Определение № 11392 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10765/2025 г.

Производството по делото е по реда чл. 229 и следващите във вр. с чл. 213б, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Л. В. чрез редовно упълномощен процесуален представител, против определение № 29052/04.09.2025 г. по адм. дело № 5202/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което на основание чл. 159, т.5 АПК, жалбата на лицето срещу Заповед УРИ № 5392 ПАМ-3905/03.12.2024 г. на началник отдел „Миграция“ при СДВР за налагане на ПАМ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Иска се отмяна на определение и възстановяване на срока за обжалване на административния акт. Ответната страна – Началник отдел „Миграция“ при СДВР, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, жалбата на Л. В. срещу Заповед УРИ № 5392 ПАМ-3905/03.12.2024 г. на началник отдел „Миграция“ при СДВР за налагане на ПАМ „Връщане до страна по произход“ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е просрочена. Разпореждането е правилно. Законосъобразни и съответни на установените факти по делото са изводите на съда за просрочие на оспорването на издадената по отношение на В. заповед, а от там и за наличието на основания по смисъла на чл. 159 т.5 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното въз основа на нея производство. Л. В. е търсен на заявения от него пред властите адрес в гр. София,[адрес] и поради липсата на възможност за лично връчване на книжа по административното производство или чрез лице, което e съгласно да ги получи от негово име, връчването им е осъществено по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Първоинстанционният съдебен състав е съобразил обстоятелството, че съгласно чл.18а, ал.9 от АПК, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. В случая уведомлението е поставено на видно място /входната врата на блока, в който лицето е заявило адрес на пребиваване/ на 07.12.2024 г. и срокът за получаване на копие от засягащата интересите на лицето заповед е изтекъл на 16.12.2024 г. На 30.12.2024 г. е изтекъл срока за оспорване на административния акт. Подаването на жалба повече от пет месеца след изтичане на срока по чл. 149 ал.1 от АПК е довело до обоснована и правилна преценка на съда за изпълване на хипотезата на чл. 159 т.5 от АПК, т.е. за необходимост от оставяне на жалбата без разглеждане поради просрочие. След като В. е имал официално адресна регистрация на територията на Р България, издателят на оспорения пред съда административен акт не е бил длъжен да извършва допълнителни проверки или да провежда издирвателни действия за местонахождението на неговия адресат. Изложените в касационната жалба твърдения, за наличието на задължения за нямащ отношение към развилата се процедура административен орган – Главна дирекция „Гранична полиция“ не следва да се обсъждат, тъй като са напълно неотносими към настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение