Определение № 282 от 13.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4039/2017 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Постъпила е молба от [фирма] [населено място] - касатор по делото, за връщане на сумата 7919,82 лв, депозирана по сметка на ВКС и представляваща обезпечение за спиране на изпълнението на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 884 от 29.06.2017г. по в.гр. д. № 1088/2017г. Ответната страна – Ц. П. П. не взема становище по молбата. Съдът констатира, че делото е образувано по касационна жалба на [фирма] [населено място] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 884 от 29.06.2017г. по в.гр. д. № 1088/2017г., с което като краен резултат [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на Ц. П. П. сумата от 7919,82лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, резултат на трудова злополука, станала на 29.12.2015г., призната за трудова с Разпореждане на НОИ ТП [населено място] № 5104-15-4/06.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уврeждането -29.12.2015г., до окончателното изплащане на сумата, като са присъдени и дължимите деловодни разноски. С определение № 391 от 1.08.2017г. по ч.гр. д. № 3093/2017г. на ВКС, IV г. о., изпълнението на горепосоченото въззивно решение е спряно на основание чл. 282 от ГПК - тъй като е внесена парична гаранция в размер присъдената сума. С определение № 186 от 16.03.2018г. по гр. д. № 4039/2017г. на ВКС, IІІ г. о., не е допуснато касационното обжалване на същото въззивно решение и то е влязло в сила от същата дата. При това положение молбата за освобождаване на внесената като гаранция сума е неоснователна. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, обезпечението се освобождава в случаите, когато искът за обезпеченото вземане бъде отхвърлен или ако производството по този иск бъде прекратено. По аргумент за противното, при уважаване на иска внесената за гаранция сума не подлежи на връщане. Тя се задържа и продължава да обезпечава изпълнението на присъденото вземане, като право да я получи има кредиторът по влязлото в сила решение, а не длъжникът. Доказателства за погасяване вземането на кредитора чрез плащане на присъденото вземане не са представени с молбата. Поради това молбата за връщане на сумата следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения съдът