Определение № 6318 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3892/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. И. Б. с адрес в София, [улица], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Г. Стоянов, против Определение № 2751 от 14.03.2024 г., постановено по адм. дело № 11908 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Б., вх. рег. № Е-94-00-913 от 05.12.2023 г. по описа на Министерство на енергетиката (МЕ), срещу мълчалив отказ на министъра на енергетиката по негова жалба, вх. рег. № Е-94-00-913/09.10.2023 г. по описа на МЕ, за извършване на проверка на „МХ Елвеко“ ООД във връзка с погрешно извършено от това дружество дялово разпределение за потребена топлинна енергия в собствен на жалбоподателя недвижим имот – апартамент № 14, находящ се в София, на адрес [улица], както и за неспазване от страна на дружеството на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Със същото определение производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, като твърди нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Излага доводи за наличие, в конкретния случай, на мълчалив отказ на министъра на енергетиката по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Твърди, че не е получавал писмо от директора на дирекция „Сигурност на електроснабдяването и управление при кризисни ситуации“ (ДСЕУКС) при МЕ, изх. № Е-94-00-913/14.12.2023 г., като по делото липсват доказателства за изпращането на това писмо. Иска отмяната на обжалваното определение, както и отмяната на мълчалив отказ на министъра на енергетиката по негова жалба, вх. рег. № Е-94-00-913/09.10.2023 г. по описа на МЕ. Ответникът – министърът на енергетиката със седалище в гр. София, ул. „Триадица“ № 8, в писмен отговор от 08.04.2024 г., подаден чрез упълномощен процесуален представител ст. юрк. Т. Перничева оспорва частната жалба като неоснователна. Изразява становище за правилност на обжалваното определение и иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неостнователна. Производството пред Административния съд София-град е образувано по жалба на К. Б., вх. рег. № Е-94-00-913/05.12.2023 г. по описа на МЕ, срещу мълчалив отказ на министъра на енергетиката по негова жалба, вх. рег. № Е-94-00-913/09.10.2023 г. по описа на МЕ, за извършване на проверка на „МХ Елвеко“ ООД във връзка с погрешно извършено от това дружество дялово разпределение за потребената топлинна енергия в собствения на частния жалбоподател недвижим имот – апартамент № 14, находящ се в София, на адрес [улица], както и за неспазване от страна на дружеството на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Административният съд е установил следното: С писмо на "за директор на ДСЕУКС при МЕ", изх. № Е-94-00-913/19.10.2023 г., адресирано до изпълнителния директор на „МХ Елвеко“ ООД (л. 10 от адм. дело № 11908/2023 г. по описа на Административния съд София-град), е препратено по компетентност копие на жалба, вх. рег. № Е-94-00-913/09.10.2023 г. по описа на МЕ, като е указано да се изпрати отговор в МЕ. С писмо, изх. № 447/25.10.2023 г. (л. 11, пак там), управителят на „МХ Елвеко“ ООД изпратил до "за директор на ДСЕУКС при МЕ" копие на отговор до Б., изх. № 155/30.06.2023 г. С последното първоинстанционният и частен жалбоподател е информиран, че във връзка с негово писмо до дружеството от 16.06.2023 г. и в резултат на извършени проверки и окончателно становище, издадено в Констативен протокол (КП) от 26.04.2023 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, искането, заведено с писмо 211/11.08.2022 г. за корекция на изравнителна сметка за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е удовлетворено. В това писмо е посочено още, че възражение срещу изравнителната сметка за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. за собствения на Б. недвижим имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в София, на адрес [улица], не е постъпвало в „МХ Елвеко“ ООД. Наред с това е изпратена изравнителна сметка за имота за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., в която е отразена корекция. Със Заявление, вх. рег. № Е-94.00-913/15.11.2023 г. до министъра на енергетиката (л. 16, пак там), Б. поискал да му бъде осигурена възможност да прегледа документите по административната преписка във връзка с негова жалба, вх. рег. № Е-94-00-913/09.10.2023 г. по описа на МЕ, да прави бележки, извадки и/или копия на документите по преписката и да му се предостави възможност да изразява становище по събраните доказателства и да прави писмени искания и възражения. С писмо, постъпило по пъроинстанционното дело на 05.02.2024 г. (л. 34-36, пак там), от страна на министъра на енергетиката са представени писмени доказателства по опис, в т.ч. отговор до Б. от директора на ДСЕУКС, изх. № Е-94-00-913/14.12.2023 г., с което жалбоподателят е информиран, че след получена информация от „МХ Елвеко“ ООД, МЕ установява, че искането на Б. за коригиране на изравнителна сметка за адрес в София, на [улица], за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. е удовлетворено. С писмо по делото от 16.02.2024 г. (л. 51, пак там) министърът на енергетиката е уведомил първоинстанционния съд, че писмо, изх. № Е-94-00-913/14.12.2023 г. е изпратено до Б. по пощата, без обратна разписка, поради което липсват доказателства за получаване на същото от неговия адресат. При така установената фактическа обстановка, Административният съд София-град е приел подадената от Б. жалба за процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. За да формира този решаващ извод, съдът е обсъдил предпоставките за допустимост на искане с правно основание чл. 256 АПК, а именно твърдяното фактическо бездействие по задължение, което административният орган е длъжен да извърши по силата на нормативен акт, да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита. Приел е, че министърът на енергетиката няма законоустановено задължение да извършва фактически действия по извършване на проверка относно дялово разпределение на топлинна енергия, както и да издава индивидуален административен акт в този смисъл. Счел е, че исканията на жалбоподателя, обективирани в жалбата му до министъра на енергетиката, за извършване на проверка по реда на чл. 77, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и за налагане на санкция по чл. 213 от с.з., имат характер на сигнал за упражняване на правомощията на министъра по чл. 75, ал. 1 ЗЕ. Преценил е, че посочената разпоредба от закона дава право на министъра на енергетиката да упражнява предварителен, текущ и последващ контрол в изброените в тази норма области, но не и на основание подадени жалби от заинтересовани лица. Допълнил е, че министърът на енергетиката разполага с правомощие да разпореди със заповед извършването на проверка във връзка с твърдения за погрешно извършено дялово разпределение за потребена топлинна енергия, за която заповед е подчертал, че не представлява индивидуален административен акт. Приел е, че непроизнасянето на министъра, в конкретния случай, не представлява мълчалив отказ или фактическо бездействие. Обосновал се е, че спорове между потребител и лице, извършващо услугата по дялово разпределение, касаещи корекции на дължими суми за потребена топлинна енергия, са извън кръга на възложените на министъра на енергетиката правомощия. Посочил е, че изпратеното от МЕ до първоинстанционния и частен жалбоподател писмо, изх. № Е-94-00-913/14.12.2023 г., съдържа информация за удовлетворяване на искането му за коригиране на изравнителната сметка за потребена топлинна енергия на адрес София, [улица], за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., както и че това писмо има уведомителен характер, не носи белезите на индивидуален административен акт и не създава за жалбоподателя конкретни задължения. По тези съображения, съдът е постановил обжалвания съдебен резултат. Определението е правилно. Административният съд правилно е преценил, че така подаденото искане на жалбоподателя следва да се разглежда като сигнал за упражняване правомощията на министъра на енергетиката по чл.75 ЗЕ, при което органът не издава подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. На оспорване пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове. Съгласно чл.75, ал.1 ЗЕ министърът на енергетиката провежда предварителен, текущ и последващ контрол. Самата проверка се изразява в извършването на определени действия от оторизирани длъжностни лица. Споровете във връзка с корекции на дължими суми за потребена топлинна енергия между потребителя и лицето, извършващо услугата по дялово разпределение, са извън кръга на възложените на министъра на енергетиката правомощия, поради което непроизнасянето му в определен срок не представлява мълчалив отказ. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК Върховният административен съд