Определение № 401 от 29.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3122/2015 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на К. /К./, чрез процесуалния представител Д. М., против определение № 137 от 29.04.2015 г. по ч. гр. д. № 87/2015 г. на Апелативен съд – [населено място]. Върховният касационен съд намира, че частната жалба е процесуално недопустима поради следните съображения: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 784 от 23.03.2015 г. по гр. д. № 524/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение на осъдителен иск на К. против Е. Н. Г. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с цена на бъдещия иск от 559 034, 92 лв. чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот. Съгласно чл. 396, ал. 2 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи определението на въззивен съд, с което по реда на обжалването след като е отменено първоинстанционно определение, с което е отказано исканото обезпечение, обезпечението е допуснато. Предвид разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК определението на въззивен съд, с което е потвърден отказ да се допусне обезпечение, не подлежи на обжалване пред ВКС. За разлика от предвиденото с чл. 23, ал. 2 от отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ касационно обжалване, обжалваемостта на тези определения пред ВКС не е изрично предвидена в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. По изложените съображения частната касационна жалба срещу така постановения съдебен акт на въззивния съд е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение