Решение № 6848 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила решение № 4315 от 25.04.2025 г., постановено от Върховния административен съд - Осмо отделение, по адм. дело № 1554/2025 г., с което е оставено в сила решение № 26128/05.12.2024 г., постановено от Административен съд – София - град, Трето отделение - 51 състав, по адм. дело № 7378/2024 г. Искането е предявено от М. Д. К., [ЕГН], с адрес в гр. София, [адрес], подадено чрез упълномощен адвокат Т. Димитров, и в него е посочено правно основание чл. 239, т. 1 АПК. С искането за отмяна и в писмена молба от 29.10.2025г. се твърди, че поради невъзможност да се изпълнят публичните задължения на МК СТИЛ ЕООД се е развило производство по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон /ТЗ/, по което е постановено решение № 193 от 23.04.2024г. по ТД № 588/2023г. на ОС - Пловдив, с което е обявена неплатежоспособността на МК СТИЛ ЕООД, открито е производство по несъстоятелност и е постановено прекратяване дейността на предприятието МК СТИЛ ЕООД. Искателят заявява, че след датата на постановяване на съдебното решение от 25.04.2025 г. на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, по ТД № 588/2023г. на ОС - Пловдив е постановено решение № 195 от 07.05.2025г., публ. в Търговския регистър /ТР/, с което се постановява заличаване в ТР на търговеца МК СТИЛ ЕООД- в несъстоятелност. Искателят се позовава на Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. на ОСТК на Върховния касационен съд /ВКС/, по т. д. № 2/2018г., с което е постановено, че се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. В заключение искателят счита, че е налице основанието, визирано в чл. 239, т. 1 АПК - новооткрито обстоятелство, представляващо решение № 195 от 07.05.2025г., постановено от ОС - Пловдив по ТД № 588/2023г. Претендира отмяна на влязлото в сила решение № 4315 от 25.04.2025 г. на Върховния административен съд - Осмо отделение, по адм. дело № 1554/2025 г. и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, оспорва искането за отмяна на горепосоченото съдебно решение, като с писмено становище от 14.07.2025г., чрез упълномощен юрисконсулт Бл. Венева изразява становище за неоснователност на искането и липса на законовите основания по чл. 239, т. 1 АПК за претендираната отмяна. В съдебно заседание упълномощен юрисконсулт Ан. Калоферова пледира за отхвърляне на искането, поради отсъствие на сочените в чл. 239 АПК предпоставки за отмяна на влязло в сила решение и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като прецени данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира, че искането на М. Д. К., от гр. София, е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО - подадено е от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в нормата на чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество искането за отмяна на влязлото в сила решение № 4315 от 25.04.2025 г. на Върховния административен съд е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение № 4315 от 25.04.2025 г. тричленният състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 26128/05.12.2024 г., постановено по адм. дело № 7378/2024 г. по описа на Административен съд – София - град /АССГ/ и М. Д. К., [ЕГН], е осъдена да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 10 698 лева (десет хиляди шестстотин деветдесет и осем лева) за юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат касационният съдебен състав се е позовал на чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК и е приел, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. В решаващите мотиви на атакуваното решение е отразено, че предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22221523006891-091-001/04.04.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 861/24.06.2024г. на директора на дирекция „ОДОП“ - София и правилно първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.19, ал. 2, т. 1 ДОПК за ангажиране отговорността на жалбоподателката за задължения на дружеството, на което тя е бил управител и едноличен собственик. Според касационният съдебен състав от доказателствата по делото не може да се изведе заключение, че оспорващата само формално е заемала длъжността управител, или че въпреки, че е била назначена на трудов договор в друго дружество и в определени периоди е била в отпуск по майчинство, тя обективно и практически не е могла да има достъп или да се разпореди с процесните суми, защото видно от доказателствата по делото, след като същата е подписвала ГФО и е могла да приема и подписва решения за разпределяне на печалбата за дивидент, то няма никаква причина да се приеме, че не е могла чрез еднократно действие или поредица от такива да се разпореди с наличните в касата на дружеството суми, бидейки наясно с наличието на непогасени публични задължения на ЕООД в посочените размери. В мотивите на първоинстанционното съдебно решение е вписано, че при извършена проверка в ТР е установено, че е подадено уведомление за обявяване на дружеството в неплатежоспособност. В искането, по което е образувано настоящото съдебно производство е посочено правно основание чл. 239, т. 1 АПК, по силата на която норма влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая искателката не прилага към искането за отмяна нови писмени доказателства и такива не са представени в проведеното открито заседание, от което следва, че същата се позовава само на ново обстоятелство, изразяващо се в постановяването от ОС - Пловдив на решение № 195 от 07.05.2025г. по ТД № 588/2023г., публ. в Търговския регистър /ТР/, с което е постановено заличаване в ТР на търговеца МК СТИЛ ЕООД- в несъстоятелност. Според искателката се касае за ново обстоятелство, което е настъпило след постановяване на атакуваното решение на 25.04.2025 г., с оглед на което не би могло да й стане известно в хода на касационното производство. Съгласно формираната константна съдебна практика основанията за отмяна, регламентирани в чл. 239, т. 1 АПК са посочени от законодателя изчерпателно и не могат да се тълкуват разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Правните основания, визирани в горепосочената разпоредба касаят непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност, съответно на бездействие на страната. Новите обстоятелства следва да са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически факти, разкриването на които биха могли да доведат до друг правен резултат. Фактите не трябва да са новосъздадени, тоест да са възникнали след завършване на устните състезания и след постановяване на съдебно решение. Това е така, защото новосъздадените /нововъзникналите/ факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо с неговите обективни и субективни предели. