Определение № 13437 от 30.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11125/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Д. в качеството му на наследник на А. И. Д. с ЕТ "А. Димитров - Гранит " против определение № 3269/14.10.2025 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 793/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му, с която се иска прекратяване на изп. дело № № 4120001333/2012 г. на ТД на НАП – Велико Търново от съда и се оспорват като нищожни всички действия по изп. д. № 4120001333/2012 г. на ТД на НАП – Велико Търново, извършени след 26.06.2014 г., като се иска и прогласяването за нищожни на следните актове на публичния изпълнител и директора на ОДОП – Велико Търново: 1/ Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх. № 1333/2012/000089/28.07.2014 г.; 2/ Решение по жалба срещу РА № 14/12.01.2015 г. на директора на дирекция ОДОП - Велико Търново; 3/ Разпореждане за присъединяване с изх. № 1333/2012/000109/19.01.2015 г.; 4/ Разпореждане за присъединяване с изх. № 1333/2012/000115/18.03.2015 г.; 5/ Разпореждане за разпределение с изх. № 1333/2012/000118/19.06.2015 г.; 6/ Разпореждане за присъединяване с изх. № 1333/2012/000119/10.10.2015 г. и 7/ Разпореждане за присъединяване с изх. № С160004-105-0122265/10.10.2016 г., прекратено е производството по делото и жалбата, заедно с преписката е изпратена на директора на ТД на НАП – Велико Търново за издаване на решение по чл. 267 от ДОПК с произнасяне относно валидността и законосъобразността на: разпореждането на публичния изпълнител № С250004-137-0005103/25.09.2025 г. на публичният изпълнител; разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх. № 1333/2012/000089/28.07.2014 г.; разпореждане за присъединяване с изх. № 1333/2012/000109/19.01.2015 г.; разпореждане за присъединяване с изх. № 1333/2012/000115/18.03.2015 г.; разпореждане за разпределение с изх. № 1333/2012/000118/19.06.2015 г.; разпореждане за присъединяване с изх. № 1333/2012/000119/10.10.2015 г. и разпореждане за присъединяване с изх. № С160004-105-0122265/10.10.2016 г., всички по изп. д. № 4120001333/2012 г. на ТД на НАП – Велико Търново. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на императивната норма на чл. 127, ал.1 АПК, която задължава съда да разгледа по същество искането на жалбоподателя, а разпоредбата на чл. 127, ал. 2 АПК - да разреши повдигнатия въпрос даже и да няма правна норма за това. В тази връзка е посочено, че искането, с което е сезиран съда е за прогласяване за прекратено по силата на закона - чл. 638, ал. 4, сегашна ал. 6 от ТЗ изпълнително дело № 4120001333/2012 г. по описа на публичния изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново и прогласяване за нищожни всички действия на публичния изпълнител по това изпълнително дело, извършени след 26.06.2014 г. - датата, на която НАП е предявила вземането си в производството по несъстоятелност. Частният жалбоподател твърди, че незаконосъобразно съдът измества искането му за прогласяване на изп. дело № 4120001333/2012 г. за прекратено към разпоредбите на ДОПК. Поради това счита, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по непредявено искане, а не по искането да се прогласи, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закон - императивната норма на чл. 638, ал. 4, сегашна ал. 6 от ТЗ. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане от друг състав с изрични указания за произнасяне по надлежното искане. Ответникът - директор на ТД на НАП - Велико Търново не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 229, ал.1, т.2 във връзка с чл. 130, ал. 4 АПК и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на М. И. Д. от гр. Велико Търново, с която се иска прекратяване на изп. д. № 4120001333/2012 г. на ТД на НАП – Велико Търново и се оспорват като нищожни всички действия по изп. д. № 4120001333/2012 г. на ТД на НАП – Велико Търново, извършени след 26.06.2014 г. като се иска прогласяването за нищожни конкретно на следните актове на публичния изпълнител и директора на ОДОП – Велико Търново: 1/ Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх. № 1333/2012/000089/28.07.2014 г.; 2/ Решение по жалба срещу РА № 14/12.01.2015 г. на директора на дирекция ОДОП - Велико Търново; 3/ Разпореждане за присъединяване с изх. № 1333/2012/000109/19.01.2015 г.; 4/ Разпореждане за присъединяване с изх. № 1333/2012/000115/18.03.2015 г.; 5/ Разпореждане за разпределение с изх. № 1333/2012/000118/19.06.2015 г.; 6/ Разпореждане за присъединяване с изх. № 1333/2012/000119/10.10.2015 г. и 7/ Разпореждане за присъединяване с изх. № С160004-105-0122265/10.10.2016 г., да прекрати съдебното производство и да изпрати жалбата и преписката към нея на директора на ТД на НАП – Велико Търново за издаване на решение по чл. 267 от ДОПК с произнасяне относно валидността и законосъобразността на: разпореждането на публичния изпълнител № С250004-137-0005103/25.09.2025 г.; разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх. № 1333/2012/000089/28.07.2014 г.; разпореждане за присъединяване с изх. № 1333/2012/000109/19.01.2015 г.; разпореждане за присъединяване с изх. № 1333/2012/000115/18.03.2015 г.; разпореждане за разпределение с изх. № 1333/2012/000118/19.06.2015 