Определение № 9520 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9474/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Р. М., приподписана от адв. Б. Цветанов, срещу определение № 2149 от 29.07.2026 г., постановено по адм. дело № 534/2026 г. по описа на Административен съд – Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърденията са за наличие на подлежащ на съдебно оспорване административен акт - мълчалив отказ на кмета на община Русе, формиран по искане на жалбоподателката като собственик на имот, засегнат от съседен незаконен строеж, за образуване на производство и издаване на заповед за премахване по чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Ответникът – кметът на община Русе, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Р. М. срещу мълчалив отказ на кмета на община Русе да образува производство по чл.225а ЗУТ и да издаде заповед за премахване на незаконен строеж, представляващ сграда с идентификатор 07231.501.686.2 по КККР на [населено място], изградена в съседен имот - общинска собственост. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане на основание чл. 159, т. 1, т. 4 и т. 5 АПК и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че липсва индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 ЗУТ, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Обосновава извод, че при упражняване на правомощията си по чл. 225а ЗУТ кметът на общината или упълномощени от него длъжностни лица действат служебно и не са обвързани от подадения от жалбоподателката сигнал. Излага съображения, че административният орган не дължи произнасяне по искане за издаване на заповед по чл. 225а ЗУТ, поради което няма формиран мълчалив отказ. Допълнително недопустимостта на жалбата се обосновава с липсата на правен интерес за жалбоподателката и с неспазен срок за оспорване по чл.215, ал.4 ЗУТ. Определението е правилно. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд за недопустимост на предявената жалба поради отсъствие на формиран мълчалив отказ на кмета на община Русе по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, т.е. на годен предмет на оспорване в хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. В случая искането до административния орган е за образуване на производство и за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж в имот - общинска собственост. Обосновани от доказателства и правилни с оглед приложимия закон, са констатациите на съда, че при подаден сигнал за незаконно строителство, не е налице задължение за произнасяне за административния орган, защото производството започва по негова инициатива при наличие на някое от основанията, предвидени в чл. 225, ал. 2 ЗУТ. В ЗУТ липсва правна норма, която да предвижда задължение за компетентния административен орган за произнасяне с акт по сигнал за извършено незаконно строителство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ или по подадена жалба срещу такова строителство. Поради това нито изричният отказ, нито мълчаливият отказ носят белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. В производството по установяване, спиране изпълнението и премахване на незаконни строежи в хипотезите по чл. 224 и чл. 225 ЗУТ, съответно чл. 224а и чл. 225а ЗУТ, компетентният орган действа служебно, поради което то не може да бъде инициирано по сигнал на трети лица, тъй като същите не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Лицата, подали жалби срещу незаконен строеж, дори и да твърдят, както е в случая, че се засяга тяхна собственост, не са заинтересовани лица, породи това, че заповедта по чл. 225а ЗУТ не създава задължения за тях. Адресат на разпореждането за премахване на незаконен строеж е неговият извършител и/или собственик. С оглед на изложеното, решаващият извод на съда за недопустимост на оспорването на основанието по чл. 159, т. 1 АПК - липса на предмет, е законосъобразен и не е необходимо да бъдат обсъждани отрицателните предпоставки по чл.159, т.4 и т.5 АПК. След като в ЗУТ не е регламентирано задължение за контролния орган да издаде акт с исканото от жалбоподателката съдържание, ако в действителност строежът засяга правото й на собственост, за нея е налице друг процесуален път за защита по общия исков ред пред гражданския съд. Предвид изложеното, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил определение, което не страда от сочените в частната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,