Решение № 6223 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5699/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Нико – М“ ЕООД, ЕИК 114617144, гр. Плевен, и Ю. И. Г., подадена чрез процесуалния им представител адв. Димитров, против Решение № 1298/03.04.2025 г., постановено по адм. дело № 232/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което са отхвърлени предявените главни и евентуални искови претенции на двамата касатори срещу Националната агенция за приходите (НАП).

Поддържат се неправилно на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда се свеждат до липсата на произнасяне по всички наведени основания в исковата молба относно нищожността/незаконосъобразността на предприетите от органите по приходите обезпечителни мерки, относно незаконосъобразността на конкретни техни действия/бездействия. По подборни съображения, изложени в касационната жалба се оспорва като необоснован извода на състава на Административен съд – Плевен относно липсата на причинно-следствена връзка между отмяната на съставените на дружеството Ревизионни актове и настъпването на имуществени вреди в патримониума на първия касатор, респ. – на неимуществени вреди в този на втория касатор. Поддържат, че по делото са безспорно доказани както вида на вредите, така и техния размер. Настояват, че са на лице всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от двамата касатори. В условията на евентуалност излагат и подробни съображения относно необосноваността и постановяването при неправилно приложение на материалния закон на съдебния акт на първата съдебна инстанция в частта, с която са отхвърлени предявените в условията на евентуалност искови претенции по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Молят така постановеното решение да бъде отменено с връщане на делото за ново произнасяне, съответно при наличието на условията за това - с разрешаване на въпроса по същество с уважаване на главните искове, в условията на увентуалност – на заявените претенции по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Претендират разноски.

Ответникът – Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител, писмено и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и поддържа представения писмен отговор. Претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е основателна.

Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по исковата молба на "Нико - М" ЕООД и Ю. И. Г., с която против НАП са предявени следните обективно съединени в условията на евентуалност искови претенции:

1. На основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ от „Нико - М“ ЕООД срещу НАП, е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на общо 1 000 000 лева в резултат на проведеното ревизионно производство, приключило с отменен като незаконосъобразен административен акт - Ревизионен акт (РА) № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново и наложените обезпечителни мерки във връзка са него, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

2. На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от „Нико - М“ ЕООД против НАП е предявен иск за обезщетяване на претърпени неимуществени в размер на 20 000 лева в резултат на отменени като незаконосъобразни административни актове РА № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., и двата на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, и на незаконосъобразно проведеното като цяло ревизионно производство спрямо дружеството „Нико М“ ЕООД вкл. и наложените обезпечителни мерки, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; и иск за осъждане на НАП да заплати на „Нико – М“ ЕООД мораторна лихва върху сумата от 20 000 лева за периода от 28.01.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба (29.02.2024 г.) в размер на 6 682,50 лева;

В искова молба са изложени твърдения, че поради наложени в хода на ревизионното производство запори върху неговите банкови сметки, същото е било в невъзможност да осъществява основната си дейност, поради което е претърпяло пропуснати ползи в размер на 1 000 000 лева, а поради засегнатата репутация на дружеството са претърпени нематериални вреди на стойност 20 000 лева в периода на ревизионното производство (04.10.2019 г. – 22.12.2022 г.).

3. В условията на евентуалност от „Нико - М“ ЕООД са предявени и искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ срещу НАП присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 000 000 лева, на неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, и на мораторна лихва върху сумата от 20 000 лева за периода от 28.01.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба (29.02.2024 г.) в размер на 6 682,50 лева, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, конкретно на нормата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, в производство по издаването на отменения като незаконосъобразен РА № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., и двата на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново;

4. На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Ю. И. Г. против НАП е предявен иск за обезщетяване на претърпени неимуществени в размер на 20 000 лева в резултат на отменени като незаконосъобразни административни актове РА № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., и двата на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, и на незаконосъобразно проведеното като цяло ревизионно производство и наложените обезпечителни мерки, спрямо дружеството „Нико М“ ЕООД, на което е управител и едноличен собственик на капитала, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; и иск за осъждане на НАП да заплати на Ю. И. Г. мораторна лихва върху сумата от 20 000 лева за периода от 28.01.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба (29.02.2024 г.) в размер на 6 682,50 лева

Твърденията на Ю. Г. - управител на дружеството, са, че поради незаконосъобразното ревизионно производство, вкл. и блокираната дейност в резултата на наложените обезпечителни мерки, е претърпял неимуществени вреди -– притеснения, здравословни проблеми, загуба на сън, стрес и постоянна тревога поради невъзможността на дружеството да извършва дейност в този период, усилията да осигури средства за финансиране на дейността и заплащане на задълженията. Тези нематериални вреди той оценява на 20 000 лева и

5. В условията на евентуалност от Ю. И. Г. е предявен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ срещу НАП за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, конкретно на нормата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, в производство по издаването на отменения като незаконосъобразен РА № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., и двата на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С Решение № 1298/03.04.2025 г., постановено по адм. дело № 232/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, са отхвърлени като неоснователни всеки един от така предявените искове.

За да постанови този правен резултат Административен съд – Плевен на първо място е сторил анализ на приложимото право и е приел, че за да се ангажира отговорността на НАП на основание чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: отменен като незаконосъобразен административен акт на административен орган, който е причинил в пряка и непосредствена причинна връзка настъпила реална вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални и/или нематериални вреди, т.е. тези вреди да са закономерно и директно настъпваща последица от незаконосъобразния административен акт.

Посочил е, че материалните вреди се изразяват в загуба или пропусната полза с определена парична стойност. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени страдания.

В конкретиката на казуса съставът е приел, че по предявените главни искове (тези с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК) се претендира от юридическото лице обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, и неимуществени вреди – загуба на репутация, а от физическото лице – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от органите на приходната администрация в хода на осъщественото спрямо „Нико М“ ЕООД ревизионно производство, възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001519006449-020-001/04.10.2019 г. на Началник Сектор при ТД на НАП – Велико Търново, вкл. и с наложените в хода му обезпечителни мерки, приключило с Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА №П-04001521027412-003-001/16.032.2021 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 40/05.05.2021 г. на Директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП, с който спрямо дружеството ищец „Нико - М” ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за внасяне за 2017 г. и 2018 г. в общо в размер на 32 493,94 лева, ведно лихви за забава в размер общо на 8 357,90 лева, и задължения за ДДС за внасяне за м. декември 2017 г. и м. декември 2018 г. в общо в размер на 45 258,34 лева, ведно с лихви за забава в размер общо на 12 127,35 лева, отменени изцяло с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 11991/22.12.2022 г., постановено по адм. дело № 3981/2022 г. по описа на Върховен административен съд на Република България.

С цел установяване идентифицираните по-горе кумулативни предпоставки на предявените от двамата ищци главни искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204 от АПК, от фактическа страна първоинстанционният съд е приел следното:

Със ЗВР № Р-04001519006449-020-001/04.10.2019 г. на Началник Сектор при ТД на НАП – Велико Търново е образувано спрямо „Нико -М” ЕООД ревизионно производство във връзка с правилно установяване задълженията на дружеството за корпоративен данък за данъчни периоди 2017 г. и 2018 г. и за ДДС за данъчни периоди периода 01.01.2017 г. – 30.06.2019 г.

Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № № Р-04001519006449-020-002/06.01.2020 г. и № Р-04001519006449-020-003 от 06.02.2020 г. на органа по възлагане е удължаван срокът на ревизионното производство.

За резултатите от ревизионното производство е изготвен Ревизионен доклад (РД) № Р-04001519006449-092-001/09.03.2020 г. от определения ревизиращ екип.

На 09.03.2020 г. от ръководителя на ревизията на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК е отправено искане до Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Велико Търново за налагане на предварителни обезпечителни мерки, във връзка със събирането на задълженията, които се очаква да бъдат допълнително установени в хода на ревизионното производство, а именно за корпоративен данък общо 88 717,72 лева, ведно с лихви общо в размер на 15 261, 76 лева, изчислени към 06.03.2020 г., и за ДДС в размер общо на 116 019,17 лева, ведно с лихви за забава в размер общо на 20 642,66 лева, изчислени към същата дата.

В резултат с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни с изх. № С200015-023-0000837 от 10.03.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, след като е преценено, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем общ размер от 240 641,31 лева, в това число главници 204 736,89 лева и лихви към 03.03.2020 г. 35 904,42 лева, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК е наложена предварителна обезпечителна мярка „запор“ върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в “Общинска банка“ АД и “Българо-американска кредитна банка“ (БАКБ) АД, до посочения размер.

Изпратени са запорни съобщения, като от постъпилия отговор от „БАКБ“ АД се установява, че върху вземанията за парични средства от банковите сметки на „Нико - М” ЕООД има наложени активни запори по ИД №20197560400736 на ЧСИ за сумата от 72 089,79 лева, във връзка с неплатени наеми за 2017 г. и 2018 г. към „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, както и вписани особени залози (три броя) по реда на ЗОЗ в полза на „БАКБ“ АД за обезпечаване на банкови кредити с обща сума от 880 000 лева, съответно от „Общинска банка“ АД е постъпил отговор, че запорът е наложен, но по банковите сметки липсват достатъчно средства.

Жалбата на дружеството противи Постановлението по чл. 121, ал. 1 от ДОПК е оставена без разглеждане като просрочена с Решение № 64/27.03.2020 г. на Директор на ТД на НАП – Велико Търново.

На 30.03.2020 г. е издаден РА № 04001519006449-091-001 от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, с който спрямо „Нико - М” ЕООД са установени следните допълнителни задължения за внасяне: за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. в размер общо на 79 792,50 лева, ведно с лихви в общ размер на 13 471 лева, и за ДДС за периода 01.01.2017 г. – 31.06.2019 г. в размер на общо на 151 208,93 лева и лихва върху главницата от 26487,36 лева.

Предприето е оспорването на РА пред горестоящия административен орган.

Междувременно на 09.04.2020 г. е подадено искане до публичния изпълнител за разрешение за неотложно плащане на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК, по който повод публичният изпълнител е изискал от дружеството представяне на необходими документи.

В условията вече на обявеното с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение на територията на цялата страна, удължено с последващо Решение на Народното събрание от 03.04.2020 г. до 13.05.2020 г., и съобразно правилото на § 29, т. 5 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 24.03.2020 г. - ДВ, бр. 28 от 2020 г.), с Постановление за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 6 от ДОПК изх. № С200015-139-0000732/13.04.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки - „запор“ върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в “Общинска банка“ АД и “ БАКБ“ АД, до размера на установените с РА № 04001519006449-091-001/30.04.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново публични вземания (общо 240 641,31 лева - главници и лихви). Изпратени са запорни съобщения, получени са идентични на посочените по-горе отговори от двете банки.

Въпреки така наложените обезпечителни мерки е издадено и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200015-022-0022960/21.04.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК за обезпечаване събирането на публични вземания в общ размер на 280 727,63 лева, установени с 6 броя данъчни декларации (декларации обр. 6), едно наказателно постановление (НП) и РА № 04001519006449-091-001/30.04.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, са наложени отново обезпечителни мерки - „запор“ върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в “Общинска банка“ АД и “ БАКБ“ АД. Изпратени са и запорни съобщения, получени са идентични на цитираните по-горе отговори от банките.

На 28.04.2020 г. „Нико – М“ ЕООД е подало Искане за възобновяване изпълнителното производство съгласно § 29, т. 5 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, като изпълнението бъде насочено срещу вземания и парични средства от Общинска банка.

Едва на 30.04.2020 г. публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново издава разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл. 229 ДОПК по подаденото на 09.04.2020 г. искане, в сила до 29.05.2020 г., с което се оставят на временно разпореждане на дружеството 80 % от постъпилите и постъпващите суми по сметката единствено в Общинска банка за плащане на посочени в разпореждането задължения.

Последвало е Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200015-022-0026979/14.05.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, с което за обезпечаване на установено и изискуемо публично вземане в размер общо на 284 126,52 лева по посочените по-горе Декларации обр. 6, НП и коментирания РА, е наложена „възбрана“ върху конкретно индивидуализиран недвижим имот, собственост на „Нико - М“ ЕООД. Възбраната е вписана на 22.05.2020 г.

С последващо Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200015-022-0027322/15.05.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново е наложена и „възбрана“ върху друг недвижим имот, собственост на длъжника, която обезпечителна мярка е отменена с Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № С230015-024-0056429/18.12.2023 г. на публичния изпълнител с мотиви за „съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки“. Възбраната е действаща за периода от вписването й – 22.05.2020 г. до отмяната й през Декември 2023 г.

На 20.05.2020 г. дружеството отново подава искане за разрешение за неотложно плащане на основание чл. 229, ал.1 от ДОПК, като с мотив за липса на постъпили суми за погасяване на задълженията в периода на издаденото предходно разрешение за неотложни плащания, на 27.05.2020 г. публичният изпълнител е отказал издаването на ново разрешение. Няма данни по делото отказът да е обжалван.

По повод жалбата на дружеството РА № 04001519006449-091-001/30.04.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново е отменен с Решение № 93/11.06.2020 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с връщане на преписката на органите по приходите извършване на нова ревизия със задължителни указания, като предвид заявеното от „Нико – М“ ЕООД желание да бъде променен финансовият резултат за 2016 г., във връзка с установяване задълженията за корпоративен данък т. 10 от посоченото решение е да се извърши проверка за този период предварително или едновременно с проверката за 2017 г. и 2018 г.

В изпълнение със ЗВР № Р-04000420003638-020-001/19.06.2020 г. на Началник Сектор при ТД на НАП – Велико Търново е възложено извършване на ревизия на „Нико - М” ЕООД за задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. и за ДДС за периодите 01.12.2017 г. - 31.12.2017 г. и 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г., последователно изменена със ЗИЗВР № № Р-04000420003638-020-002/23.09.2020 г. и № Р-04000420003638-020-003/26.10.2020 г. на органа по възлагането.

Наред с това със ЗВР № Р-04001520003696-020-001/22.06.2020 г. на Началник Сектор при ТД на НАП – Велико Търнова е възложено извършване на ревизия на „Нико-М” ЕООД за задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., изменяна последователно със ЗИЗВР № № Р-04001520003696-020-002/ 23.09.2020 г. и № Р-04001520003696-020-003/26.10.2020 г. на органа по възлагане.

Двете ревизионни производства са приключили едновременно.

На 23.06.2020 г. „Нико-М” ЕООД подава молба за отмяна на наложените с Постановление за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 6 от ДОПК изх. № С200015-139-0000732/13.04.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, обезпечителните мерки и вдигане на наложения запор поради отмяна на ревизионния акт, издаден на 30.03.2020 г., с аргументи за цялостно блокирана дейност на дружеството поради запориране на банковите му сметки.

На 24.06.2020 г. от орган по приходите е направено искане до публичен изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки за задълженията, които ще бъдат установени при двете ревизии на дружеството – по Заповед № Р-04000420003638-020-001/19.06.2020 г. за периода 2017-2018 г. и по Заповед № Р-04001520003696-020-001/22.06.2020 г. за периода 2016 г., съответно с Постановление № С200015-023-0002035/25.06.2020 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 от ДОПК, публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, налага обезпечителни мерки във връзка с двете ревизионни производства - запор върху суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори и касети, суми на доверително изпълнение на „Нико-М” ЕООД в „Българо-американска кредитна банка“ АД и „Общинска банка АД“. В постановлението да изложени мотиви, че обезпечителните мерки, наложени на основание отменения ревизионен акт, след връщането на преписката се трансформират в предварителни обезпечителни мерки по новата ревизия.

На същата дата 25.06.2020 г. публичният изпълнител постановява отказ по направеното искане за отмяна на обезпечителните мерки, като излага мотиви, че наложените след издаването на ревизионния акт обезпечителни мерки са трансформирани в предварителни обезпечителни мерки след отмяната му и връщането на производството на органите по приходите със задължителни указания от директор на ОДОП Велико Търново за нова ревизия. Няма данни по делото отказът да е обжалван по реда на чл. 197 от ДОПК и да е отменен като незаконосъобразен.

Запорни съобщения са изпратени на същата дата 25.06.2020 г. до двете банки.

В отговор на запорното съобщение „БАКБ“ АД на 02.07.2020 г. посочва, че върху вземанията на дружеството все още има запор за изпълнение по ИД № 20197560400736 на ЧСИ за сумата от 72 089,79 лева и учредени особени залози по реда на ЗОЗ в полза на „БАКБ“ АД.

Дружеството е подало жалба против постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки на 08.07.2020 г., като Директорът на ТД на НАП – Велико Търново с Решение от 15.07.2020 г. отхвърля жалбата и потвърждава постановлението. Няма данни по делото за обжалване на решението по съдебен ред.

От Съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК изх. № С200015-048-0101200/02.09.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново е видно, че за събирането на задължения на дружеството за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и ЗОВ, установени с Декларации обр. 6, и глоба по НК, е образувано изпълнително дело № 200906540 от 2020 г. С няколкото разпореждания от 21.09.2020 г. публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново първо присъединява за събиране задължения по Декларация обр. 6 от 28.06.2020 г., второ извършва разпределение на постъпилите плащания и на трето място с Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК изх. № С200015-035-0287764/21.09.2020 г. на основание чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК поради плащане на задълженията на дружеството за данъци и ЗОВ е прекратено производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело № 20090606540/2020 г.

С Определение от 06.10.2020 г., постановено по адм. дело № 880/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен, по реда на чл. 121, ал. 4 от ДОПК е продължен срокът на наложените предварителни обезпечителни мерки с Постановление № С200015-023-0002035/25.06.2020 г., които се отнасят до задълженията и по двете ревизионни производства.

На 07.12.2020 г. е направено ново искане до Административен съд – Плевен по чл. 121, ал. 4 от ДОПК да продължаване на срока на наложените предварителни обезпечителни мерки в ревизионното производство, който с Определение от 08.12.2020 г. удължава срока.

На същата дата от орган по приходите са подадени две искания до публичен изпълнител за предварително обезпечаване на задължения на основание двете ревизионни производства.

На 09.12.2020 г. е издаден РД № Р-04000420003638 – 092-001 за резултатите от извършената ревизия на „Нико-М” ЕООД за задължения за корпоративен данък за 2017 - 2018 г. и за задължение за ДДС за м. декември 2017 г. и м. декември 2018 г. На 25.01.2021 г. е подадено възражение против ревизионния доклад от дружеството.

На същата дата 09.12.2020 г. е издаден и РД № Р-040001520003696-092-001 за резултатите от извършената ревизия на „Нико-М” ЕООД за задължения за корпоративен данък за 2016 г. На 25.01.2021 г. е подадено възражение против ревизионния доклад от дружеството.

На 09.12.2020 г. публичен изпълнител се е произнесъл по подаденото искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки във връзка ревизионното производство за установяване на задължения на дружеството по ЗКПО за 2016 г.

След издаването на ревизионните доклади по двете ревизии и мотивираното искане на органа по приходите за постигане на съразмерност в ревизионното производство за установяване на задължения на дружеството за 2017-2018 г., на 11.12.2020 г. публичният изпълнител издава Постановление за частична отмяна на наложените обезпечителни мерки, наложени с постановление от 25.06.2020 г. в „БАКБ“ АД, като запорът остава в сила за сумата от 96 984,77 лева.

След частичната отмяна на запора, на 14.01.2021 г. е подадено искане до Административен съд - Плевен за удължаване на срока на наложената обезпечителна мярка в останалата част.

На 15.01.2021 г. с Определение на съда е удължен срокът на наложената обезпечителна мярка.

На 05.02.2021 г. е издаден РА № Р-04000420003638-091-001, поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, с който се установяват задължения на „Нико-М” ЕООД за корпоративен данък за периода 2017 г. – 2018 г. в общ размер на 32 493,94 лева главница и лихва върху нея от 8 357,90 лева, и задължение за ДДС за м. декември 2017 и м. декември 2018 г. в общ размер на 44 920,06 лева главница и лихви 12 098,97 лева.

С оглед издаването на този ревизионен акт, на 05.02.2021 г. публичен изпълнител издава постановление за продължаване на наложените предварителни обезпечителни мерки - запор в „БАКБ" АД.

На същата дата 05.02.2021 г. е издаден и РА № Р-04001520003696-091-001 от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, с който се установяват задължения на „Нико-М” ЕООД за корпоративен данък за периода 2016 г. в общ размер на 10 503,52 лева главница и лихва върху нея от 4105,45 лева.

На 05.02.2021 г. с постановление на публичен изпълнител е продължено и действието на наложените предварителни обезпечителни мерки във връзка ревизионното производство за установяване на задължения на дружеството по ЗКПО за 2016 г.