г.; разпореждане за присъединяване с изх. № 1333/2012/000119/10.10.2015 г. и разпореждане за присъединяване с изх. № С160004-105-0122265/10.10.2016 г., всички по изп. д. № 4120001333/2012 г. на ТД на НАП – Велико Търново, съдът е приел, че жалбата, с която е сезиран е процесуално недопустима на основание чл. 225 ДОПК и чл. 267 и 268 ДОПК. Искането на жалбоподателя съдът да прекрати изпълнително дело на НАП е прието, че принципно е процесуално недопустимо, тъй като съдът няма правомощия да реши този въпрос по същество. Образуването и прекратяването на изпълнително дело съгласно чл. 220 ДОПК и чл. 225 ДОПК, е в изключителните правомощия на публичния изпълнител, с нарочен акт - разпореждане, което подлежи на съдебен контрол, след обжалването му по административен ред по реда на чл. 267 и чл. 268 ДОПК. По отношение на решение № 14/12.01.2015 г. съдът е установил, че е решение на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Велико Търново по жалба срещу ревизионен акт, което не подлежи на съдебен контрол, включително и в исково производство. По отношение на останалите разпореждания на публичния изпълнител, чиято нищожност се иска, съдът е приел, че не е спазен реда за обжалването им, предвиден в чл. 267 ДОПК - пред директора на ТД на НАП - Велико Търново, който в 14 - дневен срок се произнася с решение. Съгласно чл. 268 ДОПК решението на териториалния директор подлежи на съдебен контрол. Поради това съдът е приел, че подадените директно до съда жалби против разпореждания на публичния изпълнител с искане за прогласяването им за нищожност, са недопустими, но следва да се изпратят на директора на ТД на НАП - Велико Търново за произнасяне по реда на чл. 267 ДОПК. Определението е валидно, допустимо и правилно постановено. Неоснователни са доводите в частната жалба за нарушение на чл. 127 АПК и че съдът се е произнесъл по непредявено искане. Принципно вярно частният жалбоподател сочи, че по силата на чл. 127 АПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяко подадено до него искане, както и че съдът не може да откаже правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да реши искането. Съдът е обвързан от искането, с което е сезиран, но не е обвързан от правната му квалификация, направена от жалбоподателя. Съдът не дължи произнасяне по съществото на искания, които са процесуално недопустими или не са му подведомствени, какъвто е процесният случай. Правилно съдът е приел, че прекратяването на изпълнително дело по ДОПК е в правомощията публичния изпълнител и съгласно чл. 225, ал. 1 ДОПК се извършва с административен акт - разпореждане. По силата на чл. 225, ал.1, т. 7 ДОПК това се отнася и за случаите, когато прекратяването на изпълнителното дело е предвидено в закон, каквото прекратяване е предвидено в разпоредбата на чл. 638, ал. 6, предишна ал. 4 от ТЗ. Поради това и иск за прекратяване на изпълнително дело по ДОПК, респективно иск за обявяване нищожност на изпълнително дело от съда, е недопустим. Аргумент за това е и нормата на чл. 128, ал. 2 от АПК, която предвижда предявяването на иск за установяване съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, като субсидиарна защита - когато не е налице друг ред за защита. В случая ДОПК предвижда друг ред за прекратяване на изпълнително дело - по чл. 225 ДОПК от публичния изпълнител с разпореждане. На оспорване подлежи отказът на публичния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, като защитата се осъществява по реда на чл. 267 ДОПК - пред териториалния директор на компетентната ТД на НАП и по съдебен ред по реда и при условията на чл. 268 ДОПК. Поради това законосъобразно съдът е приел, че исковата молба, с характер на жалба, с искане за прогласяване за прекратено на изпълнително дело от съда, е недопустима. От данните по преписката съдът е установил, че с решение № 128/19.09.2025 г. директорът на ТД на НАП - Велико Търново е изпратил искането за прекратяване на изпълнително дело № 4120001333/2012 г. на публичния изпълнител, който да се произнесе по посочените от жалбоподателя основания за прекратяване, както и че в изпълнение на това решение, публичният изпълнител е издал разпореждане № С250004-137-0005103/25.09.2025 г., с което е отхвърлил искането за прекратяване. Поради това правилно съдът е изпратил жалбата и преписката на териториалния директор на ТД на НАП - В. Търново за произнасяне по реда на чл. 267 ДОПК по валидността и законосъобразността на така издаденото разпореждане. Правилно съдът е приел, че следва да бъде спазен реда за обжалване, предвиден в чл. 267 ДОПК и по отношение на искането за прогласяване нищожност на останалите конкретно посочени разпореждания на публичния изпълнител по изпълнително дело № 4120001333/2012 г., издадени в периода 2014 - 2016 г. (след 26.06.2014 г.) и е изпратил жалбата и преписката на директора на ТД на НАП - Велико Търново по компетентност. С решение № 14/12.01.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. В Търново е потвърден ревизионен акт по реда на чл. 152 и сл. ДОПК, поради което и съгласно чл. 156, ал.1 ДОПК това решение не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, включително и по искане за нищожност. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,