Определение № 20 от 08.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 109/2018 г.

Производството е с правно основание чл. 44 ал.1 от НПК. Образувано е по определение от 16.01.2018г. по НАХД № 1574/2017г. по описа на Сливенски районен съд, 1-ви състав,н.о., с което е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност с Бургаски районен съд. Становището на прокурор от ВКП е, че компетентен да разгледа делото е Бургаски и районен съд, като представителна държавното обвинение изхожда от нормата на чл.59, ал.1 от ЗАНН и твърди, че мястото на извършване на нарушението е това, където е следвало да се извърши действието по дължимото поведение. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Подадена е жалба от изпълнителния директор на дружеството [фирма] срещу наказателно постановление № 120/13.06.2017г., издадено от началник на „Митница-Бургас“.директора на РД „АА“-Габрово. Жалбата е изпратена от наказващия орган на Бургаски районен съд, който с определение от съдебно заседание от 26.09.2017г. го е изпратил по подсъдност на РС-Сливен, който от своя страна е повдигнал спор за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че компетентен да разгледа делото е Бургаски районен съд. Мястото на извършване на нарушението определя подсъдността съгласно чл.59 ал.1 от ЗАНН. Съгласно константната практика на ВКС отговорността за неправомерно деяние, извършено чрез бездействие, възниква там, където е следвало да бъде извършено изискуемото се действие – внасяне на дължим акциз в определен срок, в този случай в „Митница – Бургас“. Може да се заключи, че мястото на дължимото поведение е именно гр. Бургас, където е местонахождението на наказващия орган и пред който е следвало да бъде изпълнено задължението. Това означава, че делото следва да се разгледа от Районен съд – Бургас. Водим от горното и на основание чл.44 ал.1 от НПК, ВКС,І-во НО,