Определение № 1033 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1027/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. В. С. против разпореждане № 917/20.12.2022 г. по ч. гр.д.№ 451/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната подадената от него частна касационна жалба № 7822 от 13.10.2022 г., идентична с частна касационна жалба № 7868/13.10.2022 г. В частната жалба се навеждат оплаквания от жалбоподателя за неправилност поради това, че не му е било връчено разпореждането за продължаване на срока за изправяне нередовностите на върната частна касационна жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т. 2 от ГПК. От данните по делото се установява следното: С определение № 356/30.09.2022 г. по ч. гр.д. № 451/2022 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено определение № 1812/22.07.2022 г. по гр.д.№ 1848/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната подадената от К. В. С. искова молба. Това определение е обжалвано с частна касационна жалба. Тя е оставена без движение с разпореждане 754/14.01.2022 г. с указания: 1.за преподписването й от адвокат или представяне на доказателства, че жалбоподателя е с юридическо образование; 2.представяне на изложение по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК и 3.за представяне на доказателства за платена държавна такса. Съобщението с препис от това разпореждане е връчен на жалбоподателя на 28.10.2022 г. Представено е пълномощно, но за юрисконсулт на сдружение Национална камара за мода на България, каквато страна по делото няма. Представена е и приходен касов ордер, от който не се установява да е постъпила определената държавна такса по сметка на съда. Не е представено изложение на основанията за допускане до касационен контрол. Затова частната касационна жалба е оставена отново без движение с разпореждане № 800/07.11.2022 г. със същите указания. Съобщение с препис от второто разпореждане за оставяне без движение е връчено на 21.11.2022 г. С молба от 29.11.2022 г. жалбоподателят е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията. Молбата е уважена с разпореждане № 852/30.11.2022 г., като срока е продължен с десет дни, които започват да текат от изтичане на първоначалния срок. Първият срок е изтекъл на 28 ноември 2022 г., а продължение – на 08.12.2022 г. До 20.12.2022 г., когато е постановено обжалваното разпореждане не са изпълнени указанията за изправяне нередовностите на частната касационна жалба. Съдът е констатирал това бездействие и е върнал частната касационна жалба. Разпореждането е съобразено с процесуалния закон. В определения от закона и продължения от съда срок не са изпълнени указанията за привеждане на частната касационна жалба в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не му е връчено съобщение, че е уважена молбата му за продължаване на срока. Нормата на чл. 63, ал.2 ГПК изрично фиксира момента, от който започва да тече продълженият срок, като предвижда, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Продълженият срок не започва да тече от връчване на съобщение, че искането по чл. 63, ал.1 ГПК е уважено. Разпореждането, с което съдът се произнася по молба за продължаване на срока не подлежи на обжалване, поради което по аргумент от чл. 7, ал.2 ГПК не се връчва съобщение на молителя за уважаване на молбата за продължаване на срока. Страната е длъжна сама да следи дали искането й за продължаване на срока е уважено и с колко. Противното би означавало при по-кратки срокове, съобщението да се получи след изтичане на срока, а това е правно неприемлив резултат. /В този смисъл виж определение № 385/04.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 374/2010 г. на II г. о., определение № 191/14.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 143/2011 г. на I т. о., определение № 124/10.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 84/2011 г. на III г. о., определение № 425/21.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 441/2010 г. на II т. о., определение № 158/18.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 145/2011 г. на III г. о., определение 79/04.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2010 г. на IV г. о., определение № 150/02.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 109/2010 г. на IV г. о., определение № 547/04.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 570/2012 г. на II г. о., определение № 156/30.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1240/2018 г. на IV г. о., определение № 118/05.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 386/2020 г. на II т. о. и др./ По изложените съображения, обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение