Определение № 635 от 06.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2689/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Молителят ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД чрез адвокат С. твърди, че обжалва решение № 340 /21.11.2022 г. по в.т.д. 398/22 г. по описа на Апелативен съд – Варна, ТО, с което е прието, че дължимото застрахователно обезщетение на Х. Х. е в размер на 300 000 лв, като е осъден застрахователят да заплати още 150 000 лв, над присъдените от първата инстанция 100 000 лв. Застрахователят твърди, че извънсъдебно бил заплатил на Х. 50 000 лв за неимуществени вреди. Въззивният съд бил определил размер на обезщетението от 300 000 лв., като е приел, че 50 000 лв са платени извънсъдебно, а следва застрахователят да заплати 250 000 лв. След постановяване на решението от 21.11.2022 г. бил платил още 100 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди, общо 150 000 лв. Поради това обжалвал решението, в частта, с която е осъден да заплати допълнително 150 000 лв. Иска да бъде спряно изпълнението относно 50 000 лв чрез представяне на обезпечение – внасяне на сумата от 50 000 лв по сметка на ВКС - размер на вземането, което иска да се обезпечи. Моли да се спре изпълнението на невлязлото в законна сила въззивно съдебно решение относно сумата от 50 000 лв. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе по направеното искане намира следното: Искането е допустимо. Видно от представените преписи от касационна жалба и копие от съобщение за връчване на съдебно решение, на 27.11.2022 г., е връчен препис от решението, касационната жалба е подадена на 29.11.2022 г. Следователно е в предвидения в чл. 283 от ГПК срок. Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Освен така представените доказателства, са представени и копия от определение № 450 от 02.12.2020 г. по ч.т.д 2292/20 г. за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 260 045/11.11.2020 г.по в.гр.д. 266/20 г. АС – Варна, досежно сума от 100 000 лв, обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на 15.07.2017 г., както и определение от 09.09.2022 г. по т.д. 237/21 г., с което е оставено без уважение искането за възстановяване на сумата от 100 000 лв поради това, че процесът не е приключил и не са налице предпоставките, предвидени в чл. 282, ал. 5 от ГПК. Видно от решение № 340 от 21.11.2022 г. по т.д. 398/22 г. на Апелативен съд - Варна, че предмет на производството пред Апелативния съд е въззивната жалба на „ОЗК-Застраховане“ АД, с което е осъден да заплати 100 000 лв, както и въззивната жалба на Х. Х. в отхвърлителната част на първоинстанционното решение, за разликата над присъдения от окръжния съд размер от 100 000 лв до 610 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в посоченото ПТП. Въззивният съд е приел, че следва да отмени решението в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв до 250 000 лв, и да присъди разликата от 100 000 лв до 250 000 лв и е потвърдил решението в останалата част. Така предмет на касационното обжалване е, видно от касационната жалба, решението на въззивния съд в частта над 100 000 лв до 250 000 лв, като в настоящето производство се иска спиране относно сумата от 50 000 лв. Представени са удостоверение от счетоводител ВКС и платежно нареждане за постъпила сума от 50 000 лв на 25.11.2022 г., от които се установява, че сумата налична към 06.12.2022 г. с вносител ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД. Налице са предвидените в чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК кумулативни предпоставки –невлязло в сила осъдително въззивно решение, надлежно обжалвано с редовна касационна жалба, в срок от легитимирана да обжалва решението страна, както и внесена от същата страна парична гаранция, в размер, обезпечаващ изпълнението на задължението за заплащане на главница. Следва да се спре изпълнението на въззивното решение частично, досежно присъденото вземане в размер на 50 000 лв, от общо присъдения от въззивния съд размер, посочен по-горе. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България