Определение № 499 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3693/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. - Ф., [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат С. П., срещу определение №759/21.06.2016 г. по в.ч.гр.д. № 413/2016 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определение №1809 от 13.04.2016 г. по гр. дело №621/2016 г. на Русенския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. С обжалваното определение е прието, че са предявени искове от С. Г. С. - Ф., [населено място], срещу [фирма], [населено място], за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от дискриминация. Предмет на делото не е трудов спор по смисъла на чл.357 КТ и разпоредбата на чл.114 ГПК не може да се приложи. В случая местоизвършването на деянието е в [населено място]. Обстоятелството, че вредите са настъпили в [населено място] е без значение за определяне на подсъдността по реда на чл.115 ГПК. Жалбоподателката излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението на Русенския окръжен съд. Според нея въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси относно приложението на чл.115 ГПК и за това дали при иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане подсъдността трябва да се определи от мястото на настъпването на вредните последици, а не от местоизвършването на деянието. Твърди, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са три съдебни определения. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище. По подадената частна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Повдигнатите от жалбоподателката въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС, включително и тази представена с частната жалба. Според нея за местоизвършване на деянието се счита мястото, където се е осъществил елемент от фактическия му състав, но не и мястото, на което са настъпили вредоносните му последици, ако то е различно от мястото на деянието. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.