Определение № 90 от 12.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1195/2011 г.

Постъпила е молба от [фирма], Д. П. М. и М. Л. М. от [населено място] да им бъдат заплатени разноските от 210 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по отговор на молба на [фирма] – София за изменение на определение №2 от 12.01.2012г., по т.д. № 1195/2011г. по описа на ВКС, ТК в частта, с която [фирма] – София е осъдено да заплати на [фирма], Д. П. М. и М. Л. М. от [населено място] разноски от 900 лв. В молбата се поддържа, че е подаден своевременно отговор на искането по чл.248 ГПК. Молбата е неоснователна. Действително с вх. № 1643 от 15.02.2012г. е постъпил в деловодството на ВКС отговор по искането на [фирма] за изменение на определение №2 от 12.01.2012г. на ВКС, ТК в частта за разноските, с приложен договор за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение 210 лв. Отговорът не е подписан от молителите [фирма], Д. П. М. и М. Л. М., поради което е прието, че не е изразена воля - становище по молбата по чл.248 ГПК и не се следва присъждане на адвокатско възнаграждение. Поради изложеното съставът на ВКС, ТК