Определение № 4284 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2790/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. (АПК). Образувано е по частна жалба от П. И. Т. от гр. София, срещу Определение № 41211 от 09.12.2025 г. на Административен съд – София-град (АССГ), по административно дело № 6657/2025 г. С обжалваното определение АССГ допълва Определение № 34761/23.10.2025 по адм. дело № 6657/2025 г. с произнасяне по искането за разноски като осъжда П. И. Т. да заплати на Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис Трети“ разноски по делото в размер от 1 000 лева. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводстваните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че новоиздаденото свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено без лицето да се яви на Транспортна областна лекарска комисия (ТОЛЕК), то изначално не е подлежал на освителстване от този орган, поради което органът не е дал повод за завеждане на делото. Подробно описва всички факти по спора и обосновава, както че е продължил да има правен интерес, тъй като е искал СУМПС за категория С, а му е издадено за категория В. Конкретно за присъдените разноски сочи, че съдът не е съобразил постоянната съдебна практика, според която страната, която е дала повод за завежда на делото чрез бездействие, какъвто е настоящият случай, няма право на разноски, независимо от формалния изход на спора. Сочи и практика на Европейския съд по правата на човека, за да обоснове твърдението си за липса на безпристрастност в съда, който оправдава късното предявяване на искането за разноски и бездействието на органа в продължение на пет месеца. Счита, че присъждането на късно поисканите разноски, представлява санкция срещу гражданина, която се явя особено съществена при положение, че същият е има призната инвалидност и това е съществено нарушение на принципа на справедлив процес и правовата държава. Обоснова подробно, че дори да се приеме че разноски се дължат, то присъдените са несъразмерни на фактическата и правна сложност на делото и обема извършена правна работа. Допълнително сочи, че разноските не са поискани и доказани своевременно, поради което въобще не следва да бъдат присъждани. Освен това съдът недопустимо е смесил изводите си относно допустимостта и основателността на молбата по чл. 176а АПК, което се отразило на крайния му извод за дължимост на разноските в присъдения размер от 1000 лв. По изложените съображения иска обжалваното определение да бъде отменено, а по съществото искането за изменение на определението в частта за разноските отхвърлено. При условията на евентуалност, ако съдът все пак прецени, че разноските се дължат иска размерът им да бъде намален до такъв, който отговаря точно на фактическата и правна сложност на делото и обема извършена правна работа. Иска и присъждане на разноски по частната жалба, както и в производството пред първоинстанционния съд. Честният жалбоподател се представлява от адв. М. В. Тошева от Адвокатска колегия – София при условията на чл. 38, ал.1, т.2 и 3 от Закона за адвокатурата. Ответникът по частната жалба – Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис Трети“ в писмен отговор чрез адв. А. Анакиева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С Определение № 34761 от 23.10.2025 г. постановено по адм. дело № 6657/2025 г. Административен съд София-град оставя без разглеждане исковата молба на П. И.. Т. срещу бездействие по смисъла на чл. 256, ал.1 АПК на ТОЛЕК при Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис Трети“ за определяне на дата и час за извършаване на медицински преглед и издаване на медицинско удостоверение по Наредба № 3/11.05.2011 г. и прекратява производството по делото. Правното основание за този резултат е чл. 159, т.4 и 8 АПК – липса на правен интерес от оспорването и оттегляне на същото. Определението не е обжалвано. На 30.10.2025 г. пред съда е депозирано искане от процесуалния представител на ответника, с което на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143, ал.3 АПК се иска допълване на определението като в полза на ответника бъдат присъдени сторените в производството разноски, за които се представя списък и доказателства за изплащането им. На 28.11.2025г. процесуалният представител на ищеца депозира отговор по искането на ответника за допълване на съдебния акт с разноски за ответника като обосновава на първо място, че искането е недопустимо като направено след приключване на делото и второ - недоказано. Прави възражение за прекомерност и иска намаляване на размера на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. На 09.12.2025 г. Административен съд София-град постановява Определение № 41211, с което приема искането за допълване на определението чрез присъждане на разноските за допустимо, основателно и доказано, поради което допълва Определение № 34761/23.10.2025 г. по адм. дело № 6657/2025 г. като осъжда П. И. Т. да заплати на Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис Трети“ разноски по делото в размер от 1000 лева. Определението е валидно и допустимо, но частично неправилно. По довода от частната жалба, че производството по искането за допълване на определението чрез присъждане на разноски в полза на ответника е недопустимо: Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че присъждането на разноски не е поискано своевременно. С отговор по първоначалната искова претенция на ответника от 04.08.2025 г. (л. 54 -60 от първоинстанционното дело) е направено искане за присъждане в него полза сторените в производството по делото разноски. Договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение на адвокат в размер от 1000лв, платим по банков път до 15.08.2025 г. е представен в едно в пълномощното на адв. А. А. – Тороманова, процесуален представител на ответника по делото, в откритото съдебно заседание от 09.09.2025 г. На това заседание на делото не е даден ход по същество, поради което не е преклудирана възможността за представяне на доказателства относно размера на разноските. Следва отвод на съдията-докладчик, определен е нов докладчик, но преди следващото открито съдебно заседание, ищецът депозира молба (20.10.2025г) с искане за прекратяване на делото поради отпаднал правен интерес от оспорването. Обстоятелството, че разноските са поискани с отговора, а доказателства за размера е представен в съдебно заседание пред различен съдебен състав, от този който е постановил обжалваното решение не може да промени извода, че разноските са поискани своевременно, поради което искането е допустимо и съдът правилно се е произнесъл по него. Посоченото не обосновава и предубеденост на съда, напротив произнесъл се е нов състав на съда, който не е бил обременен от дългата кореспонденция със страните. смяната на съдебните състави е направено, именно по искане на процесуалния представител на ищеца. Тук следва да се отбележи, че всяка смяна на състава, технологично води до забавяне на производството, доколкото всеки нов докладчик следва да се запознае с всички материали преди на предприеме каквото и да било процесуално действие. Допустимостта на искането не може да бъде отречена и поради обстоятелството, че доказателствата за реалното им плащане са представени едва с молбата по чл. 176а АПК. В случая ответникът е имал оправданото правно очакване да бъде проведено поне още едно съдебно заседание, на което да представи доказателства за претенцията за разноски. На ответника не е съобщена молбата на ищеца от 20.10.2025 г. с искане за прекратяване на делото, поради което първата възможност за него да докаже претенцията си за разноски е с молбата по чл. 176а АПК. С оглед посочено, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение като е приел и обсъдил доказателствата, представени в производството по чл. 176а АПК. Както беше посочено по-горе първото доказателство за размера на сторените от ответника разноски е представено с договора за правна защита и съдействие в съдебното заседание от 09.09.2025 г. В договара е уговорено възнаграждение на упълномощения от ответника адвокат в размер от 1 000 лв, платими по банков път до 15.08.2025 г. От допълнително представените доказателства - списък с разноски, фактура от 07.08.2025 г. и преводно нареждане от 08.08.2025 г., се установя че възнаграждението на адвоката е изплатено напълно и в срока, уговорен по договора. С оглед изложеното правилен и съответен на доказателства по делото е извода на съда, че ответникът е понесъл разноски в размер от 1000 лв, които са реално направени. В случая обаче, съдът не е съобразил действителна фактическа и правна сложност на спора и действителния обем правна работа, извършена от процесуалния представител на ответника, поради което е следвало да се уважи искането на ищеца от молбата му от 28.11.2025 г. за намаление на адвокатския хонорар. Действително уговореният размер е минимален, но дори той не съответства на действителна фактическа и правна сложност на спора и действителния обем правна работа, извършена от процесуалния представител на ответника. Тук след да се отчете обстоятелството, че съдът по делото реално се произнася само по част от първоначално заявената претенция от ищеца, а другата част е отделена в отделно дело. Процесуалният представител на ответника извършва малко процесуални действия, само в писмена форма, доколкото в протокола от проведено съдебно заседание на 09.09.2025 г. не са отразени действия на ответника, а друго съдебно заседание не е проведено. Предвид посочено настоящият съд, счита че присъдена с обжалваното определение, сума за адвокатско възнаграждение не е съответна на фактическата и правна сложност на делото, на обема извършена работа и осъществената правна защита от страна на процесуалния представител на ответника и следва да бъде намалена на 260 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), представляващи евровата равностойност на 508,52 лева. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че искането на ответника е неоснователно, тъй като той е станал причина с бездействието си за завеждане на делото. Спорът по делото е прекратен по искане на ищеца с мотив, за отпаднал правен интерес и оттегляне на първоначалното искане - основание чл. 159, т. 4 и 8 от АПК, поради което както първоинстанционният съд, така и настоящата инстанция е обвързана с него. Определение № 34761/23.10.2025 г., не е обжалвано по реда на чл. 229, ал.1, т.1 АПК, поради което настоящият съд не може да преценява правилността на основанието за прекратяване. Съгласно чл. 143, ал.3 АПК – „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.“ От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не е сезирал надлежно ТОЛЕК при Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис Трети“ по определения за това ред, поради което за органа не е възникнало задължение да определи дата и час за преглед на лицето, следователно ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд правилно е приложил закона като е приел, че е налице основанието по чл. 143, ал.3 АПК за присъждане в полза на ответника разноски по делото, но неправилно е определил справедливия им размер. Предвид изложеното, обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено, а по същество в полза на Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис Трети“ – юридическото лице, към чиято структура се числи административния орган, срещу чието бездействие е търсил защита ищеца, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 260 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), представляващи евровата равностойност на 508,52 лева. По искането за разноски по частната жалба. Искането е неоснователно, тъй като разноски се дължат само при решаване на съдебен спор по същество, а това е станало с Определение № 34761/23.10.2025 г. Целта и смисъла на настоящото производството е да даде възможност за справедливо и законосъобразно разрешаване на въпроса за разноските, направени в основното производство, а не да се създаде нов спор и нова възможност за присъждане на разноски, с които да се утежнява положението на насрещната страна. С оглед посоченото в настоящото производство разноски не се дължат независимо от изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,