Определение № 2225 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител Н. П., (с юридическо образование) срещу въззивно решение № 96/14.07.2022г. на Великотърновски апелативен, постановено по в.г.д.№77/2022г. В жалбата са изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Насрещните страни Г. Т. Т. и А. Л. Т. с писмен отговор, чрез адвокат Г. Н., оспорват жалбата. Твърдят, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. В условие на евентуалност изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират и присъждане на направените по делото разноски. Насрещните страни „К. С.“ Е., „РОДИ ТРАНС“ Е. и „КТ М.“ Е., редовно уведомени, не са депозирали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 Г.. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 Г. от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 Г.. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 Г., с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 Г.. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Велико Търново, с което са отхвърлени предявените от КПКОНПИ против Г. Т. Т. и А. Л. Т., „К. С.“ Е., „РОДИ ТРАНС“ Е. и „КТ М.“ Е., искове с правно основание чл.74, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ вр. с пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане на подробно описано в решението имущество, както следва: 1. от Г. Т. Т. сумата от 175 010лв., представляваща равностойност на подробно описани дружествени дялове от капитала на: „Т.-СТ“ Е.; „П. гласс“ Е.; „М.“ Е.; „А.“ Е.; „Д. трейд“ Е.; „М.“ Е.; „И.“ Е.; „Б.“ Е.; „Ф.“ Е.; „Ай Ем Би И.“ Е.; „Т.-56“ Е.; „Т. 56“ Е.; „С. - транс“ Е.; „М. инвест-98“ Е.; „Б. феро“ Е.; „К. строй“ Е.; „Л.“ Е.; „Г. медия груп ПП“ Е.; „К.-2008“ Е.; „Е.-2008“ Е.; „С. систем“ Е.; „Р. транс“ Е.; „Корона - 2001“ Е.; „Д. комерс 2008“ Е.; „КГ М.“ Е.; „Д. комерс“ Е.; „К. билдинг“ Е.; „А.“ Е.; „Л. строй 2002“ Е.; „Л. 2004“ Е.; „А. А.“ Е.; „В.“ Е.; „Р.“ Е.; „Я.“ Е.; „Л. 09“ Е.; 2. от А. Л. Т. сумата от 940 лв. – погасителни вноски по кредитна карта и погасителни вноски по срочен кредит, както и сумата от 2642 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждено движимо имущество – лек автомобил Опел А.; 3. от „К. строй“ Е. за сумата от 1000 лв. – парична вноска от 2009 г., послужила за придобиване на търговското предприятие на ЕТ „Л. – С. С.“; 4. от „Р. транс“ Е. за сумата от 500 лв., представляваща вземане на Г. Т. за парична вноска от 2009 г., послужила за придобиване на търговското предприятие на ЕТ „П. Ж. – П.“ и сумата от 5000 лв., представляваща вземане на Г. Т. за парична вноска от 2010 г., послужила за придобиване на дружествените дялове от капитала на „Л.-2008“ Е.; 5. от „КГ М.“ Е. за сумата от 5000 лв., представляваща вземане на Г. Т. за парична вноска от 2014 г., послужила за придобиване на дружествените дялове от капитала на „Счетоводно консултантска кантора Д. Ен“ Е. и сумата от 5000 лв., вземане на Г. Т. за парична вноска от 2015 г., послужила за придобиване на дружествените дялове от капитала на „И. скрап металс“ Е.. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: В комисията е постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Варна за привличане в качеството на обвиняем на лицето Г. Т. Т. по ДП №85/2011г. по описа на ОСлО при ОП – Варна за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20 вр. чл. 26, ал. 1 от НК /избягване установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери; използване на документи с невярно съдържание; затвърждаване на неистина в подадени декларации и приспадане на данъчен кредит/, попадащи в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ /отм./. Въз основа на същото, с Решение №236/25.04.2018г. било образувано производство по ЗПКОНПИ срещу Т., за периода 13.08.2005г. – 13.08.2015г. Съдът установил, че към датата на подаване на исковата молба Г. Т. бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения с невлязла в сила присъда по НОХД № 1762/2015г. на Окръжен съд – Варна. С последващо решение № 236/25.04.2018г. Комисията взела решение за предявяване искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответниците в производството. Въззивният съд приел, че приложимият закон към предявените искове е ЗПКОНПИ, на основание §5, ал.2 ЗПКОНПИ, в редакцията обн. в ДВ, бр.1/2019г. Приел още, че същият обуславя приложимост