Определение № 372 от 31.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2476/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е разпореждане от 12.04.2019 г., с което докладчикът по ч.гр.д. № 4270/ 2016 г. на Софийски апелативен съд е върнал на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК частна жалба вх. № 12739/ 09.07.2018 г. на К. И. Б. срещу определение от 12.06.2018 г. по ч.гр.д. № 4270/ 2016 г. по същото дело. Разпореждането се обжалва от К. И. Б.. В частната жалба липсват доводи за неправилност, поради което тя следва да се квалифицира като бланкетна. Настоящият състав я намира с допустим предмет. Разпореждането прегражда по-нататъшното развитие на производството по частната жалба вх. № 12739/ 09.07.2018 г. Осъществена е хипотезата на чл. 279, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е в компетентност на Върховния касационен съд – аргумент от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК. Налице е надлежна процесуална легитимация. Жалбоподател е лицето, чието надлежно упражняване на правото на частна жалба вх. № 12739/ 09.07.2018 г. обжалваното разпореждане отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но частната жалба е неоснователна. Съображения: Подадената частна жалба вх. № 12739/ 09.07.2018 г. е срещу определение от 12.06.2018 г. по ч.гр.д. № 4270/ 2016 г. на Софийски апелативен съд. По нея жалбоподателят е следвало да внесе държавна такса от 15.00 лв. по сметка на Върховния касационен съд (арг. от чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. т. 19 от Тарифата за държавните такси по ГПК). Такъв платежен документ по делото не е приложен, а с разпореждане от 10.10.2018 г. по ч.гр.д. № 4270/ 2016 г. докладчикът по делото на Софийски апелативен съд на основание чл. 275, ал. 1, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК е дал съответните указания на жалбоподателя и 1-седмичен срок да представи документа. В границите на този срок жалбоподателят прави искане за освобождаване от държавна такса, но то е оставено без уважение с определение № 476/ 07.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4270/ 2016 г. на Софийски апелативен съд. Определението е било обжалвано и потвърдено с определение № 104/ 05.03.2019 г. по ч.гр.д. № 784/ 2019 г. на Върховен касационен съд, Трето отделение (различен състав от настоящия). С връщането на делото с разпореждане от 12.03.2019 г. докладчикът по ч.гр.д. № 4270/ 2016 г. на Софийски апелативен съд на основание чл. 275, ал. 1, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК отново е дал указания и 1-седмичен срок, в който жалбоподателят да представи платежния документ. Указанията са надлежно съобщени. Вместо да ги изпълни жалбоподателят отново подава молба вх. № 6422/ 29.03.2019 г. с искане за освобождаване от държавна такса. В нея той не се е позовал на нови обстоятелства – такива, които да са настъпили след 05.03.2019 г., когато е влязъл в сила отказа за освобождаването му от държавната такса. Като е приел повторното искане за недопустимо и е съобразил, че 1-седмичният срок е изтекъл, а жалбоподателят не е представил платежния документ, въззивният съд е приложил правилно санкционната последица по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК – връщане на частна жалба вх. № 12739/ 09.07.2018 г. срещу определението от 12.06.2018 г. по ч.гр.д. № 4270/ 2016 г. на Софийски апелативен съд. Правилното разпореждане подлежи на потвърждаване от касационната инстанция. При тези мотиви, съдът