Определение № 3210 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3776/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Делото е било образувано по повод касационна жалба срещу решение № 14 от 26.01.2023 г. по в. гр. д. № 430/2022 г. на АС – Пловди, с което е уважен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 286 от Закон за задълженията и договорите и чл.36, ал. 1 от Закона за адвокатурата за сумата от 42000 лева. С определение от 02.04.2024г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 14 от 26.01.2023г. по в. гр. д. № 430/2022 г. на АС – Пловдив. С молба от 16.04.2024г. процесуалният представител на ответника по касационната жалба- А. М. Д., е поискал да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Д. Д., осъществил процесуалното му представителство пред ВКС, в размер на 3 500 лева. С молба от 14.06.2024г. жалбоподателят В. Г. К. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и поддържа, че по делото не е представен списък по чл.80 ГПК, поради което не следва да се присъждат претендираните разноски. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С касационното определение ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 14 от 26.01.2023г. по в. гр. д. № 430/2022 г. на АС – Пловдив, с което В. Г. е осъден да заплати на А. М. по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 286 от Закон за задълженията и договорите и чл.36, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата от 42000 лева, представляваща незаплатен остатък от първи транш от възнаграждение, възлизащо в пълен размер на 50 000 лева и дължимо по раздел V, чл. 5.1 от сключен помежду им на 22.10.2020 г. Договор за правна помощ, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2021 г. до окончателното ѝ изплащане. Със същото не са присъдени претендираните от ответника по жалба А. М., с отговора на касационната жалба, разноски. При тези данни настоящият състав намира молбата на А. Д. за основателна. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски с оглед изхода на спора, които следва да бъдат присъдени само, когато се установи твърдението за реалното им извършване. В случая към отговора на касационната жалба е бил приложен и договор за правна защита и съдействие от 14.08.2023г., от който се установява, че А. Д. е заплатил на адв.Д. Д. сумата 3500 лева за изготвяне на отговор на касационна жалба против решение от 26.01.2023г. по гр.д.№430/2022г. на АС Пловдив. Ето защо е неоснователно възражението на ответника по молба, че по делото не е представен списък по чл.80 ГПК, поради което не се дължи заплащане на претендираните разноски. В задължителните разяснения обективирани в т.1 на Тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и когато уговореното възнаграждение, което случая е в размер на 3500 лв., е заплатено в брой, то договорът служи за разписка за платена сума. Настоящият състав намира възражението на жалбоподателя В. К. по чл.78, ал.5 ГПК, относно прекомерността на заплатеното възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, за основателно. Тъй като тежестта на делото е идентична с тази пред въззивната инстанция, а са извършени по-малко процесуални действия от процесуалния представител, то следва да се заплатят разноски за адвокатско възнаграждение в размер не повече от присъдените такива във въззивното производство, а именно 2430 лева. Ето защо за направените пред ВКС разноски жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба за осъщественото му процесуално представителство от адв. Д. Д. сума в размер на 2430 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,