и на предвидения в §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер на несъответствието от 150 000 лева, което е една от предпоставките за възникване на правото на Държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Посочил, че по делото бил установен и безспорен фактът, че ответниците Г. Т. Т. и А. Л. Т. са имали съвместно съжителство в периода от 2002г. до 2009г., поради което периодът на проверката за А. Л. е от 13.08.2005г. до 31.12.2009г. По отношение на имуществото съдът приел за установени следните обстоятелства: Налично у проверяваните лица имущество в началото на проверявания период, съставляващо: недвижим имот – земеделска земя в землището на [населено място] – нива от 8,016 дка, ІV категория, имот № 020017 по плана за земеразделяне, придобита по реда на ЗСПЗЗ с решение № 2/16.06.1998 г. на Общинска служба по земеделие [населено място], в съсобственост с други лица; лек автомобил ЗАЗ 968 А, рег. [рег.номер на МПС], дата на регистрация в КАТ 12.07.1988г. Съдът отбелязал, че по делото няма данни това имущество да е било отчуждено в периода на проверката. Съдът установил следното придобито през проверявания период и налично в края му имущество: 1. УПИ-VІІІ, в кв. 67, по подробния устройствен план на [населено място], общ. Полски Т., с площ 2250 кв.м., заедно с построените в него къща, стопански постройки и подобрения, придобит от А. Т. чрез договор за покупко-продажба за сумата от 800 лв. с нот.акт № 1598, д. № 1188/17.07.2006 г., с пазарна оценка към датата на придобиване 3900 лв. /заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза/; 2. 12/32 ид.ч. от ПИ-1143, в кв. 128 по плана на [населено място], целият с площ от 1665 кв.м., заедно със същите идеални части от построената в него едноетажна жилищна сграда, придобит от А. Т. чрез покупко-продажба с нотариален акт № 134, н.д. № 499/19.09.2006 г. от непълнолетните ѝ деца за сумата от 3000 лв., която е внесена по равно по банковите им сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, с пазарна оценка към датата на придобиването 4800 лв., съгласно заключението на вещото лице; 3. лек автомобил ВАЗ 2101, рег. [рег.номер на МПС], придобит с договор за покупко-продажба от А. Т. от 10.08.2007 г. за сумата 100 лв., с прекратена регистрация от 28.09.2007 г. и пазарна цена към датата на придобиването – 506 лв., към датата на прекратяване на регистрацията – 506 лв. и към датата на исковата молба – 533 лв., съгласно заключението на приетата автотехническа експертиза; 4. закупени дружествени дялове от Г. Т., както следва: от „Т. СТ“ Е., „П. гласс“ Е., М.“ Е., „А.“ Е., „Д. трейд“ Е., М.“ Е., „И.“ Е., „Б.“ Е., Ф.“ Е., „Ай Ем Би инженеринг“ Е., „Т. 56“ Е., „Т. 56“ Е., С. транс“ Е., „М. инвест 98“ Е., Б. феро“ Е., „К. строй“ Е., „Л.“ Е., Г. медия груп“ Е., К. – 2008“ Е., „Е. 2008“ Е., С. систем“ Е., Р. транс“ Е., Корона 2001“ Е., Д. комерс 2008“ Е., „КГ М.“ Е., „Д. комерс“ Е., „Ком билдинг“ Е., “А.“ Е., „Л. строй 2002“ Е., „А. А.“ Е., „В.“ Е., „Р.“ Е., „Я.“ Е., „Л. инвест 09“ Е., действащи към датата на исковата молба, на обща стойност 185 010 лв., както и имущество от престъпна дейност по влезлите в сила присъди по НОХД 652/2010 г. на РС Горна Оряховица и по НОХД № 236/2010 г. на РС – Севлиево, на обща стойност 25 458,87 лв. С оглед на изложеното съдът направил извод, че общият размер на придобитото и налично в края на периода имущество възлиза на 219 674,87лв. В същото съдът не включил платените вноски по банкови кредити, тъй като същите били преминали и неналични към края на проверката парични средства. Не включил и сумата от 60 000 лв., представляваща паричната стойност на закупените дружествени дялове в търговски дружества, които са заличени, тъй като такъв имуществен актив не бил наличен към края на проверката. Въззивният съд установил още, че през проверявания период в патримониума на ответниците било придобито и преминало имущество, както следва: 1. недвижим имот в [населено място], придобит от Т. с договор за покупко-продажба по нотариален акт № 1597, д. № 1187/17.07.2006 г., представляващ УПИ І-378, с площ 1300 кв.м., за сумата от 1000 лв., с пазарна оценка към датата на придобиване на 4700 лв., съобразно заключението на вещото лице. Имотът бил продаден с нотариален акт № 832, н.