Определение № 2020 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9336/2025 г.

Производството е по реда на 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на К. С. И., чрез процесуалния му представител адв. Петров, за изменение на Решение № 2/05.01.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело № 9336/2025 г., в частта за разноските. В молбата за изменение се излагат съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение за касационната инстанция се явява прекомерно, като се излагат подробни съображения в тази връзка. Моли Решение № 2/05.01.2026 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9336/2025 г. да бъде изменено, в частта на присъдените разноски, като се намалят разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на адв. С. Петков за касационната инстанция, до справедлив размер. Ответникът по молбата – А. М. К. оспорва искането за изменение на Решение № 2/05.01.2026 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9336/2025 г., в частта за разноските по съображения изложени в писмен отговор. Моли искането да се остави без уважение. Ответникът по молбата – Комисия за защита от дискриминация не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, намира, че искането е допустимо – подадено е в законния срок и от страна срещу присъдени в нейна тежест разноски. Разгледано по същество искането е неоснователно, по следните съображения. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). За да осъди К. С. И. за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съдът е взел предвид направените и доказани от ответника по касация – А. М. К. разноски за адвокатско възнаграждение. Взел е предвид и направеното от касатора възражение за прекомерност, като не е намерил основания за намаляване на адвокатското възнаграждение. Съдът не намира основания за промяна на становището си, предвид изложените в молбата по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК съображения за изменение на постановеното решение, в частта за разноските. Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В съдебната практика се приема, че критериите, по които следва да се определи размерът на разноските за адвокатско възнаграждение, при направено своевременно възражение за прекомерност на претендираното, са видът на претенцията/спора, етапът на производството, обемът на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхватът на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба, съдебна практика и правна доктрина, активност при извършване на процесуални действия и участие в открити съдебни заседания, и конкретната за всеки спор фактическа и правна сложност на делото, като изброяването не е изчерпателно. Целта на присъждането на разноски е да се възстанови материалното положение, съществуващо преди образуване на делото и да се репарират направените от невиновната страна разходи, въз основа на представените доказателства за извършването им. В случая уговореният размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото, която е над средната, а и както се сочи в писмения отговор на А. М., заплатеното от К. С. адвокатско възнаграждение на неговия адвокат, е в размер на 1000 лв., който размер е съпоставим на размера на адвокатското възнаграждение, което се оспорва и предмета на делото – по Закона за защита от дискриминация, като оплакванията са такива за осъществена дискриминация и за осъществен тормоз, по повече от един признак и с повече от едно действия. Разноските за адвокат направени от молителя за делото пред първата инстанция са в размер на 1600 лв., поради което размерът на възнаграждението, което се оспорва не може да се приеме за прекомерно по този вид дела. С оглед на изложеното съдът следва да отхвърли молбата на К. С. И., чрез процесуалния му представител адв. Петров, за изменение на Решение № 2/05.01.2026 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9336/2025 г., в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, пето отделение