Определение № 18 от 29.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1546/2015 г.

Производството е по чл.309, ал.1, изр. 2 ГПК във вр. чл. 282 ал.5 ГПК. С молба вх. №10024/21.11.2018 г. на ЕООД „Палас - 27“ /н/, представлявано от синдика С. М. Ж., е поискано обезпечаване вземане на П. И. А. и превеждането на сумите 65 021,65 лв. и 17738,10 лв. от набирателната сметка на ВКС по особената банкова сметка на дружеството, срещу което е открито производство по несъстоятелност с Решение № 155/23 март 2018 г. по т.д.№ 324/2017 г. на Пловдивския окръжен съд поради неплатежоспособност. В молбата се поддържа, че с Решение от 15.10.2018 г. дружеството-молител е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му и на правомощията на органите му, лишаване на длъжника от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. П. А. е приет за кредитор и е включен в списъка на приетите предявени вземания, поради което индивидуалното принудително изпълнение чрез ЧСИ е прекратено според синдика на дружеството-длъжник С. Ж.. Производството по несъстоятелност защитава правата, придобити преди откриването му и има за цел удовлетворяването му. Универсалното принудително изпълнение поглъща индивидуалното. От данните по делото е видно, че сумите, внесени като гаранция от „Палас - 27“ ЕООД Пловдив по сметката за обезпечения на Върховния касационен съд преди откриването на производството по несъстоятелност на дружеството-вносител, не са били освободени по заявено от вносителя предходно искане с молба вх. № 881/10 януари 2018 г. Същата е оставена без уважение с Определение №242/4 юли 2018 г. на ВКС, състав на Второ т.о., постановено по настоящото дело предвид изхода на спора в извънредното производство. С определение № 162/13 март 2015 г. по ч.т.д.№ 661/2015 г. на ВКС, І т.о. е спряно изпълнението на влязло в сила решение № 957/31 май 2013 г. по т.д.№ 2917/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. По посоченото частно търговско дело е внесена само сумата 17 738,10 лв. /като обезпечение за спиране на изпълнението на влязло в сила решение по отношение на дължимата законна лихва върху главницата и присъдените разноски/ с платежно нареждане от 29 май 2015 г. Сумата 65 021,56 лв. е внесена още на 25.11.2013 г. като обезпечение за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 473/11 октомври 2013 г. по т.д.№ 883/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. Същото не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС по т.д.№ 827/2014 г. на Второ т.о.от 18.12.2014 г. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение от 31 май 2013 г. по гр.д.№ 2917/2012 г. на Пловдивския окръжен съд е оставена без уважение като неоснователна с Решение № 40/13 януари 2017 г. на ВКС, състав на Второ т.о. по настоящото т.д.№ 1546/2015 г. Решението е осъдително. По образуваното изп.д.№ 20158290400045 на ЧСИ З. Д. с район на действие ОС П. и взискатели П. А. и държавата не са събрани суми от длъжника „Палас - 27“ ЕООД за удовлетворяване вземанията на взискателя А. съгласно заявеното от ЧСИ искане за изплащане на парична гаранция с писмо вх. № 5914/12.06.2018 г. С откриването на производство по несъстоятелност срещу дружеството-длъжник, вносител на гаранцията по чл.309 ал.1 във вр.чл.282 ал. 5 ГПК, на 23 март 2018 г. с Решение № 155 по т.д.№ 324/2017 г. на Пловдивския ОС са спрени изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността на основание чл.638 ал.1 ТЗ. С приемането на вземанията на А. срещу обявеното в несъстоятелност дружество „Палас 27“ ЕООД, предявени и приети при условията на чл.693 ТЗ, спряното индивидуално изпълнение е прекратено. Синдикът е орган със специфична представителна власт по отношение на дружеството-длъжник, което с откриването на производство по несъстоятелност се лишава от правото да управлява имуществото си и това право преминава върху синдика. При осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността той упражнява и правомощията на съдебен изпълнител. Искането за превеждане на внесените като гаранция суми по особената банкова сметка на длъжника е заявено в изпълнение на правомощията на синдика да издирва и уточнява имуществото му /чл. 658 ал. 1 т. 5 ТЗ/ и да внася полученото в особената банкова сметка /чл.658 ал.1 т. 8 ТЗ/. Приетите вземания на кредитора П. А. подлежат на удовлетворяване в универсалното принудително изпълнение по реда на чл. 722 ТЗ, поради което са налице предпоставките за освобождаване на внесената като обезпечение по чл.309 ал.1 изр. 2 ГПК сума 17 738,10 лв. с пл.нареждане от 29 май 2015 г. по ч.т.д.№ 661/2015 г. на ВКС и превеждането й по банков път по особената банкова сметка на „Палас-27“ ЕООД, в несъстоятелност, уточнима от синдика С. М. Ж.. Постъпилата на 29 май 2015 г. по сметката на ВКС сума 17 738.10 лв. преведена с платежно нареждане от посочената дата, приложено в оригинал по ч.т.д.№ 661/2015 г. на ВКС, ТК, е налична съгласно удостоверение от 28.01.2019 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, на основание чл.309 ГПК във вр.чл.282 ГПК