Определение № 410 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 376/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение №230/01.06.2011 г., постановено по ч.гр.д.№ 254/2011 г. от ВКС, състав на І-во г.о. Ответникът по частната жалба не е взел становище. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че определенията, постановени на основание чл.121 от ГПК подлежат на двуинстанционен контрол, поради което касационното обжалване е недопустимо. На това основание е прието с обжалваното определение, че частната касационна жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определения на въввивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби против определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или определения, с които се дава разрешения на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определение на въззивен съд, постановено в производството по чл.121 от ГПК, по частна жалба срещу определение във връзка с подсъдността, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Обжалването на определението, предвидено в разпоредбата на чл.121 от ГПК, сочи на приложението на разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, т.е., обжалването е предвидено изрично в закона. Чл.274, ал.2 от ГПК сочи компетентност на ВКС само по отношения на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС, поради което се налага извод, че за определения на първоинстанционен съд, чието обжалване е предвидено в закона, контролът е двуинстанционен. По изложените съображения, определението на състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено.