Определение № 3151 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2751/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 Закона за обществените поръчки (ЗОП).Образувано е по частна жалба, подадена от „Минерал 2009“ ЕООД, ЕИК 200859512, чрез пълномощник адв. Цветков, срещу определение № 214/20.02.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-149/2024 г. С това определение е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на времена мярка „спиране на процедурата” за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на инвестиционни проекти по канализационната мрежа, включително реконструкция на части от водопроводната мрежа в техния обхват на територията на Столична община“, открита с решение № F634408/15.01.2025 г. на изпълнителен директор на „Софийска вода“ АД. В частната жалба са изложени доводи по отношение на естеството на исканата временна мярка „спиране на процедурата“ с оглед тълкуването и прилагането на чл. 204 ЗОП без да се твърдят конкретни пороци на оспорения акт на КЗК по чл. 209, т. 3 АПК и като не са приложени доказателства към жалбата. Иска се отмяна на обжалваното определение. Претендират се разноски за държавна такса. Ответникът – изпълнителният директор на „Софийска вода“ АД, в срока по чл. 232 от АПК, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано във връзка с оспорването от страна на „Минерал 2009“ ЕООД срещу решение № F634408/15.01.2025 г. на изпълнителен директор на „Софийска вода“ АД за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на инвестиционни проекти по канализационната мрежа, включително реконструкция на части от водопроводната мрежа в техния обхват на територията на Столична община“ и системен номер в ЦАИС ЕОП 00435-2025-0004. В жалбата е обективирано искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП. Искането е обосновано с необходимостта от законосъобразно провеждане на процедурата, което е в интерес, както на възложителя, така и на обществото, с оглед ефективно разходване на публични средства. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. При издаването на оспореното определение № 214/20.02.2025 г. КЗК, на първо място, е обсъдила, че „Минерал 2009“ ЕООД е заинтересовано лице по смисъла на чл. 198, ал. 1, т. 1във връзка с § 2, т. 14 ДР ЗОП, тъй като по отношение на дружеството може да се направи обоснованото заключение, че има интерес от участие в обществената поръчка. Комисията също така е посочила, че жалбоподателят носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата, и в отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на възложителя не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, като е уточнено, че жалбоподателят не представя доказателства и не мотивира увреждане на интересите на „Минерал 2009“ ЕООД по необратим начин, така че да е необходимо обезпечаването им. При преценката на възможните последици от налагането на временната мярка, КЗК е приела, че предвид специфичния предмет на обществената поръчка, спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществения интерес - жителите и гостите на Столична община, тъй като, спирането на строително-монтажните работи по обекта на поръчката би оказало негативно влияния върху техния живот и здраве, предвид реалната опасност от преустановяването на достъп до чиста вода за питейни и битови нужди. Според КЗК спирането на процедурата рефлектира негативно върху интересите на обществото, доколкото забавянето на процедурата означава отлагането й във времето. КЗК е приела, че е налице хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане, поради което искането за налагане на временна мярка следва да се остави без уважение. По доводите на жалбоподателя в оспореното определение още е мотивирано, че съгласно чл. 112, ал. 8 ЗОП възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, поради което не е налице законова възможност да се сключи договор с определения за изпълнител участник, преди КЗК да се произнесе по законосъобразността на решението за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка. В заключение е съобразен чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. С тези фактически и правни основания КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ е неоснователно и го е оставила без уважение. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП жалбата срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. Според чл. 204, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В чл. 204, ал. 3 от закона е предвидено, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло, предвид специфичния й предмет. ВАС споделя като законосъобразен извода на Комисията, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането на процедурата могат да възникнат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане. Както в жалбата пред КЗК, така и в настоящата частна жалба пред ВАС, са развити идентични доводи, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното провеждане на обществената поръчка, вкл. по отношение на законосъобразното разходване на публичните средства, целта и принципите на ЗОП. Тези аргументи на жалбоподателя са несъстоятелни и са в противоречие, както с целта на уредената в закона възможност за искане налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, съответно на тълкуването и прилагането на чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, така и спрямо произнасянето на КЗК по същество по жалбата, с която е сезирана, което обосновава и необходимостта от мотивиране и доказване, че отрицателните последици от спирането на процедурата няма да превишат ползата от нейното налагане. По тази причина искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ не следва да бъде отправяно бланкетно и обосновавано единствено с твърденията по същество относно законосъобразност на оспорения акт на възложителя и по които се дължи произнасяне от КЗК в основното производство, както и с оглед целта и принципите на закона, за които дължи съблюдаване в цялата възлагателна процедура. По възраженията, свързани с пороци на обжалвания акт на възложителя, КЗК ще се произнесе с решението по същество, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 ЗОП. Недопустимо e преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да е обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. Противното разбиране обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Трайна е практиката на ВАС, Четвърто отделение, че законосъобразността на обжалвано решение, действие или бездействие на възложителя е преценка по същество на оспорването и подобни оплаквания е неоснователно да служат за налагане на временна мярка /така в определение № 1169/03.02.2023 г. по адм. д. № 441/2023 г., определение № 1052/31.01.2023 г. по адм. д. № 580/2023 г., определение № 6276/24.06.2022 г. по адм. д. № 5881/2022 г., определение № 3179/27.03.2023 г. по адм. д. № 2884/2023 г. и др./. Според настоящия състав при преценката на възможните последици от неналагането на временна мярка не се формира извод за увреждане на интереси на този начален етап - откриване, след който предстоят поредица от действия и издаване на актове на възложителя по същата процедура, всички от които са нормативно уредени в достатъчно ясни и определени срокове. Конкретно, интересите на жалбоподателя няма да бъдат увредени предвид законодателното разрешение, че и при продължаване на процедурата, самата жалба срещу решението за определяне на изпълнителя спира процедурата за възлагане на обществената поръчка до окончателното решаване на спора - чл. 203, ал. 4 ЗОП. Допълнителна гаранция за защита интересите на жалбоподателя, както впрочем и на други потенциални участници във възлагателната процедура, е забраната, предвидена в чл. 112, ал. 8 ЗОП, възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, която КЗК също е съобразила. При този изход на спора се явява основателно искането на ответника за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултското възнаграждение се определя в размер 200 лева, на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно и обосновано е оставено без уважение от КЗК с оспорения пред ВАС акт, поради което обжалваното определение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение