Определение № 182 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4837/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Х. М., Ф. Ш. Ш. и М. Ш. Ш. и приподписана от техния пълномощник адв. Л. А., срещу определение № ІV-261026 от 11.10.2021 г. по в.гр.д. № 21/2021 г. на Бургаския окръжен съд. С него жалбоподателите са осъдени да заплатят на адв. Т. П. Т. на основание чл. 47, ал.6 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 810.35 лв. за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС по подадената от адв. Т. като особен представител на А. М. Ш. и Ф. И. Ш. касационна жалба срещу въззивното решение. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Според жалбоподателите съдът не е обсъдил искането им да не бъдат задължавани с внасяне на възнаграждение за особения представител, тъй като на ответниците им било известно за воденото дело и те демонстрирали подигравателно пред жителите на селото, че ищците ще плащат за тяхната защита. На следващо място, съдът не е обсъдил искането им да определи възнаграждението на особения представител при условията на чл. 47, ал.6 и чл. 36 и чл. 8, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Представителството по чл. 47, ал.6 ГПК произтича от определението на съда за назначаване на особен представител. За особен представител може да бъде назначен само адвокат- чл.32 ГПК. За положения от особения представител труд се дължи адвокатско възнаграждение, размерът на което се определя от съда с акта за назначаването му. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- малък от предвидения в Наредба № 1/2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая минималното адвокатско възнаграждение, определено по правилото на чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. при материален интерес, съответстващ на данъчната оценка на процесния имот, в размер на 9 607 лв., възлиза на 810.35 лв. За изготвяне на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване, без процесуално представителство, разпоредбата на чл. 9, ал.2 от цитираната наредба предвижда възнаграждение в размер на ѕ от предвиденото в чл. 7, но не по- малко от 600 лв. След изменението в ДВ бр.86/2017 г. разпоредбата на чл. 47, ал.6 ГПК допуска размерът на възнаграждението да бъде по-малък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, но не по-малко от Ѕ от него, но това не означава, че съдът има задължение да определи възнаграждението в минимален размер. На жалбоподателите са били дадени указания за внасяне на адвокатско възнаграждение за назначения обособен представител по чл. 47, ал.6 ГПК в размер на 810.35 лв., който съответства на предвиденото в Наредба № 1/2004 г. и в този смисъл се явява справедлив и обоснован. Твърдението на жалбоподателите, че те не дължат разноски за осъществяване на защитата по делото на противната страна, е правно необоснована, тъй като в хипотезата на чл. 47, ал.6 ГПК особеният представител се назначава на разноски на ищеца. След като разноските бъдат заплатени от ищеца, ако решението е в негова полза, те могат да бъдат възмездени по реда на чл. 78 ГПК, определящ отговорността за разноски- т.6 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения обжалваното определение на Бургаския окръжен съд следва да бъде потвърдено. Останалите доводи в частната жалба относно това дали ответниците знаят за воденото против тях дело и за отношенията на назначения особен представител с друг пълномощник на ответниците са ирелевантни към въпроса отговорността на жалбоподателите за разноски за възнаграждение на назначения особен представител. Водим от гореизложеното съдът