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза не са осъществени гореописаните изисквания, тъй като искателката се позовава на обстоятелство, обективирано в посоченото от нея съдебно решение № 195 от 07.05.2025г., постановено от ОС-Пловдив по ТД № 588/2023г., тоест касае се за новосъздадено обстоятелство, което не е съществувало преди приключване на устните състезания. Следва да се има предвид, че процесуалният представител на искателката адв. Димитров, при даване ход на касационното дело по същество, в пледоарията си на 16.04.2025г. е заявил, че е ноторно известен факт, че основният длъжник МС СТИЛ ЕООД е обявен в несъстоятелност на основание чл. 632 ТЗ с решение от 23.04.2024г. и в законния едногодишен срок, който изтича на 23.04.2025г. всички вземания срещу дружеството ще бъдат погасени и няма да бъде ангажирана отговорността на касаторката в качеството й на управител на ЕООД. Следователно очевидно е, че страната е очаквала постановяването на решението на ОС-Пловдив, сочено като "ново обстоятелство". Според настоящия съдебен състав, ако искателката е считала, че визираното съдебно решение е от определящо значение за изхода на спора и има преюдициален характер спрямо касационното производство, тя или нейният процесуален представител, е следвало да поискат спиране на касационния процес на това основание, което обаче не е извършено в хода на касационното производство. Ето защо петчленният съдебен състав намира, че в случая се касае за бездействие от страна на искателката и упълномощения от нея адвокат, от което сега те искат да черпят благоприятни последици в извънинстанционното производство по отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Освен това настоящият съдебен състав преценява, че в конкретната хипотеза не е налице и императивното изискване на законодателя новото обстоятелство да е от съществено значение за делото. Вярно е, че чл. 739, ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 632, ал. 4 ТЗ, визира погасяване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания, останали сред прекратяване на производството по несъстоятелност и постановяване заличаване на длъжника от ТР. Горепосочените разпоредби, както и цитираното от искателя Тълкувателно решение №2 от 13.07.2020г. на ОСТК на ВКС, по т.д. № 2/2018г., не регламентират правното положение на управителя на основния длъжник, който е заличен в ТР. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че разпоредбите на ТЗ не изключват приложението на чл. 19, ал. 2 ДОПК и чл. 168, ал. 7 ДОПК, които са специални разпоредби, създадени именно с цел обезпечаване отговорността на трети лица, по силата на които управител, прокурист, търг. представител и др., на задължено юридическо лице по чл. 14, т.1 и 2 ДОПК носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т.1 и 2 ДОПК, когато недобросъвестно извърши действия, в резултат на които имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Върховният административен съд е имал възможност многократно да се произнесе по този въпрос с влезли в сила касационни решения по адм. д. № 5621/2022г. на ВАС - Осмо отделение, адм. д. № 1042/2023г. на ВАС - Първо отделение, адм. д. № 1412/2023г. на ВАС - Осмо отделение и др., в които решаващите съдебни състави са се произнесли, че отговорността на съответното физическо лице - управител на търговеца, законосъобразно е ангажирана, независимо от обявената неплатежоспоспобност и последвалото заличаване на процесното дружество, тъй като императивната разпоредба на чл. 21, ал. 2 ДОПК предвижда, че отговорността на третите лица се реализира и в случаите, когато по отношение на длъжника са налице обстоятелствата по чл. 168, ал. 7 ДОПК. В горепосочените съдебни решения касационният съд е преценил, че фактът на заличаване на търговеца в ТР не съставлява пречка за осъществяване отговорността на управителите на заличените длъжници, поради което е разглеждал по същество доколко в конкретните случаи са налице отделните хипотези, визирани в чл. 19, ал. 2, т. 1 - т. 12 ДОПК. Това становище е в съответствие с приетото от СЕС в Решение на Съда (шести състав) от 11 декември 2025 година по Дело C-121/24, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Велико Търново (България) с акт от 7 февруари 2024 г., постъпил в Съда на 14 февруари 2024 г., в рамките на производство по дело „Ваниз" ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново. Това преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година и по него е постановено следното: "Член 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, разглеждан в светлината на принципите на пропорционалност и на правна сигурност, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, по силата на която от лицето, солидарен длъжник за плащане на данък върху добавената стойност по смисъла на този член 205, може да се търси отговорност и след като лицето — платец на този данък, е престанало да съществува като правен субект, когато е доказано, че първото лице е упражнило правото си на приспадане, като е знаело или е било длъжно да знае, че второто лице няма да плати този данък." На настоящия съдебен състав е служебно известно, че е образувано ново Дело Т-308/25, по отправено от Върховния административен съд на Република България- Първо отделение, преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, съгласно чл. 267, първи параграф, букви а) и б) от ДФЕС, с въпроси относно погасяването на основание член 739, алинея 1 от Търговския закон всички непредявени в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника, когато прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на юридическото лице от търговския регистър са установени в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд по оспорване на ревизионния акт по член 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди приключване на съдебното дирене. По това преюдициално запитване все още не е постановено решение, но петчленният съдебен състав счита, че това дело не е относимо към настоящия казус, тъй като формулираните въпроси до СЕС изрично визират случаи, в които прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на юридическото лице от ТР са установени в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, докато в настоящата хипотеза в хода на първоинстанционното съдебно производство преди приключване на съдебното дирене, не са установени горепосочените юридически факти. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че соченото от искателя "ново обстоятелство" не е такова по смисъла на чл. 239, т.1 АПК, тъй като не е от съществено значение за изхода на спора и не би могло да доведе до друг различен правен резултат. Това налага отхвърляне искането на М. Д. К. като неоснователно. С оглед изхода на спора претенцията на искателя за присъждане на разноски се оставя без уважение. В полза на ответника следва да се присъди своевременно поисканото от него юрисконсултско възнаграждение, което следва да възлиза на 100 евро. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд - І колегия, петчленен състав,