Решение № 8065 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3594/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Д. С. Д. с [ЕГН] и с адрес в София, на [улица], против решение № 7128 от 21.02.2026 г., постановено по адм. д. № 9161 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град. Релевира оплакване за неговата нищожност и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, евентуално прогласяването на неговата нищожност. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът – Столична община със седалище и адрес на управление в София, на ул. „Московска“ № 33, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер за административни дела с определен материален интерес, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна/ неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен предявеният от Д. С. Д. от София иск срещу Столична община за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 6000.00 лв., претърпени в резултат на бездействието на Главния архитект на Столична община да се произнесе в срок по Заявления с вх. № СОА23-КЦ01-53347/23.09.2023 г. и СОА24-КЦ01-6236/25.01.2024 г. за издаване на Удостоверение за търпимост на ателие, находящо се в подпокривното пространство на сграда, находяща се в София, на [улица]след прогласяване нищожността на Отказ на зам.-кмета на район „Лозенец“ при Столична община, обективиран в писмо, изх. № РЛЦ23-КЦ51-1295/29.09.2023 г. и изпращане на преписката на Главния архитект на Столична община за произнасяне. Наред с това ищецът е осъден да заплати на ответника 130.00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Производството по адм. д. № 9161/2025 г. по описа на Административен съд – София-град е образувано по искова молба, вх. № 21739 от 01.09.2025 г. (л. 6-8 от първоинстанционното дело) и уточнение към нея от 01.10.2025 г. (л. 35, пак там) за осъждането на Столична община да заплати на Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 6000.00 лв., изразяващи се в емоционални страдания (възмущение, безпомощност, гняв, душевно страдание, безсъние, стрес) и проблеми със здравето (изтръпване на ръцете и краката, пристъпи на силно главоболие, както и на високо кръвно налягане, опасно за живота), причинени му в периода 19.06.2024 г. – 20.05.2025 г. от незаконосъобразно бездействие на Главния архитект на Столична община да изпълни определение № 531 от 16.01.2024 г., постановено по адм. д. № 11755 по описа за 2023 г. на Административен съд – София-град (л. 9 от първоинстанционното дело), като се произнесе в законоустановения срок по искането на ищеца за издаване на Удостоверение за търпимост на процесното ателие. Съдът е установил, от фактическа страна, че със Заявление, вх. № СОА23-КЦ01-28970 от 04.06.2023 г. ищецът сезирал Главния архитект на Столична община с искане за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж, находящ се в гр. София, на [улица], представляващ ателие № [заличен текст] (л. 29-31 от копие на адм. д. № 11755/2023 г. по описа на Административен съд – София-град). С писмо, изх. № РЛЦ23-КЦ01-6632/09.06.2023 г. (л. 19 от копие на адм. д. № 11755/2023 г. по описа на Административен съд – София-град) кметът на район „Лозенец“ е уведомил ищеца, че е образувана административна преписка. С писмо, изх. № РЛЦ23-КЦ01-821-1/09.08.2023 г., на кмета на район „Лозенец“ при Столична община (л. 17-18, пак там), на Д. е дадена възможност да представи 3 бр. нотариално заверени декларации от съседи за времето на извършване на преустройството и му е указано, че следва да осигури достъп до таванските помещения за извършване на оглед. С писмо, изх. № РЛЦ23-КЦ51-1295/29.09.2023 г. зам.-кмета на район „Лозенец“ при Столична община е отказал да издаде исканото Удостоверение за търпимост. За да постанови този резултат органът е приел, че не е компетентен, както и че строежът е установен като незаконен. С определение № 531 от 16.01.2024 г., постановено по адм. д. № 11755 по описа за 2023 г. на Административен съд – София-град (л. 9 от първоинстанционното дело) е обявено за нищожно писмо-отказ, изх. № РЛЦ23-КЦ51-1295/29.09.2023 г. (л. 21 (гръб) от първоинстанционното дело) на зам.-кмета на район Лозенец при Столична община да се произнесе по Заявление на Д., вх. № СОА23-КЦ01-53347/23.09.2023 г., за издаване на Удостоверение за търпимост и преписката е изпратена, по компетентност, на Главния архитект на Столична община за произнасяне по съществото на това Заявление. Този резултат е мотивиран с доводи, че компетентен да се произнесе, в случая, е Главният архитект на Столична община. Определението, видно от отбелязването в него, е влязло в сила на 02.02.2024 г. С разпореждане № 16280/13.05.2025 г. по адм. д. № 3044/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (л. 10-12 от първоинстанционното дело) Главният архитект на Столична община е осъден да заплати сумата от 500.00 лв., представляваща глоба за неизпълнение на влязло в законна сила Определение № 531/16.01.2024 г. по адм. д. № 11755/2023 г. на същия съд. Това разпореждане е оставено в сила с Определение № 23581 от 09.07.2025 г., постановено по ч.к. адм. д. № 6226 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град. Съдът е установил, че административната преписка е изпратена на компетентния орган на 06.02.2024 г. Със Заявление, вх. № СОА24-КЦ01-6236/25.01.2024 г. (л. 77-78 от първоинстанционното дело) ищецът отново сезирал Главния архитект на Столична община с искане за издаване на Удостоверение за търпимост за ателието. Със Заповед № САГ25-РА-52-02/20.05.2025 г. на Главния архитект на Столична община производството по Заявления с вх. № СОА23-КЦ01-53347/23.09.2023 г. и № СОА24-КЦ01-6236/25.01.2024 г. е прекратено на основание чл. 56, ал. 2, във вр. с чл. 30, ал. 1 и ал. 2 АПК. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д. В. С. – добра позната и бивш съдружник на ищеца. При така установеното от фактическа страна, съдът е формирал следните изводи: Преценил е допустимост, но неоснователност на предявения от Д. против Столична община иск за неимуществена обезвреда. Приел е, че исковата претенция се основава на твърдяно бездействие на Главния архитект на Столична община да изпълни съдебно определение, като постанови административен акт. Счел е, че се касае за правно бездействие, което формира мълчалив отказ, предвид че преписката е изпратена на Главния архитект за произнасяне по компетентност. Приел е, че мълчаливият отказ е формиран на 14.02.2024 г. и че същият не е обжалван от ищеца. Като се мотивирал, че не се установява фактическо бездействие на Главния архитект на Столична община, е извел извод за липсата на първия от кумулативно изискуемите елементи от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника за вреди. Отхвърлил е иска с цена 6000.00 лв. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът е приобщил към доказателствения материал многобройни писмени доказателства, приел е и гласните доказателства поискани от страната, но не ги е обсъдил в пълнота и е постановил неправилен съдебен акт. Съдът е отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, като е приел, че искът се основава на твърдяно бездействие на главния архитект да изпълни съдебно определение като постанови административен акт. Посочил, че това бездействие е правно бездействие, което формира мълчалив отказ, тъй като преписката е изпратена на главния архитект за произнасяне по компетентност, а мълчаливият отказ е формиран на 14.02.2024г. и не е обжалван от ищеца. Неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил приетите по делото доказателства и не е коментирал в мотивите на съдебния си акт следните обстоятелства - заповед на гавния архитект на СО от 20.05.2025г. за прекратяване на административното производство на осн. чл. 56, ал.2, вр. чл.20, ал.1 и 2 АПК, която е била обжалвана и по обжалването е постановено определение № 31348 от 25.09.2025г. по адм.д. № 7390 по описа за 2025г. на Административен съд - София град, с което същата е отменена, а преписката е върната на главния архитект за произнасяне по заявленията от 23.09.2023г. и от 25.01.2024г. за издаване на удостоверение за търпимост и са дадени указания по прилагане на закона. Определението е влязло в сила, тъй като частната жалба на главния архитект е оставена без разглеждане, а определението на АССГ е оставено в сила с определение № 12061 от 26.11.2025г. по адм.д .№ 11402/2025г. на ВАС. Посочените съдебни актове са били приети от съда по иска, но не са обсъдени, което е довело до необоснован извод за влязъл в сила мълчалив отказ на главния архитект да се произнесе по заявлението от 25.01.2024г. От посочените доказателства е видно, че административното производство по двете, цитирани заявления за издаване на удостоверение за търпимост не е приключило в влязъл в сила индивидуален административен акт. Очевидно е, че и страните в административното производство не възприемат наличието на влязъл в сила мълчалив отказ по заявлението от 25.01.2024г., доколкото основението за издаване на заповед № САГ25-РА-52-02 от 20.05.2025г. е неизпълнение на указание за отстраняване на нередовност в заявлението - чл. 30, ал.1 и 2 АПК, а не наличието на влязъл в сила административен акт - чл. 27, ал. 1 и 2 АПК със същия предмет и страни и висящнсот на такова производство. Неправилността на извода за формиран мълчалив отка по заявлението от 25.01.2024г. произтича от обстоятелството, че АПК не допуска едновременна висящност на две административни производства с един и същ предмет и страни / също така е и при съдебните производства/. Нормата на чл. 27 АПК, наименована "Допустимост на искането" сочи, че основанията по чл. 27, ал.2, т.1 и 2 АПК са основания за недопустимост на административното производство, а при недопустимост на същото, административният орган не следва да образува такова, а да приобщи към първоначалното образуваното производство новото заявление. Ново искане, по което може да се издава индивидуален административен акт, вкл. и изричен или мълчалив отказ при един и същ предмет и страни, може да се подава и то да поставя начало на самостоятелно производство, допустимо може да се подава само при приключило административно производство, но не и при висящо такова. Ето защо съдът по адм.д. № 7390/2025г. на АССГ, като е пприел, че административното производство е едно, ясно е посочил, че връща преписката за произнасяне по двете заявления - от 23.09.2023г. и 25.01.2024г. Самото заявление е било подадено не на самостоятелно основание след влязъл в сила отказ, а е подадено при висящност на първоначално образуваното административно производство по заявлението. Обжалваното решение е неправилно и същото следва да се отмени. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане, като при новото разглеждане съдът обсъди всички относили доказателства касаещи предмета на спора, включително обсъди в мотивите си и доказателствата за останалите елементи от фактиеския състав на отговорността на държавата за вреди - вреда и причинно-следвдствена връзка между отменения акт и увреждането. С оглед на изложеното, Върховният административен съд