Определение № 6 от 13.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 97/2017 г.

С определение № 664 от 20.11.2019 г. е допуснато касационно обжалване решение № 2673/16 г., САС, 6 състав, с което е потвърдено решение № 2324 от 22.03.2016 г. по гр.д. 8991/15 г., СГС, ГО, I – 4 състав, с което е отхвърлен иска на „Интрасет дивелопмент“ ЕООД срещу „Тера ком 2007“ ЕООД за заплащане на 108 000 евро част от платен задатък в общ размер 120 000 евро. По делото е постъпила молба от Г. Д. Ч. чрез адвокат И. П., с която заявява, че „Интрасет дивелопмънт“ ЕООД касационен жалбоподател е заличен от Търговския регистър в течение на производството пред Върховния касационен съд на Р България. Но преди неговото заличаване това дружество му прехвърлило възмездно вземането си, предмет на предявения иск. Моли да бъде конституиран като правоприемник на касационния жалбоподател и в неговото качество като страна в процеса. Върховният касационен съд на Р България състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е образувано пред Върховния касационен съд на 16.01.2017 г. по касационна жалба на „Интрасетдивелопмент“ ЕООД срещу решението на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска му. Видно от търговския регистър при извършената служебна справка, че „Интрасет дивелопмент“ ЕООД е заличен от търговския регистър след проведено производство по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност е открито на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, обявен е длъжникът в несъстоятелност и е спряно производството. След това решение е прекратено на 31.05.2018 г. и е заличен търговецът, на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ. Видно от Търговския регистър на същата дата е вписано и заличаването на търговеца. Въпреки че е настъпило в хода на производството пред Върховния касационен съд, заличаването на търговското дружество от търговския регистър, това заличаване води до прекратяване правосубектността на търговското дружество, считано от датата на заличаване 31.05.2018 г. От този момент субектът престава да съществува, липсва страна по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ГПК. Правосубектността е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във всеки етап на исковото производство. При така установената липса на съществуването на лице към настоящия момент производството по касационната жалба на заличения търговец е недопустимо и следва да се прекрати. По отношение на отправеното искане за конституиране на Г. Д. Ч. настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно. Твърди се настъпило частно правоприемство на основание договор за цесия от 30.01.2017 г., настъпило след подаване на касационната жалба на 28.11.2016 г. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК прехвърляне на спорното право не влияе върху страните в процеса. Делото следва своя ход между същите страни. Предвид тази разпоредба и с оглед етапа на развитие на производството, не е допустимо конституиране на частен правоприемник на мястото на вече заличения търговец – касационен жалбоподател. Приобритателят само ще е обвързан от решението. Ще следва да се остави без уважение това искане. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение