Определение № 2147 от 27.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1175/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Х. А., чрез адв. К., срещу определение № 3090 от 20.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1905/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 04.06.2025 г. за спиране на производството по гр. д. № 9522/2023 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК, до приключване на гр. д. № 1086/2024 г. по описа на Апелативен съд – София. Частният жалбоподател А. поддържа, че определението на въззивния съд е постановено при съществени нарушения на процесуалния закон. Искането е за допускане на касационно обжалване и отмяна на атакувания съдебен акт. В изложението към жалбата са поставени следните въпроси: 1.Налице ли е обусловеност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК между процеса за вземането и иска по чл. 135 ЗЗД, когато се отрича действителността на вземането на кредитора? 2.Качеството на кредитор на ищеца по П. иск обусловено ли е от установяване на вземането с влязло в сила решение? и 3.Спрямо трето лице формира ли сила на пресъдено нещо решение по осъдителен иск от кредитор срещу длъжник и преюдициалност по чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК? Ответникът по касация М. С. К. оспорва частната касационна жалба по съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка за наличие на основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение, намери следното: Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на ищеца М. К., като увреден кредитор, на договора за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № ***/2021 г., по който първият ответник и негов длъжник „С.“ Е. /н/ е прехвърлил на втория ответник Ст. А. собствения си апартамент № ***, находящ се на *** етаж в сградата на [улица] [населено място]. Същевременно, за вземането на кредитора К. срещу посоченото дружество в размер на 110 000 евро е висящо друго исково производство. При постъпването на доказателства за второто дело с посочения предмет, градският съд е спрял производството по иска по чл.135 ЗЗД до приключване на спора за вземането на кредитора, а с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил спирането, като е приел, че между тях е налице връзка на преюдициалност. При тези данни поставените от частния жалбоподател въпроси са относими, тъй като са обусловили решаващите изводи на съда, но по тях касационното обжалване не може да се допусне, тъй като въззивният съд не се е отклонил от разрешенията, дадени в задължителната съдебна практика на ВКС. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, е посочено изрично, че между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, както е приел и въззивния съд. Такава връзка съществува именно в случаите, в които вземането на кредитора се отрича, а не когато се признава от ответниците. В същото тълкувателно решение е възприето становището, че успешното провеждане на иска за вземането не е процесуална предпоставка за предявяването на П. иск, но наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора, т.е. установяване наличието на действително вземане, е от значение за правилното решаване на спора по иска по чл.135 ЗЗД. Отново в т.2 на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че макар лицето, което е договаряло с длъжника във вреда на кредитора му по атакуваната с П. иск сделка, да не е страна в процеса относно вземането, все пак между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и е основание за спиране на производството по П. иск. Апелативният съд не се е отклонил от цитираната съдебна практика, а следвайки изложените постановки е приложил указания по тълкуване и прилагане на закона точно. Ето защо, сочените в изложението към частната жалба основания за допускане на обжалването не са налице. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение,