Определение № 3743 от 24.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3653/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 8522/14.07.2023 година, подадена по пощата на 12.07.2023 година, от В. С. С., против определение № 1605/13.06.2023 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по гр. д. № 2148//2023 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от В. С. С., лично в качеството й на адвокат от АК София и като особен представител на М. И. Б., молба с вх. № 25 034 685/26.04.2022 година, уточнена с молба с вх. № 25 073 097/09.11.2022 година, за отмяна на влязлото в сила определение № 315/05.10.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 1830/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., като е прекратено производството по гр. д. 2148/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по подадената молба за отмяна на влязлото в сила определение № 315/05.10.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 1830/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.. В. С. С. е била уведомена за обжалваното определение на 05.07.2023 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 8522/14.07.2023 година, като е подадена по пощата на 12.07.2023 година. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК жалбата е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. е приел, че производството за отмяна е било образувано по повод на подадена от В. С. С., лично в качеството й на адвокат от АК София и като особен представител на М. И. Б., молба с вх. № 25 034 685/26.04.2022 година, уточнена с молба с вх. № 25 073 097/09.11.2022 година, за отмяна на влязлото в сила определение № 315/05.10.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 1830/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. С последното е допълнено определение № 233/01.06.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 1830/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. като ищцата О. П. Б. е осъдена да заплати на адвокат В. С. С. от АК София, в качеството й на особен представител на М. И. Б., адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева, а Б. е осъден да заплати същата сума на ищцата, при условие, че тя я е платила на С., като е оставено без уважени искането за допълване и тълкуване на посоченото определение по чл. 250 и чл. 251 от ГПК. С определение № 233/01.06.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 1830/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. не е било допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 6492/20.03.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 2985/2018 година, с което е потвърдено разпореждане № 226 808/29.09.2917 година на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 91-ви състав, постановено по гр. д. № 6404/2016 година, с което въззивна жалба с вх. № 5 116 580/01.08.2017 година е върната като просрочена. Съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочил, че в молбата за отмяна са изложени съображения, че състави от СГС и ВКС отказвали да разгледат подаваните от В. С. С. молби и жалби в открито съдебно заседание, да връчват и публикуват съдебните актове, поради което било нарушено правото на участие в производството-основание за отмяна по чл. 304 и чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и за връщане на делото за разглеждане на молбите в открито заседание, за което се претендирало адвокатско възнаграждение от 20 000.00 лева, като особен представител пред въззивната и касационната инстанции. Според този съдебен състав подадената молба за отмяна била процесуално недопустима и следвало да се остави без разглеждане, тъй като била подадена срещу съдебен акт, който не подлежал на отмяна по реда на чл. 303 и чл. 304 от ГПК. Според разясненията в т. 6 на ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. дело № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС, производството по чл. 303-309 ГПК било средство за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения. Този характер на производството обуславял приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове-решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, каквито били определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая, обаче, оспорваният съдебен акт, чиято отмяна се искала по реда на чл. 303 ГПК, не притежавал характеристиката на решение, в което със сила на пресъдено нещо бил разрешен възникналия правен спор. Наред с това е посочено, че според чл. 2 от ГПК, съдилищата били длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие, но законът не предвиждал задължително да бъде проведено открито заседание. Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК, определението за разноските се постановявало в закрито заседание и се връчвало на страните, т. е. правото на защита се гарантирало с възможността да бъде даден писмен отговор на молбата или жалбата в определен срок. В случая, съставът на ВКС, ГК, III г. о. се бил произнесъл по исканията на адвокат В. С. С. по реда на чл. 248, 250 и 251 от ГПК, поради което доводите за нарушено право на участие по делото не можели да бъдат споделени, още повече, че законът предоставял възможност за провеждане на открито заседание единствено, „когато съдът прецени това за необходимо“ (чл. 250, ал. 2 и чл. 251, ал. 4 от ГПК). Тези изводи се подкрепяли и от практиката на Съда на ЕС, според която правото на ЕС не уреждало правни способи за контрол пред националните съдилища върху спазването на общностното право, различни от установените в националните законодателства на държавите членки. Организацията на съдебните системи, както и на процеса пред гражданските и другите видове съдилища, се уреждала от вътрешното право на всяка държава по силата на принципа на институционалната автономия. В отсъствието на регламентация на Съюза в материята на вътрешния правен ред, на всяка държава член се падало да определи компетентните юрисдикции и да регламентира процесуалните механизми, предназначени да осигурят защитата на правата, които правните субекти извличали от правото на ЕС. Изводите на състава на ВКС, ГК, ІV г. о. относно недопустимостта на подадената от В. С. С. молба за отмяна на влязлото в сила определение № 315/05.10.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 1830/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. се споделят от настоящия съдебен състав. Случаите когато производството по отмяна е приложимо са конкретизирани в т. 1 и т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 година, което е запазило действието си и след влизането в сила на настоящия ГПК. Съгласно тези задължителни указания на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата и на особените юрисдикции, освен ако за последните не е предвиден друг ред за изменянето или отменянето им. Освен това, за да подлежат на отмяна, тези актове трябва да се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което разрешените с тях спорни въпроси да не могат да бъдат пререшавани. Не подлежат на отмяна съдебните актове, за които е предвиден друг ред за защита. Въз основа на тези правила в т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. дело № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежат на отмяна по чл. 307 от ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иск. От това следва, че останалите преграждащи хода на делото определения, а също така и тези по движението му не могат да бъдат предмет на отмяна по чл. 303 и следващите от ГПК. В случая влязлото в сила определение № 315/05.10.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 1830/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. не се ползва със сила на пресъдено нещо и само по себе си няма характера на преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Такъв характер има допълваното с него определение № 233/01.06.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 1830/2018 година, доколкото с него се потвърждава връщане на въззивна жалба, но тъй като с него не се разрешава правен спор между страните, това определение не поражда сила на пресъдено нещо. Същото не е и такова за прекратяване на делото поради отказ от иска. С оглед на това влязлото в сила определение № 315/05.10.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 1830/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. не може да бъде предмет на производство по отмяна по чл. 303 и следващите от ГПК, поради което подадената от В. С. С. молба за това се явява недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от състава на ВКС, ГК, ІV г. о., чието определение трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение