Определение № 6196 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4868/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. Д. от гр. Бургас, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 2710 от 26.03.2026 г. по адм. дело № 670/2026 г. на Административен съд – Бургас, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ на служители от Общинско предприятие “Транспорт“, гр. Бургас да му предоставят пълен достъп до административната преписка, касаеща прилагането на техническо средство „Скоба“ върху управляваното от него моторно превозно средство (МПС) с рег. № [рег. номер], извършено на 11.03.2026 г. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно съдът е приел, че искането да му бъде предоставен достъп по административната преписка няма характер на искане за предоставяне на административна услуга. Прави искане обжалваното определение да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – служители при Общинско предприятие “Транспорт“ към Община Бургас, не вземат становище по жалбата. Върховният административен съд (ВАС), като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено следното от фактическа страна: На 11.03.2026 г. в 11:42 ч. управляваното от Д. МПС с рег. № [рег. номер] е паркирано в [жк] на [улица], гр. Бургас. Служители на Общинско предприятие „Транспорт“ са поставили на автомобила техническо средство „скоба“ (Съобщение № [рег. номер]). При установяване на техническото средство Д. е поискал да му бъде предоставена информация относно причината за прилагането му, както и достъп до документите, съставляващи административната преписка по случая. Служителите са отказали да предоставят исканата информация и копия от документи, послужили като основание за техните действия. На 25.03.2026 г. К. Д. е подал жалба срещу отказа на служители в Общинско предприятие „Транспорт“ Бургас да му предоставят искания от него достъп по административната преписка, касаеща прилагането на техническо средство „Скоба“ по отношение на управляваното от него МПС. Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е обосновал извод за недопустимост на жалбата, на основание чл. 159, т. 1 АПК, тъй като отказът да се предостави исканата от Д. информация и преписка, няма характер на индивидуален административен акт. Според съда неспазването на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 АПК (неосигуряване на достъп до административната преписка), не представлява неизвършване на административна услуга, а при проявлението си би било израз на нарушаване на административнопроизводствени правила от водещия административната фаза на производството административен орган, като защитата срещу това незаконосъобразно процесуално поведение се реализира чрез оспорване на крайния акт, с който това производство завършва - в случая наложената принудителна административна мярка. С тези мотиви е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил съдебното производство. Определението е правилно като краен резултат. В съответствие с чл. 21, ал. 1, 2, 3 и ал. 4 АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за администрацията "Административна услуга" е: а) издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение; б) издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения; в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице; г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга;д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация. За да се формира отказ за предоставяне на административна услуга по смисъла на §1, т. 2, б. „в“ ДР на Закона за администрацията, е необходимо административният орган да е сезиран с искане по надлежния ред. В случая по делото не са представени доказателства, К. Д. да е сезирал административния орган с искане, за да се формира отказ (изричен или мълчалив) за предоставяне на административна услуга. В съответствие с чл. 29, ал. 1 АПК (в приложимата редакция преди изм. С ДВ бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.07.2026 г.), ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване. Исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило (чл. 29, ал.5 АПК). В случая нито се твърди, нито са представени доказателства за подаване на писмено искане или съставен протокол за подадено устно искане. Не се твърди и подаване на искането по електронен път по смисъла на чл. 29а, ал. 1 АПК. След като не е подадено искане за извършване на процесната административна услуга по законоустановения ред, липсва и задължение на органа да се произнесе по искането, което да формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 АПК. По изложените съображения, правилен се явява крайният извод на съда за недопустимост на съдебното производство на основание чл. 159, т. 1 АПК. Обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на частния жалбоподател за присъждане на съдебни разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение