Определение № 1682 от 09.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2585/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С молба с вх. № 10531/21.05.2026г. ответникът по касационната жалба – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез процесуалния си представител – адв. Г., претендира съдът да допълни определение № 1292/07.05.2026г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта за разноските. Изтъква, че е поискал присъждане на разноски, представил е списък по чл. 80 ГПК и е приложил доказателства за размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, възлизащо на сумата 3 360 лева, но не са му присъдени. Предвид изложеното претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 717,94 евро. Ответната по молбата по чл. 248 ГПК страна – касаторът М. В. М. я оспорва по съображения, изложени в отговор от 03.06.2026г. чрез процесуалния си представител – адв. К.. Твърди, че искането е несвоевременно и неоснователно. Заявява мотивирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК – едномесечен от постановяване на акта. С определение от 07.05.2026г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение №84/07.05.2025г., постановено по в.гр.д. № 62/2025г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 1030/03.12.2024г. по гр.д. № 1922/2023г. на Окръжен съд - Бургас в обжалваната му част, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило на 21.06.2023г. пътно-транспортно произшествие, за разликата над сумата 24 000 лева до претендирания размер от 100 000 лева. С акта съдът не е присъдил разноски на страните. С молба по чл. 248 ГПК от 21.05.2026г. ответникът е поискал допълване на определението и присъждане на разноски. С молба с вх. №12258/15.12.2025г., депозирана пред АС – Бургас в срока за отговор по касационната жалба, ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 24.11.2025г., видно от който е заплатена в брой сумата от 3 360 лв. за защита пред ВКС. Приложен е и документ за регистрация по ЗДДС на адв. М. Г.. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед установеното с приложените към списъка по чл. 80 ГПК документи е заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Предвид горното на ответника по касация следва да се присъдят разноски, като се разгледа възражението на противната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение. Съгласно задължителните разяснения в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС при преценка наличието или липсата на прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК / в приложимата редакция на същата/, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител действия и техния обем. Относно значимостта на фактическата и правна сложност на делото като критерий при преценка за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е формирана и практика на ВКС, намерила израз в определение №150/24.04.2020г. по ч. т. д. №2924/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №68/07.02.2020г. по ч. т. д. №508/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и много други. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат само за ориентир при определяне на възнаграждението. В този смисъл е последователната практика на ВКС, формирана след решението на СЕС и намерила израз в определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г., ІІ т. о., определение № 1493 от 5.06.2024 г. по ч. т. д. № 898/2024 г., II т. о., определение № 3217 от 2.12.2024 г. по ч. т. д. № 1323/2024 г, ІІ т. о. и др. Настоящият съдебен състав като прецени фактическата и правна сложност на производството, и като съобрази, че процесуалната защита на ответник се изразява единствено в запознаване с касационната жалба и депозиране на молба със списък на разноските по чл. 80 ГПК, намира, че адвокатското възнаграждение на ответника в касационното производство следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размер на сумата от 150 евро, с включен ДДС. Горният размер се явява обоснован с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, независимо от обжалваемия материален интерес, както и предвид обема на извършените процесуални действия в касационното производство, тъй като от страна на ответника дори не е подаден отговор на касационната жалба. Предвид горното съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е частично основателна. Определението по чл. 288 ГПК следва да се допълни, като на ответника по касация се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо т.о.