Определение № 176 от 11.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 2479/2016 г.

Производството е по чл.282 от ГПК. Постъпили е молба вх.№ 3505/04.04.2018г. от [община] с искане за освобождаване на сумата от 3 803 297,48 лв ., внесена като обезпечение по специалната сметка на ВКС за спиране на изпълнението на въззивно решение № 266/ 11.08.2016г. по т.д. №271/2016г. на Пловдивски апелативен съд, която да бъде преведена по банкова сметка на молителя, евентуално по сметка на ЧСИ М. П.. С определение №151/08.06.2018г. по т.д. № 2479/2016г. на ВКС, I т.о. горепосочената молба е била частично уважена като е било освободено внесеното от [община] по набирателна сметка на ВКС обезпечение в размер на 304 835,42 лв. В останалата част по отношение на сумата от 3 498 462,06лв. съставът на ВКС е отложил произнасянето по молбата като е дал със същото определение указания на молителя за уточнение на искането. С молба вх.№6090/19.06.2018г. [община] е уточнила, че единственото й искане е за връщане на внесената като обезпечение сума в размер на 3 803 297,48 лв. на общината. Счита, че има депозирано искане от ЧСИ М. П. за превеждане на същата сума по негова сметка, но изрично [община] не желае това искане да се уважава. В молбата по чл.282, ал.5 ГПК по отношение на цялата внесена като обезпечение сума се излагат доводи, че спорът по т.д. № 2479/2016г. на ВКС, I т.о. е приключил с влязло в сила решение, което се явява нов факт, настъпил след постановяване на определение № 217/08.09.2017г. по с.т.д., с което е отказано връщане на гаранцията на общината. Молителят счита, че с постановяване на окончателния съдебен акт от ВКС е отпаднало основанието, на което е внесена гаранцията. Освен това е внесъл парична гаранция по ч.гр.д. № 7325/2017г. на СГС, по което му е било допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.439 ГПК срещу [фирма] чрез спиране на изпълнително дело № 201785104022625 на ЧСИ М. П., поради което са налице две гаранции за спиране на едно и също изпълнително дело. Отново поддържа доводите си по предходната молба за освобождаване на внесена гаранция, че общината вече е погасила задължението си към [фирма] чрез плащане в полза на взискатели на последното в изпълнение на запорно съобщение по изпълнителното дело на ЧСИ Г. И. в качеството си на трето задължено лице. Навеждат се и доводи, почиващи на твърдения, че общината се лишава от възможност да оперира със средствата в размер на внесената гаранция и това е в ущърб на обществения интерес. Иска тази сума да се преведе по сметка на [община], евентуално по сметка на ЧСИ М. П.. Ответниците по молбата – [фирма] и [фирма] /н/, изразяват становища за неоснователност на искането сумата да бъде върната на [община]. Считат, че общината като длъжник по вземане, за което е осъдена с влязло в сила решение на ПАС, предвид недопускането му до касационно обжалване в съответната част, не е изпълнила задължението си за плащане и няма право по чл.282, ал.5 ГПК да иска освобождаване на внесената от нея като обезпечение сума и превеждането й по своя сметка. Внесената в друго производство сума като парична гаранция, при условията на която е допуснато обезпечение на друг иск, е на различно основание и обезпечава вреди от евентуално неоснователно заведен процес, т.е. има функции различни от обезпечението по чл.282, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното: С определение № 433 /17.08.2016г. по ч.т.д. №1708/2016г. на ВКС, ТК, е спряно изпълнението на въззивно решение №266/11.08.2016г. по в.т.д. № 271/2016г. на ПАС в обжалваната от [община] част. По специалната сметка на ВКС е било внесено обезпечение от [община] в размер на 3 803 297,48 лв. С определение № 266/09.05.2017г. по т.д. № 2479/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., по касационната жалба на [община] частично относно вземания в общ размер на 304 835,42лв. е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 266/11.08.2016г., поправено с решение № 276/31.08.2016г. по в.т.д. № 271/2016г. на Пловдивски апелативен съд, и не е било допуснато касационно обжалване в останалите обжалвани от общината части за отмяна на решение № 341/14.09.2015г., поправено с решение № 40/04.02.2016г., по т.д. № 754/2012г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която са отхвърлени исковете на [фирма] и [фирма] като съдружници в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] против [община] както следва: главен иск по чл.79 във вр. с чл.266 ЗЗД за сумата от 3 441 162,87 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 12.10.2012г. до изплащане на сумата; по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 7 196,67 лв. – мораторна лихва за периода 14.08.2012г.