Няма данни по делото постановленията на публичен изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и на обезпечителни мерки по образуваните изпълнителни дела да са обжалвани от дружеството пред директор на ТД на НАП Велико Търново и пред административен съд.

Подадени са жалби на 26.02.2021 г. против издадените ревизионни актове пред Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново. Ревизионните актове са потвърдени от Директора на Дирекция „ОДОП“ - Велико Търново и след това са обжалвани пред Административен съд – Плевен.

На дружеството е изпратено съобщение от публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново за доброволно изпълнение по образувано изпълнително дело № 211052722 от 2021 г., въз основа на изпълнителни основания за множество задължения, след които и задълженията, установени с двата издадени и обжалвани ревизионни акта.

По образуваното изпълнително дело е издадено постановление от публичния изпълнител на 02.11.2021 г. за налагане на обезпечителна мярка запор върху сумите по банкови сметки, депозити, трезори, касети, суми за доверително управление и платежни сметки на дружеството в „Обединена българска банка“ АД.

Запорното съобщение е от същата дата 02.11.2021 г. е получено от „ОББ“ АД, която е посочила, че дружеството не е клиент на банката.

По образуваните административни дела № 457/2021 г. (на 16.12.2021 г.) и №438/2021 г. (на 11.03.2022 г.) по описа на Административен съд – Плевен са постановени съдебни решения, с които жалбите против двата ревизионни акта са отхвърлени.

По образуваното изпълнително дело са наложени обезпечителни мерки - възбрана върху недвижими имоти на дружеството на 04.02.2022 г., 27.04.2022 г. и 30.06.2022 г., както и запор върху МПС на дружеството на 07.02.2022 г.

На 27.04.2022 г. публичният изпълнител е наложил запор върху сумите по банкови сметки, депозити и т.н. на дружеството в „Общинска банка“ АД. На същата дата е издадено и разпореждане за изпълнение на запорното съобщение за сумата от 181 767 лева. От банката е посочено, че сметката е закрита.

Решенията на Административен съд – Плевен, постановени по жалбите против двата ревизионни акта, са обжалвани пред ВАС на РБ.

В резултат на инстанционната проверка РА № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, отнасящ се до задължения по ЗКПО за периода 2017-2018 г. и по ЗДДС, е отменен като незаконосъобразен с Решение № 11991/22.12.2022 г., постановено по адм. дело № 3981/2022 г. по описа на Върховен административен съд на Република България.

Ревизионен акт № Р-04001520003696-091-001/05.02.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, отнасящ се до задължения на дружеството по ЗКПО за 2016 г., не е отменен и същият влиза в сила на 08.12.2022 г., когато решението на Административен съд – Плевен, постановено по адм. дело № 457/2021 г. е оставено в сила от ВАС на РБ.

Съдът е приел, че останалите действия предприети от органите по приходите не са свързани с процесното ревизионно производство, приключило с отменения от съда РА.

От приетото заключение по допуснатата съдебно икономическа експертиза, което е кредитирано изцяло от съда е прието за установено следното:

Първо – към месец 04.2020 г. и месец 07.2020 г. върху банковите сметки на дружеството-ищец е имало наложени предходни запори за изпълнение от частен съдебен изпълнител за задължения в размер на 72 089,79 лева, във връзка с неплатени наеми за 2017 г. и 2018 г. към „Адванс Терафонд“ АДСИЦ; както и че освен задълженията към „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, ищецът е имал неплатени задължения и към „Серес“ ЕАД в размер на 296 508,63 лева за наем за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и лихви върху сумата, и към „Ромфарм компани“ ООД в размер на 142 397,13 лева за наем за 2017 г., 2019 г., 2019 г. и 2020 г. и лихви върху сумата. Т.е. дружеството не е покривало задълженията си предходните три години преди налагането на първите обезпечителни мерки от публичен изпълнител във връзка с процесното ревизионно производство.

Второ - в периода от 2015 г. до 2019 г., когато започва ревизията, и 2020 г., когато е наложена първата обезпечителна мярка във връзка с процесното ревизионно производство, дружеството е формирало все по-ниски разлики между приходи и разходи, т.е. печалби и загуби: през 2015 г. печалба 34 хил. лева; през 2016 г. печалба 31 хил. лева; през 2017 г. печалба 5 хил. лева; през 2018 г. загуба - 111 хил. лева; през 2019 г. загуба - 505 хил. лева; едва през първата година от ревизионното производство с наложени обезпечителни мерки, 2020 г. отново печалба от 137 хил. лева; през 2021 г. печалбата спада на 68 хил. лева; през 2022 г. е формирана загуба от 34 хил. лева, а през 2023 г. печалбата е 21 хил. лева.

Изведен е извод, че тенденцията към периоди на намаляване на печалбата и формирането на загуба от дружеството е съществувала преди започване на ревизионното производство, и в първата година (2020 г., с наложени обезпечителни мерки) дружеството е формирало най-значителната печалба за последните 6 години от дейността си, а формираната загуба за 2022 г. е значително по-малка от тези през 2018 г. и 2019 г.

В този порядък административният съд е приел за доказан факта, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт на ответника, което не е спорно.

Приел е, че спорно по делото е дали от този отменен административен акт са причинени пряко и непосредствено претендираните от ищците по настоящото дело материални и нематериални вреди, и причинени ли са материални и нематериални вреди в претендираните размери.

В тази връзка от една страна е прието, че незаконосъобразният ревизионен акт не е единствена причина за негативните промени във финансовите резултати на дружеството – значителни финансови загуби дружеството е формирало още преди започване на ревизионното производство и преди налагане на първата обезпечителна мярка, т.е. лошото управление на дейността на дружеството не е последица от ревизионното производство, защото очевидно предхожда неговото начало.

Прието е и че отмененият като незаконосъобразен РА, изобщо не е актът, който е в пряка и непосредствена причинна връзка с твърдените имуществени вреди. Непосредствените причини за невъзможността дружеството да разполага със средствата, постъпващи или налични по банковите му сметки, каквито твърдения се правят в исковата молба, според състава на Административен съд – Плевен са: 1. Наложеният от ЧСИ „запор“ за изискуеми частни вземания; 2. Вписан особен залог в полза на банката, и 3. Едва на трето място предварителните обезпечителни мерки и обезпечителните мерки, наложени от публичен изпълнител във връзка и то с две ревизионни производства и две изпълнителни дела.

Съдът е идентифицирал постановленията на публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки, постановленията за продължаване на срока на действие на предварителни обезпечителни мерки, съдебните определения за продължаване срока на действие на предварителните обезпечителни мерки и постановленията за налагане на обезпечителни мерки по двете изпълнителни производства, образувани от публичния изпълнител в периода, като такива, които могат да препятстват дружеството да се разпорежда със средствата си по банкови сметки.

Тези актове е посочено, че не са отменени като незаконосъобразни в хода на осъществени било то административен и/или съдебен контрол, и тяхната законосъобразност не зависи от законосъобразността на актовете, за обезпечаване на които се издават.

Според състава на Административен съд – Плевен актовете и действията на публичния изпълнител са отделни административни актове и действия на административен орган, които не са част от ревизионното производство и не са действия на органа по приходите, провеждащ ревизията. За обжалване на актове и действия на публичния изпълнител съществува специален ред – този по чл. 266-268 ДОПК, като съдът няма правомощия в производство по ЗОДОВ да извършва контрол по установяване незаконосъобразност на тези актове и действия.

Прието, че връзката между ревизионния акт и обезпечителните мерки върху банкови сметки не е пряка и непосредствена, като невъзможността да се ползват средствата не е пряка последица от ревизионния акт, поради което и твърдените пропуснати ползи за дружеството от нереализирана продукция, неполучени субсидии и т.н. не са закономерна, пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразния ревизионен акт. Дори и налагането на обезпечителни мерки от публичен изпълнител във връзка с ревизионно производство и изпълнителни дела да съвпада по време с претърпяването на щети и загуби от дружеството, факт било, че тези постановления не са отменени като незаконосъобразни, и че значителни финансови загуби дружеството-ищец е формирало още преди налагането на първата обезпечителна мярка и преди започването на ревизионното производство, не е погасявало свои задължения по договори за наем поне три години преди това и върху сметките му е имало наложени запори по изпълнително дело на ЧСИ от 2019 г.

Съдът е приел за недоказано и твърдението за причинени морални вреди от това, че дружеството не можело да заплаща задълженията си поради наложения запор, не е доказано и евентуално накърнена репутацията на дружеството да се дължи пряко и непосредствено на отменения ревизионен акт и производството по издаването му.

В обобщение съдът е приел, че не е доказана втората предпоставка за отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – пряка причинно-следствена връзка на отменения като незаконосъобразен ревизионен акт и твърдените материални и нематериални вреди за първия ищец – „Нико – М“ ЕООД.

По тези съображения предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ар. 1 от АПК от „Нико М“ ЕООД са отхвърлени като неоснователни.

По същите съображения е приет за неоснователен и искът на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството „Нико – М“ ЕООД - Ю. Г. за обезщетение на нематериални вреди. Притесненията, които се твърди, че е преживял, поради трудностите пред дружеството, невъзможността да се плащат задълженията му и да се продължи дейността на дружеството, е прието, че не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния ревизионен акт, доколкото причините за затруднения в дейността на дружеството, които са били повод за моралните притеснения на управителя, за които се търси обезщетение в настоящото производство, предшествали с няколко години началото на ревизионното производство и няма как да са негово следствие, а се дължат на предходни задължения и наложени запори за частни вземания.

Поради отхвърляне на предявените главни искове с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е пристъпил към разглеждане на заявените в условията на увентуалност претенции от двамата ищци с основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.

След като е извел от практиката на СЕС кумулативните материално-правните предпоставки за възникване на отговорността по чл. 2в от ЗОДОВ, а именно: 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; 2. нарушението на нормата да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (решения на СЕС по дела С-429/09, С-568/08 и С-420/11), съдът е посочил, че тежестта за доказването на всички тях се носи от ищците.

Конкретно ищците са твърдяли допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, в резултат на нарушаване нормата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Съдът е приел, че чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО, е адресиран до държавите-членки и въвеждаща задължение към съответните държави-членки да спазват условията за равнопоставено третиране при въвеждането на задължения, необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане.

С разпоредбата не се предоставят пряко права на частно-правни субекти, каквито несъмнено са ищците „Нико - М“ ЕООД и Ю. Г..

Т.е. не е налице едно от условията за ангажиране на отговорност по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, тъй като в иска не е посочена като нарушена норма на правото на ЕС, разполагаща с директен ефект върху частно-правните субекти, която да създава за същите възможност за прякото й приложение в отношенията им с държавните органи и трети лица.

Поради това е прието, че не е нужно е да се обсъждат и твърденията в иска за "достатъчно съществени" нарушения, за наличието на причинно-следствена връзка между тях и твърдените вреди, както и относно техния размер, а предявените евентуални искове също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По тези съображения с крайният съдебен акт Административен съд – Плевен е отхвърлил всяка една от исковите претенции на ищците като неоснователни.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

На първо място следва да се посочи, че с влязло в сила Определение от 16.04.2026 г., постановено по адм. дело № 5699/2025 г. по описа на ВАС, Решение № 1298 от 03.04.2025 г., постановено по адм. дело № 232/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, е ОБЕЗСИЛЕНО в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Нико – М“ ЕООД, ЕИК 114617144 срещу Национална агенция за приходите на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ главни искове за обезщетение на неимуществени вреди със сума в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, за сумата от 6 682, 50 (шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки) лева, мораторна лихва върху главницата за периода от 28.02.2021 г. до 29.02.2024 г. и за законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, основани на отменен с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., издаден от длъжностни лица от ТД на НАП – Велико Търново, както и в частта с която са отхвърлени предявените от „Нико – М“ ЕООД, ЕИК 114617144 срещу Национална агенция за приходите на основание чл. 2в от ЗОДОВ евентуални искове за обезщетение на неимуществени вреди със сума в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, за сумата от 6 682, 50 (шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки) лева, мораторна лихва върху главницата за периода от 28.02.2021 г. до 29.02.2024 г. и за законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, основани на съществено нарушение на нормата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, допуснато в производството по издаване на отменения като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., издаден от длъжностни лица от ТД на НАП – Велико Търново, като е прекратено производството по делото в тази му част.

Или предмет на настоящия касационен контрол е Решение № 1298 от 03.04.2025 г., постановено по адм. дело № 232/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, в останалата му част, с която са отхвърлени, както следва:

1. Предявените от „Нико – М“ ЕООД, ЕИК 114617144 срещу Национална агенция за приходите на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ главни искове за обезщетение на имуществени вреди в размер на 1 000 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, основани на отменен с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., издаден от длъжностни лица от ТД на НАП Велико Търново и на незаконосъобразно проведеното ревизионно производство като цяло, вкл. и наложени в хода му обезпечителни мерки;

2. Предявените от „Нико – М“ ЕООД, ЕИК 114617144 срещу Национална агенция за приходите на основание чл. 2в ЗОДОВ евентуални искове за обезщетение на имуществени вреди в размер на 1 000 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, основани на съществено нарушение на нормата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, допуснато в производството по издаване на отменения като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., издаден от длъжностни лица от ТД на НАП – Велико Търново

3. Предявените от Ю. И. Г. срещу Национална агенция за приходите на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ главни искове за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 20 000 лева; мораторна лихва върху главницата в размер на 6 682,50 лева за периода от 28.02.2021 г. до 29.02.2024 г. и за законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, основани на отменен с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., издаден от длъжностни лица от ТД на НАП – Велико Търново, проведеното ревизионно производство и наложените в хода му обезпечителни мерки и

4. Предявените от Ю. И. Г. срещу Национална агенция за приходите на основание чл. 2в ЗОДОВ евентуални искове за обезщетение на неимуществени вреди със сума в размер на 20 000 лева, мораторна лихва върху главницата в размер на 6 682, 50 лева за периода от 28.02.2021 г. до 29.02.2024 г. и за законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, основани на съществено нарушение на нормата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, допуснато в производството по издаване на отменения като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., издаден от длъжностни лица от ТД на НАП – Велико Търново.

Неоснователни са доводите за допуснати процесуални нарушения от състава на Административен съд - Плевен.

Всъщност всички оплаквания, насочени към дейността на първостепенния съд, касателно преценката му на събрания доказателствен материал, и изведените въз основа на нея изводи от фактическа и правна страна, касаят обосноваността на съдебния акт и ще бъдат разгледани по-долу, ведно с обсъждане на материалната му законосъобразност.

Следва да се посочи, че касационната инстанция при проверка на така изведеното касационно основание констатира, че съдебният акт отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, респ. чл. 235, ал. 2 от ГПК, за мотивираност, а и на тези на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК за постановяването му въз основа на възприетите от съда факти и обстоятелства, произтичащи от събраните при съдебното дирене писмени доказателства и доказателствени средства, като съдът е сторил собствени фактически и правни установявания, вкл. е формирал собствени изводи по всяко едно от повдигнатите от страните възражения. Несъгласието на касаторите с мотивите на първата съдебна инстанция, не обосновава извод за неизпълнение посочените по-горе императивни изисквания.

По обосноваността на съдебния акт и неговата материална законосъобразност, които следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция констатира следното.

Фактическата обстановка по делото в по-голямата си част е правилно установена въз основана събраните доказателства и доказателствени средства (с известни уточнения, които ще бъдат изведени по-долу).

Безспорно по делото е доказано наличието на отменен по съдебен ред Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., издаден от длъжностни лица от ТД на НАП – Велико Търново, като именно в хода на ревизионното производство по неговото издаване (началото е сложено със ЗВР № Р-04001519006449-020-001/04.10.2019 г. на Началник Сектор при ТД на НАП – Велико Търново) по отношение на „Нико – М“ ЕООД са наложени процесните предварителни и окончателни обезпечителни мерки, а именно запор върху наличните банкови сметки на дружеството в „БАКБ“ АД и „Общинска Банка“ АД, респ. във връзка с неговото изпълнение са предприети и идентични обезпечителни мерки в хода на образувано изпълнително производство.

Противно на приетото от състава на Административен съд – Плевен от съдържанието както на Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви аз налагане на ПОМ № Р-04000420003638-039-001 от 24.06.2020 г. на органа по приходите, определен за ръководител на ревизията със ЗВР № Р-04001519006449-020-001/04.10.2019 г. на Началник Сектор при ТД на НАП – Велико Търново, така и от съдържанието на издаденото въз основа на него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 от ДОПК с изх. № С200015-023-0002035/25.06.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, се установява, че това предварително обезпечение е предприето единствено и само във връзка с обезпечаване възможността за събиране на очакваните да бъдат установени именно в това ревизионно производство публични вземания (РА по което е отменен с влязъл в сила съдебен акт). Това е изрично посочено в съдържанието на самото постановление – че се издава във връзка със ревизията, възложена със ЗВР № Р-04001519006449-020-001/04.10.2019 г. на Началник Сектор при ТД на НАП – Велико Търново, на основание чл. 121, ал. 1 във вр. с чл. 155, ал. 4 от ДОПК – след отмяна на предходно съставен РА на дружеството от горестоящия административен орган. Споменаването в мотивите му и на ЗВР по второто ревизионно производство, не променя този факт.

Този извод се потвърждава и от Постановлението за частична отмяна на наложените обезпечителни мерки изх. № С200015-193-0000921/11.12.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново (л.2010, том 10 от преписката), от Определение № 95 от 15.01.2021 г., постановено по адм. дело № 42/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен (л.2014-2015, том 10 от преписката) и от Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК изх. № С210015-139-0000294/05.02.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново.

Следва да се подчертае и че първоначалните обезпечителни мерки са предприети за обезпечаване на очакван размер на задълженията от 240 641,31 лева (главница и лихви), в последствие – от 276 478,61 лева (главница и лихви), респ. след частичната им отмяна – от 96 984,77 лева (главница и лихви) и най-сетне – същинските обезпечителни мерки (след издаването на РА) са до размера от 98 237,53 лева.

Всъщност единственият запор, наложен в хода на второто ревизионно производство, е резултат от Искане за обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-04001520003696-039-001/08.12.2020 г. на органа, определен за ръководител на ревизията, възложена със ЗВР № Р-04001520003696-020-001/22.06.2020 г., предприети са с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. № С-200015-023-0003683/09.12.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, и касае сметките на дружеството в „Общинска Банка“ АД, като размерът на обезпеченото публично вземане е 14 439,74 лева (главница и лихви), но към този момент е установено, че ревизираното лице не е клиент на банката.

Действително към датите на налагане още на първоначалния запор (през месец март 2020 г.) и последващите такива, банковите сметки на „Нико – М“ ЕООД в „БАКБ“ АД са били обременени с преходни тежести – запор от ЧСИ и особен залог в полза на „БАКБ“ АД. Но съдът неправилно е интерпретирал тези факти в аспекта на конкретния казус и търсената причинно-следствена връзка – от една страна няма никакви данни наложеният запор от ЧСИ да е препятствал по какъвто и да е начин търговската дейност на дружеството, вкл. и възможността да оперира с нужните му оборотни средства, а що се касае до учредените особени залози – от доказателствата по делото категорично се установява, че не е имало каквото и да е пристъпване към изпълнение (виж чл. 17, ал. 4; чл. 32; чл. 44а от Закона за особените залози (ЗОЗ)), сключването на договорите за револвираща кредитна линия/респ. за кредитна линия, и и учредяването на особените залози значително предхождат във времето началото на процесното ревизионно производство, задълженията към „БАКБ“ АД са погасявани редовно и са погасени в по-голямата си част (така доказателствата по делото и заключенията на вещите лица), респ. не може да се приеме за обоснован изводът на първата съдебна инстанция, че това са част от „непосредствените причини за невъзможността дружеството да разполага със средствата, постъпващи или налични по банковите му сметки“. Възраженията на касаторите в тази връзка са основателни.

От приетите по делото заключения на вещите лица по допуснатата съдебно-икономическа експертиза категорично се установява, че „в случай, че не е било започнало ревизионното производство и издаване на ревизионните актове, дружеството е било във възможност да погасяван задълженията със собствени средства от дейността и средства от оборотните кредити (средствата от кредитната линия от „БАКБ“ АД)“. Вещите лице са посочили и че именно блокирането на банковите сметки на юридическото лице вследствие на наложените от органите по приходите обезпечителни мерки е довело до невъзможност да разполага със същите (до този момент) средства и структура на оборотния капитал (собствени средства от основната дейност – производство и реализация на земеделска продукция, и привлечен оборотен капитал – кредити за оборотни средства от банки). Анализът в основата на този експертен извод е даден в таблицата към отговорът на въпрос № 13.5 от констативно-съобразителна част на заключението. Изричен е и експертният извод, че от дата на налагане на първия по ред запор (през месец Март 2020 г., погрешно вещите лица визират 13.04.2020 г.) до датата на неговата отмяна – 21.07.2024 г. търговецът не е бил в състояние да плаща необходимо присъщите разходи за основната си дейност – производство на селскостопанска продукция от същите площи, като през предходните години (виж отговор на въпрос 13.2 и 13.03), тези мерки са наложили сключването на договора за заем със „Сила 2020“ ЕООД (за заплащане на задължения към контрагенти, персонал, публични вземания и др. разходи, свързани със стопанската дейност на „Нико – М“ ЕООД), респ. преотдаването на част от наетите земеделски земи на това дружество, довело както до значително ограничаване на посочената основна селскостопанска дейност (през 2021 г. такава не се и осъществява), така и до лишаване от значителната част от получаването субсидии от ДФ “Земеделие“

Анализът на резултата от дейност на дружеството през годините е непълен и изолиран от останалия събрана по делото доказателствен материал. Всъщност формираният отрицателен финансов резултат за 2018 г. се дължи на изключително ниските добиви на селскостопанска продукция поради екстремни метеорологични условия, а този за 2019 г. – на отписване на незавършено производство, което води до увеличаване на счетоводните разходи, респ. – формиране на загуба (така заключението на вещите лица, задача 16). Т.е. тенденцията към периоди на намаляване на печалбата и формирането на загуба от дружеството се дължи на обективни факти.

Стореният анализ на формирането през предходните години задължения от частно правен характер, също не държи сметка за обстоятелството, че всички те са били погасени по силата на Договора за заем от 20.06.2020 г., сключен със „Сила 2020“ ЕООД (така заключението на вещите лице, отговор на въпрос 17), а и по никакъв начин не се установява да са препятствали осъществяването на дейността на дружество по производство на селскостопанска продукция и нейната реализация.

Изложеното налага споделяне на част от изложените аргументи от касаторите и налага извода на настоящата съдебна инстанция, че решаващият съд твърде формално и стриктно е тълкувал фактите по делото и приложимите материалноправни норми, поради което е достигнал до незаконосъобразен краен резултат при произнасянето си по предявените от ищците главни искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Правилно съставът на Административен съд – Плевен е приел, че по силата на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от ЗНАП Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.

Именно в тази насока е и трайната и константа практика на ВАС.

Правилно е прието и че тежестта на доказване на всеки един от посочените кумулативни елементи на този сложен фактически състав тези върху ищеца.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

По отношение на претенцията на „Нико – М“ ЕООД за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 000 000 лева, под формата на пропускани ползи, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, основани на отменен с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., издаден от длъжностни лица от ТД на НАП Велико Търново и на незаконосъобразно проведеното ревизионно производство като цяло, вкл. и наложените в хода му обезпечителни мерки, настоящата инстанция намира същата за частично основателна, обратно на приетото от първостепенния съд.

Макар и ревизионното и обезпечителното производство да са отделни такива, да протичат по различен процесуален ред, с различни страни, да приключват с отделни/самостоятелни административни актове, всеки един от които подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност, същественото е, че обезпечителното производство (в аспекта на конкретиката по казуса) не може да съществува отделно и изолирано от ревизионното производство. В крайна сметка както предварителните, така и окончателните обезпечителни мерки в случаи като процесния, се предприемат за обезпечаване събирането на задължения, които ще бъдат установени именно в хода на конкретна ревизия, приключваща с конкретен РА. Същественото е, че при извод за незаконосъобразност на обезпечените публични вземания, т.е. спазване от ревизирания субект на задълженията му към фиска и липсата на установено неправомерно негово поведение, следва и изводът за липсата на основание за тяхното обезпечаване. Обезпечението не може да съществува само за себе си.

Предвид описаното, настоящият съдебен състав не споделя изводите, обективирани в оспореното решение за неоснователност на претенцията на ищовото дружество за заплащане на обезщетение, под формата на пропуснати ползи, поради липсата на причинно-следствена връзка.

Налице е причинна връзка между незаконосъобразния ревизионен акт и вредата и тази причинна връзка не се прекъсва от актовете за налагане на обезпечителни мерки и тяхното влизане в сила. Както е прието в съдебната практика „обезпечителното производство няма смисъл и основа, без да е налице ревизионно производство. Налагането на предварителни обезпечителни мерки представлява самостоятелно производство, което се извършва само и единствено по време на висящо ревизионно производство. Отмяната на ревизионния акт има обратно действие и премахва породените от акта правни последици от неговото издаване с обратна сила. Решението, с което се отменя административен акт има конститутивно действие и с обратна сила, считано от издаване на акта, отрича неговите правни последици като неосъществили се. По силата на това решение в материалните административни правоотношения между страните по делото настъпва промяна - възникналите по силата на отменения административен акт права и задължения, в случая публични задължения, отпадат с обратна сила. Това следва и от чл. 301 АПК, който задължава административния орган при отмяна на административен акт, чието изпълнение е започнало преди влизането му в сила, да възстанови нарушеното право или да удовлетвори засегнатото лице по друг законен начин. След като установените с отменения ревизионен акт публични задължения не съществуват, от това следва, че не е била налице и необходимост те да бъдат обезпечавани. Да се приеме обратното, би означавало да се признае, че НАП действа винаги законосъобразно, когато преди издаване или преди влизане в сила на ревизионни актове обезпечава или започва действия по предварително събиране на публични вземания, независимо от резултатите от съдебния контрол върху тези ревизионни актове, т. е. независимо налице ли са публични задължения за засегнатото лице.“ (така Решение № 819 от 3.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2024 г., III о.“). Това становище се възприема изцяло от настоящата съдебна инстанция, по същество то не на налага обсъждане и на останалите възражения в касационната жалба относно тази кумулативна предпоставка на исковата претенция.

Налице е вреда, тъй като (както бе посочено по-горе) в резултат на наложените от органите по приходите запори и блокиране банковите сметки на дружеството значително е намалял оборотния капитал, т.е. до възможността дружеството да оперира с наличните парични средства и да покрива текущите си задължения към доставчици, наемодатели, персонала и прочие, довело до значително намаляване обема на производството на селскостопанска продукция (основна дейност за „Нико – М“ ЕООД преди възлагането на спорната ревизия), а през 2021 г. и до преустановяването й, т.е. до реализиране на приходи от собствена продукция и получени субсидии от ДФ“Земеделие“ в намален размер.

Обосновано е при това положение да се приеме, че е на налице твърдяната пропусната полза, тъй като е доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото, предвид доказателствата по делото и приетото по делото заключение на вещите лица. Както се поддържа от този ищец – същият не е могъл да реализира печалба от продажбата на собствена продукция и да получи субсидии от ДФ“Земеделие“ (не се твърди други пречки, извън посочените по-горе за това) в обичайните за дейността му размери. Данните за това са дадени от експертите при отговорът на въпрос 13.6. Или следва да се приеме, че дружеството е претърпяло реално имуществена вреда под формата на пропусната полза в размер на 905 775,28 лева, която сума съставлява нереализираните приходи/получени субсидии за площите на преотдадената под наем земеделска земя в резултат на ревизията и наложените запори. Или налице е пропусната полза, представляваща липсата на закономерна очаквано благоприятно изменение в имущественото състояние на търговското дружество, в посочения размер.

В обобщения настоящият касационен състав намира, че именно този размер на пропусната полза – 905 775,28 лева, е и размерът на дължимото обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на „Нико – М“ ЕООД (съобразява се обстоятелствената част и петитум на исковата молба), което следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. До пълния претендиран размер обсъждания тук главен иск се явява неоснователен, както е приел и съставът на Административен съд - Плевен.

Предвид основателността на главния иск, не се налага разглеждане и на евентуално заявената претенция по чл. 2в от ЗОДОВ от „Нико – М“ ЕООД.

Съответно касационната инстанция прием за частично основателна и касационната жалба на Ю. И. Г. срещу посоченото решение в частта, с която са отхвърлени предявените от него главни искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По изложените по-горе съображения следва аналогично да се приеме, че е на лице първата предпоставка за ангажиране отговорността по ЗОДОВ, а именно – отменен като незаконосъобразен административен акт на НАП.

От доказателствата по делото (така дадените свидетелски показания, които се кредитират като обективни и непротиворечащи си, вкл. и като дадени от трети незаинтересовани от изхода на процеса лица) е видно, че този ищец в процесния период е претърпял неимуществени вреди, свеждащи се до стрес, притеснение и загуба на перспективи.

Необосновано съставът на Административен съд – Плевен е приел, че липсва причинно- следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и влошеното състояние на Ю. Г.. От доказателствата по делото не може да се обоснове стореният извод, че тези психични преживявания на управителя на ревизираното дружество се дължат на предходни трудности в дейността на „Нико – М“ ЕООД, поради което и моралните притеснения на неговия управител и едноличен собственик на капитала предхождали с няколко години спорното ревизионно производство. Тези изводи са в пълно противоречие с дадените свидетелски показания, а относно визираните „затруднение“ се изложиха мотиви по-горе в това изложение. Или основателни са възраженията на този касатор, че така тези психични негови преживявания са резултат и от отменения ревизионен акт и от проведеното ревизионно производство по неговото издаване като цяло.

При съобразяване правилото на чл. 52 от ЗЗД този касационен състав счита, че справедлив размер, на обезщетението за търпените от този ищец неимуществени вреди е 10 000 лева, до пълния претендиран размер от 20 000 лева претенцията е неоснователна.

Върху този размер на главницата се дължи и мораторна лихва за периода от 22.12.2022 г. (датата на постановяване на Решение № 11991/22.12.2022 г. по адм.дело №3891/22 г. на ВАС и съобразно разрешението дадено с т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК) до датата на предявяване на иска от Ю. Г. на 29.02.2024 г., в размер на 1 502,36 лева, до пълния претендиран размер тази претенция подлежи на отхвърляне. Следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на иска на 29.02.2024 г. до окончателното плащане.

Уважаването на главния иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от ищеца Ю. Г., не налага произнасяне и по увентуално заявената претенция по чл. 2в от ЗОДОВ.

По изложените съображения Решението на Административен съд – Плевен, следва частично да бъде отменено, с разрешаване спора по същество, като се уважи частично главният искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от "Нико – М“ ЕООД за сумата от 905 775,28 лева, с еврова равностойност от 463 116 (четиристотин шестдесет и три хиляди сто и шестнадесет) евро (така чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) съставляваща причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от незаконосъобразен РА и наложени обезпечителни мерки във връзка с него, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и се уважат частично главните исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявени от Ю. И. Г. за сумата от 10 000 лева, с еврова равностойност 5 113 (пет хиляди сто и тринадесет) евро, съставляваща причинени неимуществени вреди, за сумата от 1 502,36 лева, с еврова равностойност 768 евро, мораторна лихва върху главницата за периода от 22.12.2022 г. до 29.02.2024 г. и за законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, основани на отменен с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., издаден от длъжностни лица от ТД на НАП – Велико Търново и наложени обезпечителни мерки във връзка с него.

Съобразно така постановения краен резултат частично неправилно е и решението в частта на присъдените в полза на НАП разноски, които по правилото на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, се следват в размер на 180 лева. До пълния пръсъден размер на разноските за първата съдебна инстанция в полза на ответника по делото съдебният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

В останалата част като нестрадащо от релевираните от касаторите породи по чл. 209, т. 3 от АПК обжалваното Решение на Административен съд – Плевен, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно постановено.

При този изход от спора и с оглед нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в полза на "Нико – М“ ЕООД следва да бъдат присъдени съдебните разноски за двете съдебни инстанции, както следва. За първата инстанция дължимите разноски са в общ размер на 15 425 лева, от които 25 лева държавна такса, 5 400 лева депозит за вещи лица /дължимият депозит за вещи лица от ищците по делото е определен общо 5 400 лева – 1 400 лева първоначално определено възнаграждение за вещи лица и 4 000 лева, вносими от ищците допълнително определено такова, същите са понесени изцяло от „Нико – М“ ЕООД/ и 10 000 лева, уговорен и реално изплатен адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от исковите претенции. За касационната инстанция, дължимите в полза на „Нико – М“ ЕООД разноски, също съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и съразмерно на уважената част от касационната жалба са в размер на 1 512,50 лева. Или НАП следва да бъде осъдена да заплати на този касатор сумата от 8 660 евро, съобразно правилото на чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

При този изход на спора на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на втория касатор – Ю. И. Г. също се дължат сторените в процеса разноски, които се установовиха в общ размер на 510 лева – заплатени ДТ в размер на 10 лева за първата съдебна инстанция и в размер на 5 лева за касационното производство и 500 лева, изплатен адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част исковите претенции. За касационното производство таза страна не е понесла разноски за процесуално представителство. Или НАП следва да бъде осъдена да заплатина Ю. И. Г. сумата от 263 евро, на основание чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

На основание чл. 32, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от адв. Димитров, на жалбоподателя Ю. Г., пред касационната инстанция, на оказалия безплатна адвокатска помощ и съдействие адвокат се следва присъждане на адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 36, ал. 3 и ал. 4 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част на жалбата - в размер на 256 евро (левовата равностойност на 1 000 лева, съобразно правилото на чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Съобразяват се фактическата и правна сложност на казуса и конкретно осъществения обем процесуално представителство за тази страна пред касационната инстанция. Същите следва да бъдат възложени в тежест на НАП.

На НАП съобразно отхвърлената част от касационната жалба и правилото на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, се следват в размер на 180 лева, като двамата касатори следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата от 93 евро.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състава на осмо отделение,