Определение № 57 от 07.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11509/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Е.Миролио“ЕАД с ЕИК 119603547 със седалище гр. Сливен чрез адв. Р.Колева срещу Определение № 19001 от 07.10.2024 г., постановено по адм. дело № 8717/2024 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение като се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество. Претендират се разноски. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като предявена от страната по делото, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение жалбата на „Е.Миролио“ ЕАД, ЕИК 119603547 чрез адв.Р.Колева срещу Отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в РБългария на основание чл.24и от ЗЧРБ рег. № 5364р-18538/29.07.2024г. на Директора на Дирекция „Миграция“-МВР в частта му, с която на основание чл.26, ал.2 във вр. с чл.24и от ЗЧРБ е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип“ Единно разрешение за пребиваване и работа“ на Д. С., роден на [дата]., гражданин на Непал, с месторабота- Сливен и длъжност „машинен оператор, размесване на текстилни влакна“, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, административният съд е приел,че макар по силата на изричната разпоредба на чл.24и, ал.4 от ЗЧРБ евентуалният работодател на чужденеца – в случая „Е.Миролио“ЕАД да има право да подаде от името на този чужденец заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, доколкото адресат на административния акт, който се оспорва, не е работодателят, а само чужденецът, то търговското дружество няма право на жалба. Правен интерес да обжалват административните актове имат само лицата, чиито законово признати права и законни интереси този административен акт пряко, непосредствено и лично засяга. В случая това са правата и законните интереси единствено на чужденеца – непалски гражданин, адресат на административния акт, с който му се отказва издаването на разрешение за постоянно пребиваване с цел работа. Този свой извод АССГ обосновава и с института на процесуалната субституция, уредена с разпоредбата на чл.26, ал.2 от ГПК, която като извънредно право може да се упражнява само в изчерпателно изброените от закона случаи, сред които не попада настоящият. Обжалваното определение е правилно. Действително съгласно разпоредбата на чл.24и, ал.4 от ЗЧРБ административното производство по издаване на разрешение за постоянно пребиваване и работа тип „ Единно разрешение за пребиваване и работа“ може да бъде инициирано не само от чужденеца, но и от работодателя му - лично или чрез упълномощено от него лице. Адресат на това разрешение и носител на права и задължения по него / съответно – на отказа да бъде издадено такова/ е само чужденецът, видно от разпоредбите на чл.24и, ал.1, чл. 7 и чл. 8 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, поради което само за чужденеца е налице правен интерес от обжалване на постановения в това производство/ дори когато е отпочнало по заявление на работодателя / административен акт. Настоящият съдебен състав на ВАС споделя извода на съда, че по отношение правото на жалба не е налице предвидена в закона процесуална субституция- т.е. не е предвидена възможност работодателят да обжалва отказа на административния орган на чужденеца да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“. Съдът не намира за необходимо да приповтаря мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях като мотиви на собственото си определение в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК вр. чл.236 от АПК. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд,