Определение № 370 от 15.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11772/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Т. А. от град София против определение № 18424/01.10.2024 г., постановено по адм. дело № 8448/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е върнат предявения от него иск против Република Полша за присъждане на обезщетение за причинените му вреди и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна. Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по иск на Г. Т. А., подаден против Република Полша за присъждане на обезщетение за причинените му вреди в размер на 6 милиона евро вследствие на причинени му неимуществени вреди, настъпили през месеците юни и юли 2019 г. при престоя му в бежански лагер. С обжалваното в настоящото производство определение, АССГ прекратил производството по делото, като приел, че така подаденият иск е недопустим. Посочено е, че с разпореждане № 15678/29.08.2024 г. на ищеца е указано в 7-дневен срок от съобщаването да посочи ответник – юридическо лице в България; да посочи от какъв незаконосъобразен акт, действие или бездействие и на кого са претърпени вредите; да уточни периода на обезвреда; да посочи как е определен размера на обезщетението. На 05.09.2024 г. А. е внесъл нова искова молба в съда, която приповтаря първата, поради което съдът приел, че указанията на съда не са изпълнени и върнал първоначално подадената искова молба, като също така прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно АССГ е върнал исковата молба на Г. Т. А., подаден против Република Полша за присъждане на обезщетение за причинените му вреди в размер на 6 милиона евро вследствие на причинени му неимуществени вреди, настъпили през месеците юни и юли 2019 г. при престоя му в бежански лагер, и е прекратил производството по делото. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. В случая липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на фактите и обстоятелствата, на които се основават предявените искове и непълнотата и неяснотата на самото искане отправено до съда, основава невъзможност за произнасяне. Изложените твърдения за определени факти не съставляват индивидуализиране на спорния предмет. При установената липса на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата, на които се основават предявените искове и непълнота на искането отправено до съда, исковата молба правилно е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания в какво се изразяват констатираните от съда нередовности и срок, в който следва да бъдат отстранени. Тези нередовности не са отстранени с подадената от ищеца молба, както правилно е прието в обжалваното определение. Тези неотстранени нередовности съставляват пречка за извършването на следващи процесуални действия и водят до недопустимост на съдебното производство, поради което съдът правилно е оставил без разглеждане иска и е прекратил производството по делото. За пълнота следва да се посочи, че по реда на чл. 203 и сл. АПК може да се претендира обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като съгласно чл. 2, ал. 1 АПК кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго. В процесния случай като ответник по иска е посочена Република Полша – т.е. не е посочен ответник - юридическо лице в България, поради което искът е извън юрисдикцията на административния съд. Въз основа на изложеното, определението на административния съд, с което е оставен без разглеждане искът на Г. Т. А., подаден против Република Полша за присъждане на обезщетение за причинените му вреди в размер на 6 милиона евро вследствие на причинени му неимуществени вреди, настъпили през месеците юни и юли 2019 г. при престоя му в бежански лагер, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,