Определение № 161 от 27.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2403/2017 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№2544/12.03.2018г., подадена от адвокат А. Т. като пълномощник на ответника по касация А. Б. Д., с която се допълване на определение №129/27.02.2018г., постановено по т.д.№2403/2017г. по описа на ВКС, ТК, в частта за разноските. Твърди се, че са налице предпоставките по чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1 т.2 ЗА за присъждане в полза на адвокат Т. на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция В срока по чл.248 ал.2 ГПК е представен писмен отговор от касатора [фирма], в който се поддържа, че молбата е неоснователна поради непредставен по делото списък по чл.80 ГПК за разноските на ответниците по касация. Настоящият състав, след преценка на данните по делото и доводите по чл.248, ал.1 ГПК намира, че молбата е допустима като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С определение №129/27.02.2018г., постановено по т.д.№2403/2017г. на ВКС, ТК, настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение №710/28.03.2017г., по в.т.д.№254/2017г. по описа на САС, като е осъдил касатора [фирма] да заплати на ответника по касация [фирма] сумата 7 500лв. - разноски за касационната инстанция. Не е присъдено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в полза на адвокат А. Т. като пълномощник на другия ответник по касация - А. Б. Д. по съображение, изложено в мотивите на определението, че в отговора на касационната жалба липсва искане за присъждане на разноски в полза на адвокат А. Т. на основание чл.38, ал.2 ЗА. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът присъжда разноски, когато са изрично поискани от страната, имаща право на разноски по чл.78 ГПК. В тази връзка подлежи на присъждане по чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, когато това възнаграждение е поискано да бъде присъдено в полза на адвоката, осъществил безплатната правна помощ. В случая в отговора на касационната жалба, изготвен общо за ответниците по касация - [фирма] и А. Д. от техните пълномощници, съответно адв.Т. Н. и адв. А. Т., е направено единствено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция в полза на ответниците по касация. Липсва формулирано искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в полза на адвокат А. Т.. Ето защо, независимо от обстоятелството, че с отговора на касационната жалба е представен договора за безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 т.2 ЗА между А. Д. и адвокат А. Т., не е допустимо да се присъди адвокатско възнаграждение за касационната инстанция по чл.38, ал.2 ГПК в полза на адвокат Т., което не е поискано в отговора на касационната жалба. Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,