д. № 497/06.07.2007 г. за сумата от 1000 лв., с пазарна оценка към момента на продажбата – 6500 лв., съгласно заключението на вещото лице; 2. Дружествени дялове, придобити от Т. с договор за покупка сключен с „Е. метал“ Е. на 06.02.2007 г., за сумата от 5000 лв. Същите били продадени с договор от 31.05.2010 г. за сумата 5000 лв.; 3. Лек автомобил Опел А., с рег. [рег.номер на МПС], закупен от А. Л. на 24.09.2009 г., за сумата от 800 лв., с пазарна цена към дата на придобиването 2664 лв. Автомобилът бил отчужден на 13.11.2009 г., с пазарна стойност към момента на отчуждаването 2642 лв. Съдът констатирал, че доходите на проверяваното лице и съжителката му през проверявания период са формирани от: доходи от трудови правоотношения, парични обезщетения от НОИ и ДСП, заеми, продажба на недвижим имот и са в общ размер на 43689,65лв. Към същите съдът не включил сумата от 5 000лв. получена от продажба на дружествени дялове на „Е. метал“ Е., тъй като към момента на придобиването проверяваните лица не са разполагали със законен източник на средства за закупуването им. Направил извод, че за придобитите имот в [населено място] /впоследствие отчужден/ и лек автомобил ВАЗ са установени законни източници на средствата за закупуването им. Съдът направил извод, че общия размер на разходите на ответниците физически лица за проверявания период е 55 153,99лв., които са формирани от: разходи за издръжка на семейството, изчислени по статистическите данни на НСИ, разходи за осигурителни вноски и данък върху доходите, платени банкови такси и погасителни вноски, платена сума на ЕТ „М.“. Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели М. М. и М. Н., като дадени от незаинтересовани лица, безпристрастни и непротиворечиви помежду си. От същите приел за установено, че близки роднини на ответницата А. са ѝ оказали фнансова помощ при закупуване на лек автомобил Опел А., поради което направил извод, че той е преминало имущество, придобито със законен източник на финансиране, със стойност по-ниска от стойността на придобиването. С оглед на това отчел разликата от 22лв. като разход. Съдът кредитирал заключението на допуснатата пред първостепенния съд съдебно – икономическа експертиза, според което нетният доход на проверяваните лица бил отрицателна величина: по вариант едно в размер на - 19 654,23 лв., а по вариант втори в размер на - 3 140,57 лв. Въз основа на изложеното, съдът направил извод, че общата стойност на приходите, доходите и източниците на средства на проверявалите лица за процесния период са в размер на 43 689,65лв., разходите /обичайни и извънредни/ били в размер на 55 153,99лв., а нетния доход бил -11 464,34лв. След извършена съпоставка на дохода с установеното имущество на лицата /219 674,87лв./, съдът установил несъответствие в размер на 231 139,31лв., което било значително по смисъла на пар.1, т.3 от ДР към ЗПКОНПИ. Изложил, че на отнемане подлежи само наличното имущество в патримониума на проверяваните лица /арг. от чл.141, чл.142 и чл.151 от ЗПКОНПИ/, обхващащо и подлежащите на отнемане по реда на чл.143 от ЗПКОНПИ имущества. С оглед на това и доколкото предмет на предявените претенции са парични суми, преминали и неналични към края на проверката, направил извод за неоснователност на исковете, тъй като това имущество не подлежи на отнемане. По отношение иска за отнемане равностойността на дружествените дялове съдът приел, че номиналната стойност за придобиването им също не подлежи на отнемане, доколкото дружествата са действащи и понастоящем. Обосновал, че дружественият дял е част от цялото имущество на търговското дружество, пропорционален на дела на съдружника в капитала, чийто размер зависи от чистото имущество на дружеството. Приел, че ТЗ изрично предвижда последиците при прекратяване участието на съдружника, като връщане на размера на дяловата вноска е недопустимо. Намерил за неоснователно и искането за отнемане на сумата от 2 642лв. – пазарна стойност на отчуждено движимо имущество /лек автомобил Опел А./, тъй като той не е бил придобит с незаконни средства и е отчужден в рамките на проверявания период, поради което представлява неналично имущество. По отношение на искането за отнемане на паричните средства представляващи вземания на Г. Т. за парични вноски, послужили за придобиване на търговски предприятия и дружествени дялове от „К. строй“ Е., „Р. транс“ Е. и „КГ М.“ Е., съдът приел, че по делото не е доказано ответникът Т. да е правил допълнителни парични вноски в дружествата „К. строй“ Е., „Р. транс“ Е. и „КГ М.“ Е. с лични средства, които да са послужили за придобиване от страна на посочените дружества на предприятия и дружествени дялове в други търговски субекти, съответно не било установено той да има вземания от посочените дружества, които са съществуващи и изискуеми към края на проверката. Д. изложил, че по отношение на дружеството „Р. транс“ Е. по делото е установено наличие на данъчни задължения за период преди закупуване на дружествените дялове от Т. в размер на 140 443,32 лв. и движения по сметките му, което било в разрез на довода за липса на търговска дейност. По изложените съображения съдът намерил предявените искове за неоснователни. Касаторът КПКОНПИ обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от Г. по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както следва: Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ /отм./ЗПКОНПИ, внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваното лице, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период, както и получени и изпратени суми чрез системи за парични преводи /вътрешни и международни/, за които не се установява законово основание и законен произход, но неналични в края на проверявания период. Този въпрос е от значение за постановения по делото резултат. На същия е даден отговор с ТР № 4/2021 по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Според него, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В тълкувателното решение е прието още, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Въззивното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или изменение. По отношение на този въпрос не е налице специалната предпоставка за допускане на обжалването – чл.280, ал.1, т.3 от Г.. В изложението е поставен и въпроса: Може ли да бъде постановено отнемане от ответника в полза на държавата по чл.142 от ЗПКОНПИ на сума, представляваща паричната равностойност на налични към датата на внасяне на исковата молба дружествени дялове от капитала на юридически лица? Този въпрос също е от значение за постановения по делото резултат и по него е налице формирана и установена практика на ВКС част, от която е решение по гр.дело № 3123/2018 г. на ІV г.о. Според дадените в същата разрешения правото на собственост на дружествения дял принадлежи на съдружника, съответно на едноличния собственик на капитала и същият материализира членството на съдружника в дружеството, като съвкупност от имуществени и неимуществени права и задължения (напр. правото на дивидент, на ликвидационен дял, на глас в общото събрание, задължението да се направи основна и допълнителна вноска и др.). Пазарната стойност на дружествения дял се определя по пазарните цени на активите на дружеството, намалени с неговите пасиви, към датата на извършване на сделката. В хипотезите на прекратяване на участието на съдружника в дружеството /смърт или поставяне под пълно запрещение, изключване, прекратяване с ликвидация на съдружника – юридическо лице, обявяване в несъстоятелност, прекратяване на участието на съдружника с писмено предизвестие (без прехвърляне на дяловете)/, имуществените отношения с прекратилия участието си съдружник се уреждат въз основа на специално изготвен счетоводен баланс, като в тези хипотези първоначалната вноска за придобиване на дяловете не подлежи на връщане на самостоятелно основание. В посоченото съдебно решение е прието, че тези принципни разрешения са приложими и в производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Прието е още, че „придобивната стойност на имуществото (каквато всъщност е дяловата вноска) има значение при изследване на начина на придобиване на имуществото и сумата на дяловата вноска следва да се взема предвид при общата рекапитулация на приходите и разходите за придобиване на съответното имущество, обект на проверка“, поради което на отнемане подлежи самия дял. Обжалваното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика, която е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т.3 от Г., нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от Г.. КПКОНПИ следва да заплати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер на 30 лв.в полза на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,