Определение № 2494 от 22.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2590/2023 г.
ВКСIV гражданско отделение22.05.2024 г.докладчик Яна Вълдобрева
Диспозитив
ДОПЪЛВ А, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, определението № 531/07.02.2024г. по гр.дело №2590/2023г. съставът на ІV ГО на ВКС, КАТО ОСЪЖДА Т. Б. П.-З. с ЕГН [ЕГН] и З. Т. З. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес: [населено място], [улица] да платят на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393 и със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Драган Цанков №37 сумата 2 062,80 лева - разноски за платено адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез пълномощника адв.Н.Н., с искане за допълване на определение № 531 от 07.02.2024г., постановено по настоящото дело, като се присъдят направените от молителя разноски в касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответниците по молбата Т. Б. П.-З. и З. Т. З. не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид данните по делото и доводите на молителката, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По основателността на молбата съдът намира следното: С определението № 531/07.02.2024г. по гр.дело №2590/2023г. съставът на ІV ГО на ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение № 73 от 10.02.2023г. по въззивно гр.дело № 420/2022г. на Софийския окръжен съд. В определението на ВКС липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касация-настоящ молител, съдържащо се в отговора на касационната жалба. Видно от представените пред ВКС доказателства за процесуално представителство в касационното производство ответникът по касация-„Първа инвестиционна банка“ АД е заплатил по банков път за адвокатско възнаграждение сумата 2 062,80 лева. С оглед своевременно направеното искането за присъждане на разноски, представянето на доказателства за тяхното реално плащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.78 ГПК е основателна. Доколкото от касаторите не е релевирано възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, при определяне размера на дължимите на молителя разноски съдът съобразява единствено реално направените такива (т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС). Предвид това молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК е основателна и следва да бъде уважена. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО,