 г. на ТД на НАП - Добрич, с който са определени задължения по ЗДДС за 2008 г. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли жалбата против РА да бъде уважена и в останалата й част, като й бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подаден в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 900224/15.06.2009 г. на ТД на НАП - Добрич в частта, с която са определени задължения по ЗДДС над 17 295,01 лв. общо с лихви и е отхвърлил жалбата в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че ревизията законосъобразно е проведена по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за периода 14.01.2008 г. - 31.12.2008 г. за установяване на задължения по ЗДДС, тъй като са установени укрити приходи. В счетоводството на касатора не са отразени фактури за покупки на стоки, нито са отразени приходи от продажбата им. По голямата част от тях са подписани от касатора и не са отразени в дневника за продажби и справките-декларации за съответните периоди. При извършената инвентаризация е установена наличност на стоки с доставни цени 9372,39 лв., по счетоводни данни от оборотната ведомост е установена наличност на стоки по доставни цени за 77550,53 лв., от което следва, че за стоки на доставна стойност 68 178,14 лв. не е отчетена реализация. При декларирана надценка от 6 % неотчетените приходи от реализация на стоки е на стойност 72 268,83 лв., която е приета за данъчна основа на неотчетената реализация. Съдът е отменил РА в частта, с която е определен ДДС за внасяне за периода върху доставната стойност на стоките по фактури, неподписани от касатора за получател по съображения, че не е доказано осъществяване на доставката на тези стоки. В тази част решението е влязло в сила. Съдът е приел, че не са оборени констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК относно наличието на укрити приходи през ревизирания период и данъчната основа е определена законосъобразно в ревизионния акт по описания по-горе начин. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни правни изводи за дължимост на определените с РА данъчни задължения. Съдът е обсъдил възраженията на касатора и не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението. Доводът на касатора, че неправилно е определена данъчната основа за облагане е неоснователен. След като по делото са установени неосчетоводени доставки и укрити приходи от продажба на доставени стоки, които съставляват основание за извършване на ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, определянето на данъчната основа в ревизионния акт е извършено при спазване на чл. 122, ал. 4 ДОПК. Възражението на касатора, че не е получател по всички неосчетоводени фактури е отхвърлено от съда предвид заключението на графологическата експертиза. Съдът е уважил това възражение за фактурите без подпис на касатора, като е спаднал стойността по тях от облагаемата основа. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,