-03.10.2012г. и евентуален иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 299 842,71лв. като вместо него е осъдена [община] да заплати на [фирма] като съдружник с дялове от 95% в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] сумата от 3 269 104,73лв., дължимо и неплатено възнаграждение с включен ДДС за свършена и приета работа по договор за изработка от 19.10.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2012г.; сумата от 54 434,23лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г. - 11.10.2012г. и е осъдена [община] да заплати на [фирма] като съдружник с дялове от 5 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] сумата от 172 058,14лв. – дължимо и неплатено възнаграждение с включен ДДС за свършена и приета работа по договор за изработка от 19.10.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2012г.; сумата от 2 864,96 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г.-11.10.2012г. С решение № 151/18.12.2017г. по т.д. № 2479/2016г. на ВКС, I т.о. частично по касационната жалба на [община] е отменено решение № 266/11.08.2016г., поправено с решение № 276/31.08.2016г., по в.т.д. № 271/2016г. на Пловдивски апелативен съд, и вместо него е постановено друго за: ОТХВЪРЛЯНЕ на предявените от [фирма] като съдружник с дялове от 95 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] искове срещу [община] за заплащане на: сумата от 284 850,57лв., представляваща равностойност на асфалтови строително-монтажни работи, извършени в периода от 10.04.2012г. до 05.07.2012г. от Д. «Ж. СЗ-2011», с която сума общината се е обогатила без основание, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 12.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 4743,07лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г.- 11.10.2012г., на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, ОТХВЪРЛЯНЕ на предявения от [фирма] като съдружник с дялове от 95 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] при условията на евентуалност иск срещу [община] за заплащане на сумата от 284 850,57лв., представляваща обезщетение за извършена чужда работа без пълномощие, на осн. чл.61, ал.1 ЗЗД и ОТХВЪРЛЯНЕ на предявените от [фирма] /н/ като съдружник с дялове от 5 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] срещу [община] искове за заплащане на: сумата от 14 992,14 лв., представляваща равностойност на извършени в периода от 10.04.2012г. до 05.07.2012г. асфалтови строително-монтажни работи, извършени от Д. «Ж. СЗ-2011», с която сума общината се е обогатила без основание, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 12.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 249,64 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г. - 11.10.2012г., на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД и ОТХВЪРЛЯНЕ на предявения от [фирма] /н/ като съдружник с дялове от 5 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] при условията на евентуалност иск срещу [община] за заплащане на сумата от 14 992,14 лв., представляваща обезщетение за извършена чужда работа без пълномощие, на осн. чл.61, ал.1 ЗЗД. Следователно касационната жалба на [община] е била уважена с влязло в сила решение по отношение на вземания в общ размер на 304 835,42лв. и не е било допуснато касационно обжалване в останалата част за разликата над тази сума до 3 803 297,48 лв. / или за сумата от 3 498 462,06 лв. /. За последната посочена сума [община] е осъдена по влязлото в сила решение на ПАС. Съгласно чл.282, ал.5 от ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане, обезпечението се освобождава в две хипотези: при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото. Съдебната практика приравнява на тези хипотези и случаите, когато присъдената сума е доброволно заплатена или принудително събрана от ответника. В редица свои определения по чл.282, ал.5 от ГПК, ВКС, съобразявайки представени от ответника по иска и неоспорени от ищеца доказателства за погасяване на задължението, или издадени от съдебния изпълнител удостоверения за погасяване на задължението в изпълнителното производство, освобождава внесената като обезпечение сума и разпорежда връщането й на вносителя. В производството по чл.282 от ГПК обаче не подлежат на разрешаване спорове между страните относно изпълнението на задължението по влязлото в сила осъдително решение. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми, макар и двустранно съгласно задължителните разяснения в ТР №6/2014 от 23.10.2015г. на ОСГТК на ВКС, не е исково производство, в което могат да се събират доказателства във връзка с направени от страните оспорвания на писмени документи, да се формират изводи относно добросъвестността на страните и пр. В случая [община] се явява длъжник и има право на освобождаване на внесената от нея парична гаранция, по изложените по-горе съображения само, ако искът е отхвърлен с влязло в сила решение или ако е погасила дълга си и кредиторите не възразяват срещу представените за това доказателства. Ето защо молбата по чл.282, ал.5 ГПК е била уважена частично за сумата от 304 835,42лв. с Определение №151/08.06.2018г. по т.д. № 2479/2016г. на ВКС, I т.о. По отношение на сумата от 3 498 462,06 лв. [фирма] и [фирма] /н/ оспорват твърденията на [община] за погасяване на дълга и изразяват несъгласие с искането за възстановявавне на сумата по сметка на молителя. За същата сума, както вече беше посочено не е било допуснато касационно обжалване, т.е. решение № 151/18.12.2017г. по т.д. № 2479/2016г. на ВКС, I т.о. не я касае. Тя е била предмет на искане за възстановяване и по предходна молба на общината по чл.282, ал.5 ГПК с вх. № 5362/15.05.2017г., по която вече има произнасяне с определение № 217/08.09.2017г. по т.д. № 2479/2016г. на ВКС, I т.о., а в молба вх. № 3505/04.04.2018г. по чл.282, ал.5 ГПК изрично се препраща към становището на общината, изразено в предходната такава, за настъпило погасяване на дълга. В новата молба не е и изменено искането по коя сметка да се извърши възстановяването. Следователно към настоящия момент не е налице промяна във фактическата обстановка след произнасянето на ВКС с отхвърлителното определение № 217/08.09.2017г. по т.д. № 2479/2016г. За изчерпателност съдът отново излага изводите си, че във висящия процес по чл.439, ал.2 ГПК [община] твърди настъпило след влизане в сила на решението на ПАС в посочената осъдителна част погасяване на задълженията спрямо [фирма] и оспорва спрямо нея като длъжник да има действие на твърдяната от посоченото дружество цесия на вземането му с цесионер [фирма]. Ето защо въпросът дали общината е изпълнила задължението си, за което е осъдена с влязло в сила съдебно решение, на надлежен кредитор е спорен. Изходът от висящия исков процес по чл.439 ГПК се явява преюдициален за преценката по чл.282, ал.5 ГПК. Както бе посочено по-горе в производството по чл.282, ал.5 ГПК не подлежат на разрешаване спорове между страните относно изпълнението на задължението по влязло в сила осъдително решение. Освен това за част от сумата, а именно в размер на 174 923,10лв. като кредитор въз основа на решението на ПАС се легитимира не посоченият по тази цесия цедент [фирма], а другият ищец – [фирма] /н/. [община] не е навела каквото и да е твърдение, че е извършила погасяване на това задължение. Доводите на молителя, основаващи се на издадена по гр.д. № 7325/2017г. на СГС обезпечителна заповед от 16.06.2017г. на осн. чл.390 ГПК в полза на [община] за допуснато обезпечение на бъдещите й искове срещу [фирма] / частен правоприемник на [фирма]/ за установяване недължимост на суми по издаден изпълнителен лист от 16.08.2016г. по т.д № 271/2016г. на ПАС чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20178510402625 на ЧСИ М.П., при условията на парична гаранция в размер на 461 657, 35лв., са ирелевантни за производството по чл.282, ал.5 ГПК. Паричната гаранция по чл.391, ал.3 ГПК е в размер определен от съда и има за цел да гарантира ответника по иска / в случая това е искът по чл.439 ГПК/ за преките и непосредствените вреди, които той би претърпял при неоснователност на обезпечението, т.е. в случай на отхвърляне на обезпечения иск. Обезпечението по чл.282, ал.2, т.1 ГПК има друга функция. То е винаги в размер определен от закона / присъдената с въззивното решение сума/ и има за цел да гарантира ищеца по въззивното осъдително решение, че при евентуална неоснователност на касационната жалба вземането му по това решение ще бъде удовлетворено от внесената сума. Следва да се има предвид, че по молбите с правно осн. чл.282, ал.5 ГПК на [фирма], [фирма] /н/, [фирма] и ЧСИ М. П. за освобождаване на сумата от 3 323 538,96лв. касационната инстанция вече се е произнесла с определение №217/08.09.2017г. по т.д. № 2479/2016г. на ВКС, I [населено място] молба, по която да се дължи произнасяне, от ЧСИ М.П. не е постъпвала. Следователно към настоящия момент молителят не установява наличие на изискуеми предпоставки за освобождаване и превеждане по негова сметка на внесената като обезпечение по реда на чл.282, ал.2 ГПК сума от 3 498 462,06 лв. Водим от горното, състав на ВКС, Първо търговско отделение